Р Е Ш Е Н И Е № 413 гр. София, 29 октомври 2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 1451/2012 година. Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия, И. С. Г., той и касатор в настоящето производство, против въззивно решение № 128 от 18.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 267/2012 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъда № 47/22.02.2012 г. по н.о.х.д. № 5468/2011 г. на Софийски градски съд (СГС), с която е признат за виновен в това, че: - на 13.07.2011 г., около 13:00 часа в [населено място], на [улица], спирка „7-ма поликлиника”, е отнел чужди движими вещи (позлатена верижка и три златни медальона) от владението на Х. Ф. Ф. на обща стойност 83,00 (осемдесет и три) лева, като е употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест години при първоначален строг режим. Касационната жалба, подадена от назначения на касатора служебен защитник се позовава на всички основания по чл. 348, т. 1 - т. 3 НПК, поддържани и пред касационния състав. Претендират се допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на И. Г. (чието име неправилно е изписано И. П.), необоснованост на въззивното решение, постановено и при непълнота на събраните по делото гласни и писмени доказателства, несъразмерност на наложеното наказание, неоценяване на оказаното от подсъдимия в хода на досъдебното производство съдействие. Направените алтернативно искания са за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или за намаляване размера на наложеното му наказание. С такова съдържание по отношение на поддържаните отменителни основания е и саморъчната жалба, изготвена от касаторът. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбите, поради отсъствие на претендираните нарушения на процесуалния закон. Предвид съдебното минало на касатора, обременено с единадесет осъждания, определеното му наказание не се явява явно несправедливо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като провери въззивното решение с оглед на поддържаните отменителни основания, в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Касационният състав не дължи произнасяне по направеното оплакване за непълнота на събраните доказателства, довела до необоснованост на въззивното решение, тъй като последната не е самостоятелно касационно основание, наред с посочените в чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което се намира извън обхвата на упражнявания от третата инстанция контрол. Проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което изложените в тази връзка оплаквания на първо място следва да получат отговор. Доводът за нарушено право на защита на касатора е неоснователен. На стр. 2 до стр. 5 - та от досъдебното производство № 1895/2011 г. по описа на ІІ РУП-СДВР са приложени искане, постановление на разследващия полицай за назначаване на служебен защитник и уведомително писмо от Софийска адвокатска колегия. На 19.07.2011 г. осъденият И. Г. е привлечен в качеството му на обвиняем в присъствието на назначен на основание чл. 94, т. 6 НПК служебен защитник, оказал му правна помощ и съдействие както в хода на досъдебната, така и в съдебната фаза на производството, включително и пред настоящата инстанция. На съдебното следствие, проведено от решаващия съд касаторът Г. е упражнил правата си по чл. 55 НПК в пълен обем, като е получил препис от обвинителния акт в законоустановения за това срок, възползвал се е от правото си да дава обяснения по обвинението след изслушване на пострадалото лице, направеното от защитата му искане за призоваване на свидетелките Н. и Т. е уважено. Двете свидетелки са изслушани в проведеното на 22.02.2012 г. съдебно заседание (л.76 от нохд № 5468/2011 г. на СГС), след което показанията им са обсъдени и правилно оценени по отношение на достоверност и относимост спрямо обстоятелствата, включени в предмета за доказване. Законосъобразно съдилищата са кредитирали показанията на пострадалата Ф., съпоставени и анализирани ведно с изслушаната и приета по делото оценителна експертиза, както и със съставения при условията и по реда, предвиден в НПК протокол за разпознаване. Доказателствената му стойност не може да бъде компрометирана с извършеното по реда на чл. 158 НПК освидетелствуване на касатора, за които защитата е направила искане в съдебно заседание на 24.01.2012 г. (нохд № 5468/2011 г. на СГС, л. 58). Възраженията относно липсата на пълна идентичност в описаното от пострадалата местоположение и размер на татуировката на извършителя на деянието с тази на касатора, направени във връзка с авторството му, са получили мотивиран отговор от контролираните инстанции, който не следва да бъде преповтарян. При установените фактически положения, двете инстанции не са допуснали претендираното нарушение на материалния закон, квалифицирайки инкриминираното деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието, определено на касатора, което по вид и размер е съответно на извършеното престъпление и при неговото отмерване е съобразено изискването да гарантира постигане на целите по чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията му са правилно оценени по тежест и значение, като са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне съотношението между тях съдът не е допуснал претендираните нарушения на чл. 54 и чл. 55 НК. Тук e мястото да се отбележи, че при наличие на многократни осъждания за имуществени престъпления, предимно кражби и грабежи, и демонстрирана наглост и дързост при извършване на поредния грабеж, определеното на касатора наказание в размер на шест години, при предвиден в закона максимален размер от петнадесет години лишаване от свобода, се явява дори снизходително. Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 128/18.05.2012 г. по в.н.о.х.д. 67/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 47/22.02.2012 г. по нохд № 5468/2011 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.