4 Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 17.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври двехиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2240/2018 година. Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на К. Д. П. срещу решение от 15.01.2018 г. по дисциплинарно дело /д. дело/ № 56/2017 г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ в частта, с която е наложено на основание чл. 68, ал.1, т. 2 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ К. П., рег. № 852, район на действие СГС /Софийски градски съд/ дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 429, вр. чл. 500 ГПК, като при изрична молба от К. К. П. и Д. Д. И. в качеството им на трети за изпълнението лица – съсобственици на недвижим имот, заедно с длъжника по изпълнително дело 20168520400061, за заличаване на възбрана върху притежаваните от тях идеални части, съдебният изпълнител не е извършил исканото от тях действие. Жалбоподателят твърди, че решението на ДК, с което е наложено на основание чл. 68, ал.1, т. 2 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ К. П., рег. № 852, район на действие СГС дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 429, вр. чл. 500 ГПК е неправилно. Същият поддържа, че отказът му по молбата на съсобствениците – недлъжници, да заличи наложената от него възбрана върху съсобствен имот за дълг на съсобственик – длъжник не нарушава чл. 429, вр. чл. 500 ГПК. Становището си жалбоподателят подкрепя с доводи за действие на възбраната по отношение на субекта – собственик на имота, а не спрямо обекта – самият имот, както и с начина на извършване на вписването – чрез подреждане на атовете, подлежащи на вписване, а не данните в помощните информационни масиви. Страната счита още, че в постановлението за възбрана ЧСИ е посочил длъжникът – съсобственик и е конкретизирал имота. Ответниците – СКЧСИ /Съвет на К. на частните съдебни изпълнители/ и Министърът на правосъдието оспорват жалбата. Министърът на правосъдието поддържа становище, че участието му в съдебното производство е процесуално недопустимо, тъй като не е инициирал дисциплинарното производство, по което е постановено обжалваното решение, съответно не е обжалвал решението на ДК. Възражението на Министъра на правосъдието е основателно. Неговото участие е обусловено от предоставените с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗЧСИ правомощия да инициира дисциплинарно производство и да обжалва решението на ДК, включително в хипотезата на дисциплинарно производство, образувано по решение на Съвета на камарата. Затова в производството по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ не е налице основание за участие на Министъра на правосъдието, което налага прекратяване на производството по отношение на същия орган. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от страна, легитимирана да обжалва посочения акт, който подлежи на съдебен контрол пред Върховния касационен съд /ВКС/ при наличие на правен интерес, възникнал в случая от неблагоприятния за жалбоподателя правен резултат. По същество жалбата против решението в атакуваната част, с която е наложено посоченото наказание е неоснователна, поради следните съображения: Възражението за настъпила давност, поддържано от ЧСИ К.П., Д. състав е отхвърлил, като е съобразил, че както кратката 6 – месечна давност, така и дългата 3 - годишна давност се прекъсват в момента на сезиране на ДК, който в настоящия случай е датата на постъпване на искането по чл. 70 ЗЧСИ – 24.10.2017 г. В решението е констатирано, че СКЧСИ е узнал за нарушението на 28.04.2017 г., когато е установено извършване на нарушението. Изводът е правилен, началният момент по чл. 69, ал. 2 ЗЧСИ е узнаване на нарушението, а това е станало на датата, на която същото е установено – 28.04.2017 г., спрямо която 6 месечният срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ не е изтекъл предвид датата на сезиране на ДК – 24.10.2017 г. В цитираното решение ДК е приела, че извършването на нарушението е на 19.12.2016 г. и това е обективирано в съобщение изх. № 04922/19.12.2016 г. Изводът е правилен, тъй като на тази дата в посочения документ е отразен отказа да бъде вдигната възбраната. Изложените фактически и правни изводи на ДК не се оспорват от жалбоподателя в жалбата, предявена пред ВКС, същите съответстват на данните по делото и нормите на чл. 69 ЗЧСИ са правилно приложени. Жалбоподателя оспорва изводите на ДК за извършване на нарушение с отказа да се вдигне възбраната върху процесния имот. Неговите доводи са незаконосъобразни. Д. състав е мотивирал постановеният правен резултат със съображения за допуснати нарушения по чл. 429 и чл. 500 ГПК. По – конкретно е обосновано разбирането, че при налагане на възбрана, като действие по обезпечаване на изпълнението, при което има изрично искане за вдигането й, с приложени доказателства за право на собственост върху идеални части от недвижими имот, принадлежащо на трети лица, които не са длъжници по изпълнителното производство, за съдебният изпълнител възниква задължението да съобрази тези обстоятелства и вдигне възбрана по отношение на съответната част от имота. В решението си ДК е аргументирала още и виждането, че възбраната има за цел да обезпечи принудително изпълнение върху имуществото на длъжника и не може да се налага върху идеални части от недвижим имот, собственост на трето лице, което не е длъжник. Изложено е също така, че възбраната се вписва по партида на имота. Аргументираното по този начин разбиране по приложението на закона е правилно. Правото на принудително изпълнение не принадлежи на всяко лице и не може да бъде упражнено срещу всяко лице. То е предоставено на лицето, което изпълнителния лист сочи като кредитор и съответно може да се упражни срещу лицето, което изпълнителния лист сочи като длъжник. В случая не са налице изключенията от това правило, визирани в чл. 429 ГПК. Нормата определя субективните предели на изпълнителния лист, които трябва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител и при налагане на възбраната. Съдебният изпълнител предприема изпълнение върху недвижим имот, започващо с опис, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната, който съвпада с вписването й. Както при предприемане на това процесуално действие, така и при извършване на обезпечителни действия – в случая налагане на възбрана, съдебният изпълнител не може да не съобрази обстоятелствата, че право на собственост върху идеални части от недвижим имот, принадлежи на трети лица, които не са длъжници по изпълнителното производство и които са го сезирали за тези обстоятелства писмено. В противен случай, т.е. налагане на възбрана върху целия имот се нарушава изискването на чл. 429 ГПК, определящо субективните предели на изпълнителния лист, респективно лицата спрямо които се предприемат процесуални действия от съдебния изпълнител в образуваното изпълнително производство. Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав приема, че нарушението е доказано, изводите на ДК са обосновани и законосъобразни, поради което са налице законовите изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Доводите в жалбата, засягащи начина, по който следва да бъде налагана възбраната върху имот, съсобственост на длъжника и други лица, които не са длъжници в изпълнителното дело, отразяват виждане на жалбоподателя, с което не се опровергават фактическите и правни изводи на ДК. Становището на жалбоподателя не може да бъде споделено, предвид изложените по - горе съображения. Обосновани са изводите на ДК относно съответствието на нарушението на вида на дисциплинарното наказание – глоба и неговия размер – 1000 лв. Приетите за релевантни обстоятелства – естеството на нарушението, смекчаващите вината обстоятелства, свързани с дисциплинарното минало на жалбоподателя са правилно установени и не се оспорват в жалбата. Поради това следва да се приеме, че и в тази част решението на ДК е законосъобразно. Не е допуснато нарушение на закона от състава на ДК. Затова решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2240/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение по отношение на Министъра на правосъдието. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.01.2018 г. по дисциплинарно дело № 56/2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители в частта, с която е наложено на основание чл. 68, ал.1, т. 2 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител К. П., рег. № 852, район на действие Софийски градски съд дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 429, вр. чл. 500 ГПК. Решението в частта, с която се прекратява производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: