Р Е Ш Е Н И Е № 606 С о ф и я, 13 я н у а р и 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 д е к е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2039/2013 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия Г. Н. В. от Варна адв.Ст.Д. от АК-....и от повереника на частния обвинител и граждански ищец П. Т. Д. от .... адв.М.Д. от АК-...., с които се обжалва решението от 29.08.2013 г. по ВНОХД № 127/2013 г. на апелативен съд-Варна. Навеждат се доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, 2 и 3 от НПК. Иска се от първите отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, съответно, от вторите - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за осъждане на подсъдимия за по-тежко наказуемото престъпление, каквото обвинение му е било предявено, със законните последици от това. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият, редовно уведомен, не взема участие в производството пред касационната инстанция, като чрез защитника си поддържа подадената от него жалба, противопоставяйки се на претенциите на частното обвинение, чиято жалба моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец П. Д., също чрез повереника си адв.Д. поддържа оплакванията в жалбата си, считайки тази на защитника на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 37 от 26.03.2013 г. по НОХД № 924/2012 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Н. В. от ... за виновен в това на 18.08.2011 г. във ... да е направил опит умишлено да умъртви П. Т. Д. от същия град, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважен е предявеният от пострадалия П. Д. граждански иск, като подсъдимият В. е осъден да му заплати сумата от 30 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 18.08.2011 г. до окончателното й изплащане. Разпоредено е с вещественото доказателство – пистолет „М.”, който на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 587,19 лв по сметка на МВР, 860 лв по сметка на ВСС и дължима се държавна такса по сметка на окръжен съд-Варна в размер на 120 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ст.Д. с оплаквания за необосноваността й, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, довело до налагане на явно несправедливо наказание и до уважаване на предявения граждански иск с искане за отмяната й и оправдаването му поради осъществяване на деянието при условията на неизбежна отбрана или случайно деяние по смисъла на чл.12 и чл.15 от НК и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло, алтернативно за изменяването й с намаляване на размера на наложеното му наказание, позволяващо приложението на чл.66, ал.1 от НК. С решението си от 29.08.2013 г. по ВНОХД № 127/2013 г. Варненският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като преквалифицирал деянието в „по-леко наказуемо престъпление ... по чл.115 от НК”, намалил е размера на наложеното на подсъдимия наказание на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила, а в останалата част е потвърдил присъдата. Недоволни от решението са останали повереникът на частния обвинител и граждански ищец П. Д. адв.М.Д. и защитникът на подсъдимия В. адв.Ст.Д.. В касационната жалба на адв.Д. решението се атакува с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на намаленото по размер и начин на изтърпяване наказание лишаване от свобода – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, с искане за отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационната жалба на защитника визира решението в частта му относно преквалификацията на деянието в престъпление по чл.115 от НК и осъждането му на 3 години лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с доводи за неправилно приложение на материалния закон и претенцията той да бъде изцяло оневинен, настоявайки отново деянието му да е осъществено при условията на неизбежна отбрана или заради възпроизвеждането на случаен изстрел. Въззивното решение не е обжалвано (с изрично наведени доводи) в частта му относно потвърждаването на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част, като едва в пренията пред ВКС защитникът на подсъдимия отправя искане за корекция в тази му част с намаляване на размера на присъденото обезщетение. Върховният касационен съд намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивно решение, подлежащо на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такива за допустими. Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, макар решението да подлежи на корекция относно правилната квалификация на деянието, по следните съображения : Докато представителят на апелативната прокуратура е отстъпил от становището на първоинстанционния деянието да е осъществено от подс.В. по хулигански подбуди, частното обвинение настоява за връщане на делото за ново разглеждане за потвърждаване на осъждането му за по-тежко наказуемото престъпление, на което защитникът възразява с доводи за постигането му при допуснати и от въззивния съд съществени процесуални нарушения на основата на боравене с предположения, както и заради отказа на инстанциите по фактите да възприемат тезата на подзащитния му, която го оневинявала. Преразказвайки я в жалбата си, той не излага конкретни съображения против доказателствения анализ на съда в атакуваното решение, а формира изводи на база на житейската логика. Противопоставените по делото тези на двамата участници в конфликта са отражение на влошилите им се през последните години междусъседски взаимоотношения, а конкретната причина за инкриминирания е било желанието на подсъдимия да промени създалото се трайно ползване на занемареното крайпътно пространство срещу имота му за паркинг, с което пострадалият не е искал да се съгласи. Окръжният съд е видял проявата на хулиганските му подбуди във въоръжаването му със законно притежавания пистолет с патрон в цевта и търсенето на виновника сред който и да е от съседите си, от които тръгнал да търси обяснение. Установено е, че е бил афектиран, но е видима разликата в отношението му към св.Х. и към пострадалия св.Д.. При първия, въпреки отказа му да е преместил вършините и окосената трева от оспорваното място, подсъдимият го е изчакал да се преоблече и повторно му е поискал обяснение. При св.Д., след признанието му за стореното, го е подминал и тръгнал към дома си, като “го ругаел и мърморил”. Едва когато пострадалият го последвал с цел да си изяснят проблема се е отключила агресията на подс.В., научно коментирана от експертите в изводите си по изслушаната и възприета СППЕ, изключващи той да е бил изпаднал във физиологичен афект. Обсъждайки пространно заключението на комплексната медико-балистична експертиза, съдът с основание се е съгласил да възприеме също за истинни показанията на св.Д., подкрепени от тези на полицейските служители, на св.Х., от резултатите от следствения експеримент. В крайна сметка, оборен е изводът на първата инстанция подсъдимият да е демонстрирал явно неуважение към порядките на съседите си, някакво превъзходство, още по-малко заради носеното от него заредено оръжие, за което св.Д. разбрал в последния момент, а св.Х. след като чул шума от изстрела. От друга страна, огнестрелното нараняване и обилно кървене от раната на пострадалия Д. (видно от фотоалбума) няма как да не бе оставило следи по подс.В., ако прострелването е станало по начина, обяснен от него, а такива не са забелязани нито от полицаите, нито има такива негови твърдения. Той е обяснил и за други техни дрязги, но като отрича някога св.Д. да му е посягал или заканвал с физическо насилие. Очевидно последният, под влияние на поетия на рождения ден алкохол е бил по-настоятелен да си изясни възникналото противоречие около оспорваното място за паркиране, но като основателно са отречени твърденията на подсъдимия да е бил нападнат от него и тогава да е произвел случаен изстрел, довел до нараняването му. Поради това не може да се възприеме възражението на защитника фактите да са изведени по предположения, няма необсъдени, превратно оценени или игнорирани доказателства и доказателствени средства, били са уважени всички доказателствени искания на страните и правно релевантните факти са изведени при спазване на процесуалните правила. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и не може да бъде уважено искането на частното обвинение за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, нито оправдаването на подс.В. при така очертаната фактическа рамка на случилото се. При отпадане на квалифициращото деянието като по-тежко наказуемо престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК обстоятелство, законосъобразно е прието от апелативния съд, че то следва да се квалифицира като такова по чл.115 от НК, но като е пропуснал да го свърже с чл.18, ал.1 от НК, тъй като е завършило в стадия на опита по независещи от дееца причини. Обсъдени са и отхвърлени доводите на защитника на подсъдимия да е произвел случаен изстрел, доколкото са оборени твърденията му да е бил повален на земята и в това положение при борбата с надвесения над него пострадал за изпадналия му пистолет да е успял да го вземе и тогава да го е наранил. Тази правна хипотеза пък е несъвместима с другата предложена на съда алтернатива – деянието да е осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, защото е отречено да е имало нападение над него, дори непосредствена реална опасност от такова. Абсолютно нелогични и нереални са твърденията му пострадалият да е продължил да го следва и да му се заканва и след прострелването му, при установеното сериозно нараняване на вратната му вена, а и необяснимо би било как подсъдимият би му се изплъзнал, както е бил надвесен над него, особено при данните да е бил трудно подвижен. Именно, изхождайки от обективно установените факти, а не от предположения, съдът е приел осъществения от него опит за убийство на св.Д. при наличието на всички елементи на престъпния състав по чл.115 от НК, поради което материалният закон е правилно очертан, но при посочения по-горе пропуск. Корекцията на квалификацията на деянието с връзката на чл.115 от НК с чл.18, ал.1 от НК не злепоставя, обратно, е в полза на подсъдимия и затова следва да бъде отстранен от настоящата инстанция, без да се налага връщане на делото на въззивния съд. Оплакването на частния обвинител за явна несправедливост на намаленото по размер, а и отложено за изпълнение наказание на подсъдимия от 3 години лишаване от свобода се поддържа със съображения за завишената обществена опасност на деянието, с хулиганските му подбуди, както и с липсата на искрено съжаление и извинение за стореното. Безспорно, интелигентният път за разрешаване на спора е предполагало по-сдържано поведение и у пострадалия, като неоправданото използване на оръжието от подсъдимия завишава обществената опасност на извършеното. Не могат обаче да бъдат отречени като значими смекчаващи отговорността му обстоятелства напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние. Няма как да бъдат възприети доводите на окръжния съд за отегчаващи настоящето му деяние обстоятелства неправилното съхранение на пистолета и носенето му с патрон в цевта, за което дори съседите му не са знаели, а съответните длъжностни лица не са проконтролирали. В крайна сметка, след преквалификацията на деянието апелативният съд е изложил убедителни съображения, че в настоящия случай предимство следва да се отдаде на необходимостта от постигане на целите на специалната превенция, което при ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще доведе до неоправдано тежка репресия спрямо подсъдимия. За него същественото е осъждането в края на жизнения му път, опетнявайки иначе позитивната си характеристика на тих, добронамерен, честен човек, а и нелеката гражданска санкция в положението му на пенсионер да възмезди пострадалия за причинените му физически и морални болки и страдания, както и съпътстващите и настоящия му живот затруднения при справяне с обичайните му битови проблеми. Всички тези обстоятелства са част от обществената и лична справедливост обществото да се почувства защитено чрез превъзпитание на дееца, извършил такова тежко престъпление, а пострадалият да получи удовлетворение за извършеното посегателство върху него. Именно това е имал предвид прокурорът, поискал санкция с приложението на чл.66 от НК, докато при преценката на пострадалия е въпрос на опрощение, в случая на оправдано несъгласие поради преживените болки и страдания с това становище. ВКС намира, че макар претенцията му да е обяснима, проявата на снизхождение от страна на въззивния съд не обосновава нарушение на изискването на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и не е налице явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и наложеното на подсъдимия наказание, включително с приложението на чл.66 от НК, което ще го въздържа да извършва нови общественоопасни деяния. Поради това ВКС намира, че не е налице и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По отношение на гражданския иск въззивният съд е приел незаконосъобразно, че няма подадена съответна жалба, което не е вярно, но не са налице и понастоящем основания за промяна на решението в потвърдителната му част относно осъждането на подсъдимия за репариране на преживените от ищеца болки и страдания в присъдения размер. Основанието на иска не се оспорва. Установено е, че освен изживения ужас от опасността за живота му, пострадалият Д. реално е получил ограничения в боравенето с горния десен дял на тялото поради засегнат нервен сплит, променило начинът му на живот. Няма основание да се приеме, че е допринесъл с поведението си за собственото му увреждане, предизвиквайки подсъдимия и няма основание за намаляване на присъденото му обезщетение, поради което жалбата на защитника на подсъдимия в тази й част следва да бъде оставена без уважение, развита едва в съдебните прения. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решението от 29.08.2013 г., постановено по ВНОХД № 127/2013 г. от Варненския апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Г. Н. В., със снета по делото самоличност, от деяние по чл.115 от НК в такова по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :