Р Е Ш Е Н И Е
№
91
С о ф и я, 24 март 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 20 ф е в р у а р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 64/2009 година.
Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия В. М. В. от с. Г., област Пазарджик, в момента в неизвестност, адв. И. Б. от АК-Пазарджик, която има за предмет въззивна присъда № 95/16.12.2008 г. по ВНОХД № 833/2008 г. на Окръжен съд-Пазарджик, чиято отмяна се иска на основание чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК и постановяване на решение за оправдаване изцяло по предявените му обвинения, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане или изменяването й с приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Подсъдимият В. не се явява, редовно призован чрез защитника си, като производството по отношение на същия пред районния и въззивния съд е протекло в негово отсъствие, при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК, в момента също в неизвестност, а подалият от негово име касационна жалба адв. И. Б. от АК-Пазарджик в качеството му на служебен защитник моли същата да бъде уважена.
Частните обвинители и граждански ищци Г. А. и З. Х. , редовно призовани, не се явяват в третоинстанционното производство, като чрез повереника си адв. В от АК-Пазарджик с писмено становище молят атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд провери обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 485/13.10.2007 г. по НОХД № 1878/2007 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия В. М. В. от с. Г., област Пазарджик за виновен в това, че: през март 2002 г. в Брюксел, Кралство Белгия е склонил към проституция Г. Т. А. и на основание чл.78а ал.1 вр.чл.155 ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК е освободен от наказателна отговорност за това престъпление и му е наложено административно наказание 700 лв глоба в полза на Държавата, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК; както и за това, че за периода от 15.01.2003 г. до 16.06.2004 г. в с. И., област Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е набрал и транспортирал през границата на РБ в чужбина поотделно две лица – Г. Т. А. и З. М. Х. от същото село, с цел да бъдат използвани за развратни действия, чрез обещаване на облага и на основание чл.159б ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено поотделно и по съвкупност наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в полза на Държавата в размер на 5000 лв, присъединена като наказание към лишаването от свобода на основание чл.23 ал.3 от НК.
Със същата присъда подс. В. е признат за невинен и е оправдан да е осъществил през м.февруари 2003 г. в с. И., област Пазарджик, друго престъпление по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК и по отношение на З. М. Х. от същото село.
Уважен е бил предявеният от пострадалата Г. А. против подсъдимия В граждански иск за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.155 ал.1 от НК за сумата в размер на 1000 лв, дължима със законната лихва от 01.04.2003 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част за разликата до 10 000 лв и гражданският иск от страна на пострадалата З. Х. изцяло за сумата от 10 000 лв са отхвърлени като неоснователни.
Така постановената присъда е била обжалвана от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв. В в оправдателната й част относно обвинението на подс. В. по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК за деянието спрямо пострадалата З. Х. и в гражданско-отхвърлителните й части по двата предявени от пострадалите искове с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й и с искане за отмяната й в атакуваните части и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо подсъдимия и за това второ предявено му обвинение по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК, както и за уважаване на предявените искове в пълните им предявени размери от по 10 000 лв за всяка една от пострадалите.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия В адв. Ил. Б. досежно осъждането му за престъпление по чл.159б ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК с бланкови оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, изразяваща се в процесуална порочност при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и при прилагането на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за пълното му оневиняване по предявените му обвинения, без да е взето отношение по гражданско-осъдителната част на присъдата.
С въззивна присъда № 95/16.12.2008 г. по ВНОХД № 833/2008 г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част досежно обвинението по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК и като е признал подс. В. за виновен в това през м.февруари 2003 г. в с. И., област Пазарджик, чрез обещание на материална облага, с користна цел да е склонил З. М. Х. от същото село към проституция и на основание чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 2 години лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 1000 лв.
Въззивният съд не е счел за необходимо на основание чл.23 ал.1-3 от НК да извърши групиране на така наложеното наказание на подсъдимия с това по първоинстанционната присъда.
Атакуваната присъда на Пазарджишкия районен съд е изменена в гражданската й част, като подсъдимият В е осъден да заплати на З. М. Х. сумата от 10 000 лв за обезщетение за причините й неимуществени вреди от престъпленията по чл.155 ал.3 вр.ал.1 и по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на тази сума. Изменена е присъдата и като е увеличен размерът на присъдената на ищцата Г сума от 1000 лв на 10 000 лв за репариране на неимуществените й вреди от извършените спрямо нея престъпления по чл.155 ал.1 и по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В частта досежно осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.155 ал.1 от НК спрямо пострадалата Г. А. и това по чл.159 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и приложението на чл.23 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена с въззивното решение и е влязла в законна сила, като неподлежаща на касационен контрол.
Така постановената въззивна присъда се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия адв. Ил. Б. пак с бланкова, този път касационна жалба, в която се развиват оплаквания за незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искания за отменяването й и оправдаването му по това му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд и накрая за изменяването й с приложението на чл.66 ал.1 от НК, като претендира и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове на пострадалите.
В съдебно заседание защитникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционната присъда и моли същата да бъде отменена, а подзащитният му бъде оправдан по всички предявени му обвинения, съответно исковете на пострадалите – отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия В за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения:
На първо място, защитникът не прави разграничение в коя част въззивният съдебен акт подлежи на касационен контрол по реда на глава 23 от НПК, а това е само онази, в която първоинстанционната присъда е отменена относно оправдаването на подс. В. за престъплението по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК спрямо св. З. М. Х. и като е признат за виновен в извършването на това престъпление, му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода и 1000 лв глоба в полза на Държавата, което обаче на основание чл.23 от НК не е групирано с наказанието му за другото престъпление по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, както и в частта, с която е увеличен размерът и на присъденото на пострадалата А. обезщетение и уважен изцяло искът на Х. , за причинените на двете морални вреди от извършените спрямо тях престъпления. В останалите части първоинстанционната присъда е потвърдена от въззивната инстанция и като неподлежаща на касационен контрол по посочения ред, е влязла в законна сила и не е предмет на настоящето производство. Поради това не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за неправилност на въззивния съдебен акт относно пресъденото да е извършил двете престъпления спрямо св. Гр. А. по чл.155 ал.1 и по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, последното касаещо деяния и спрямо пострадалата св. Зл. Х. и няма как да бъдат удовлетворени исканията за отмяната му в тази част и оправдаването му по тези обвинения, още по-малко изменяването му и намаляване размера на наложеното на подсъдимия по съвкупност общо наказание и да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
По отношение на обвинението на жалбоподателя за осъществено от него спрямо св. Зл. Х. престъпление по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК ВКС намира, че е допуснато неправилно приложение на материалния закон и този пропуск на въззивния съд може да бъде отстранен с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.354 ал.1 т.2 от НПК.
Макар да се навежда оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то не е подкрепено с каквито и да е доводи за пороци в дейността на съда при формиране на вътрешното му убеждение по извличане на релевантните на това обвинение факти, а защитата се крепи единствено на декларативното отричане достоверността на показанията на пострадалите св. Гр. А. и св. Х техните близки св. М. С. , св. А.Атанасов, св. М. Я. В тази насока съдът е изложил убедителни съображения защо истината се извлича именно от тези гласни доказателствени средства, подкрепени и от приложените по делото писмени доказателства за пътуванията и престоя на подс. В. и двете пострадали в чужбина, а не от показанията на св. М. В. , които, освен че са нелогични и в противоречие с другите доказателства по делото, са и вътрешно противоречиви, поради което с основание са отхвърлени. Не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
При правилно установените факти по склоняването на св. Х към проституция в с. И., съдът е направил грешни правни изводи не защото е приел, че тя наистина е била мотивирана от жалбоподателя, срещу обещаване на материална облага, с користна за него цел, да проституира в посоченото заведение в Брюксел, Кралство Белгия, а защото тези му действия са елемент от деянието по “набирането й”, а впоследствие транспортирането й там със специалната цел – да бъде използвана за развратни действия. Съдът е приел, че подс. В. е “набрал” св. А сестра й св. Х в различни периоди чрез измама и “различни договорки” да бъдат траспортирани до Белгия с цел да проституират, което и правили години наред, мотивирани с обещаване на материални облаги, а за него – с користна цел, уговаряйки и получавайки голяма част от заработените от тях суми от “развратните им действия”. Тълкуването на понятието “набиране” като изпълнително деяние на престъплението “трафик на хора” в националното ни законодателство и във връзка и с приложимите международни актове, ратифицирани от РБ, утвърждава разбирането в съдебната практика за съдържанието му като търсене, намиране, събиране, вербуване, уговаряне, склоняване на лице или лица да бъдат въвлечени в една или повече от формите на използване, в случая за развратни действия, безспорно, част от които е и проституцията. Точно в тази насока са били действията на подс. В. спрямо св. Х тя е била мотивирана от него да тръгне за Белгия и там да проституира срещу обещаване на различни облаги, като е давала значителна част от спечелените пари на последния, за което той е признат за виновен и осъден за осъществено престъпление по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Това е най-често срещата форма на престъпното набиране било за вътрешен, било за външен (трансграничен) трафик на хора, без използване формите на принуда или измама, с цел използване на лицето за развратни действия. Поради това се утвърждава в практиката на ВКС, че когато набирането на жертвата на трафик е извършено със склоняване към проституция чрез убеждаване, за да се мотивира тя да следва дееца и се съгласява, съставът на чл.155 ал.1 пр.1-во, вкл. квалифицирания състав на ал.3, се поглъща от квалифицирания трафик на хора по чл.159а ал.2 от НК, а когато той е реализиран чрез използване на лицето за разврат, то тогава е налице съвкупност със състава по чл.155 ал.1 пр.2-ро (свождане) от НК ( вж решения № 693/02.01.2008 г. по н.д. № 370/07 г.-І н.о., решение № 1057/05.02.2007 г. по н.д. № 298/06 г.-ІІ н.о., решение № 268/03.07.2007 г. по н.д. № 1000/07 г.-ІІ н.о., решение № 344/26.04.2005 г. по н.д. № 941/04 г.-ІІІ н.о. и други).
В случая, действията по склоняване, мотивиране на св. Х към проституция в Белгия на подс. В. следва да се приемат като част от дейността му по осъществяване на по-тежкото престъпление по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което не е имало основание той да бъде признат за виновен в осъществено в съвкупност и на престъплението по чл.155 ал.3 вр.ал.1 пр.1-во от НК спрямо св. Х, което, като възражение, е било загатнато в пренията от защитника му, но на което съдът не е дал отговор. Неправилното приложение на материалния закон може да бъде преодоляно от настоящата инстанция чрез оправдаването му за това престъпление, доколкото то се поглъща от състава на по-тежко наказуемото престъпление по чл.159а ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, присъдата за което е влязла в законна сила и с това се коригира и неправилното разбиране на въззивния съд и относно приложението на разпоредбата на чл.23 от НК по тези две обвинения.
Оплакванията за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия по влязлата в сила първоинстанционна присъда не могат да бъдат разгледани като не подлежащи на касационен контрол по реда на глава 23 от НПК, а за престъплението по чл.155 ал.3 вр.ал.1 от НК следва да се приемат като отпаднали заради оправдаването му по горните съображения.
Относно оплакванията за завишеност на присъдените на пострадалите обезщетения за причинените им неимуществени вреди ВКС намира същите за неоснователни. Извън неморалността на деянията му, вредните последици за ищците са оценени по справедливост и с оглед както на периода на използването им за разврат, така и причините, които са ги мотивирали да последват подсъдимия в чужбина и да се подложат на това унижение, без особена облага за тях – тежкото им семейно и финансово положение в родината им, която е длъжна да осигури правната им защита. Доколкото в жалбата няма наведени и други доводи от защитника, тя следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.2 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 95/16.12.2008 г. по ВНОХД № 833/2008 г., постановена от Пазарджишкия окръжен съд в частта й, с която подсъдимият В. М. В., със снета по делото самоличност, е признат за виновен и осъден за престъпление по 155 ал.3 вр.ал.1 от НК спрямо З. М. Х. от с. И., област Пазарджик, като го признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по това му обвинение.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата подлежаща на касационно обжалване част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: