Р Е Ш Е Н И Е № 250 Гр. София, 22 ноември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1041/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния тъжител Б. Ф. Ш. против решение № 93/30. 06. 2016 год., постановено по ВНЧХД № 74/2016 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. С касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че за същото деяние по отношение на същия подсъдим има влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство. В подкрепа на тезата за неправилно приложение на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК касаторът изтъква, че като основание за прекратяване на наказателното производство по предходно НЧХД е послужило наличието на досъдебно производство с идентичен предмет и извършител на деянието. Впоследствие обаче досъдебното производство е прекратено поради липса на данни за престъпление от общ характер, с оглед на което според частния тъжител са отпаднали основанията, довели до прекратяване на наказателното производство по първото НЧХД, поради което не е съществувала процесуална пречка за подаване на нова тъжба. Наред с това се поддържа, че окръжният съд не е бил сезиран от подсъдимия с молба за прекратяване на наказателното производство, поради което не е следвало да се прилага чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Искането за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд е обосновано и с постановките на ТР № 3/2015 год. на ОСНК. В съдебно заседание касаторът Б. Ш. не изразява лично становището си относно основателността на жалбата. Подс. М. Д. не се явява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като Б. Ш. е подал тъжба след прекратяване на образуваното досъдебно производство поради това, че се касае за деяние от частен характер. Пледира решението на въззивния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по същество. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 184/14. 12. 2015 год., постановена по НЧХД № 142/2015 год. Районният съд – гр. Русе е признал подс. М. З. Д. за виновен в това, че на 05. 02. 2014 год. в [населено място], причинил на Б. Ф. Ш. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 4 000 лева заедно със законната лихва, считано от 05. 02. 2014 год. и е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител направените от него разноски, както и да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия. С решение № 93/30. 06. 2016 год., постановено по ВНЧХД № 74/2016 год. Русенският окръжен съд е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Касационната жалба е неоснователна. Въззивната инстанция е анализирала обстойно материалите по делото и е приела, че проверяваната присъда следва да бъде отменена, а наказателното производство да бъде прекратено. Като основание за този извод е послужило обстоятелството, че първостепенният съд двукратно е бил сезиран с частна тъжба от Б. Ш., като и в двата процесуални документа са изложени идентични факти за побой, нанесен на тъжителя от подс. М. Д. на 05. 02. 2014 год. в [населено място]. НЧХД № 411/2014 год., образувано по първата тъжба, е било прекратено по съображения, че е установено наличието на неприключило досъдебно производство, водено срещу същия подсъдим за деянието, описано в тъжбата. Определението по първото дело от частен характер е влязло в сила на 27. 10. 2014 год., а втората тъжба – тази по НЧХД № 142/2015 год., е подадена през м. февруари 2015 год. При така установените обстоятелства законосъобразно е прието, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като е налице влязло в сила определение за прекратяване на друго наказателно производство срещу същото лице за същото деяние. Неоснователен доводът, че чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ визира единствено случаите на предходно оправдаване или окончателно осъждане на подсъдимия за същото деяние. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е нормативен израз на принципа за недопустимост на повторното наказателно преследване на обвиняемото лице след като по отношение на него е приключило с окончателен акт друго наказателно производство за същото деяние. Именно защото се касае за забрана за повторно наказателно преследване законодателят е предвидил като едно от основанията за прекратяване на по-късно образувания наказателен процес наличието на влязло в сила определение за прекратяване на предходното наказателно производство, като е ирелевантно какви са основанията за постановяване на този съдебен акт (в този смисъл и Р. № 228/2010 год. на І н. о.). Достатъчно е да се установи, че съществува идентичност между субектите и предмета на двете наказателни производства, т. е., че те касаят едно и също лице и се отнасят до едни и същи факти, характеризиращи инкриминираното деяние. Фактът, че досъдебното производство, на което се е позовал районният съд, за да прекрати н. ч. х. д. № 411/2014 год., впоследствие също е прекратено поради липса на престъпление от общ характер, не дава основание да бъде възприета тезата на касатора, че повторното предявяване на тъжба със същия предмет и срещу същото лице е допустимо. Вярно е, че съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК шестмесечният срок за подаване на тъжба започва да тече от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня, в който е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В настоящия казус процесуална пречка за приложение на чл. 81, ал. 3 от НПК се явява именно определението за прекратяване на първото дело от частен характер, което предшества произнасянето на прокурора. Последното, както правилно е отбелязал окръжният съд, представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и тъжителят е могъл да защити своите права и законни интереси като сезира окръжния прокурор с молба да бъде направено искане за възобновяване на прекратеното НЧХД № 411/2014 год. Позоваването на ТР № 3/2015 год. на ОСНК е некоректно. Цитираният в касационната жалба тълкувателен акт на ВКС поначало е относим към съвсем различна хипотеза, свързана с наличието на вече приключило административнонаказателно производство срещу същото лице за същото деяние, за което се провежда наказателното производство. И в него обаче е прието, че наличието на завършило с окончателен акт административнонаказателно производство с характер на наказателно води до недопустимост на наказателното производство за същото деяние срещу същото лице и последното следва да бъде прекратено, а едва след възобновяване на административнонаказателното производство, свързано с нарочно произнасяне на съответния административен съд, се възобновява по реда на Глава двадесет и трета от НПК и прекратеното наказателно производство. На последно място, несподеляем е аргументът, че след като във въззивната си жалба подсъдимият не се е позовал на правилото „non bis in idem“ окръжният съд не е могъл да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Този довод не отчита спецификата на въззивното производство. Съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. В правната доктрина и в съдебната практика не е спорно, че тази проверка обхваща както реда, по който първостепенният съд е допуснал, събрал, проверил и оценил доказателствата и въз основа на това е приложил материалния закон, така и налице ли са основания за прекратяване на наказателното производство. Ето защо когато констатира наличието им, въззивният съд е длъжен да прекрати наказателното производство независимо дали страните са направили изрично искане за това. Единствените изключения касаят основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, а настоящият случай не попада в приложното им поле. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че не са налице основания за отмяна на атакуваното въззивно решение и то следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93/30. 06. 2016 год., постановено по в. н. ч. х. д. № 74/2016 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.