Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София 01.03.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1.Елена Авдева 2. Красимира Медарова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 57 /2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалби на защитника на подсъдимия Б. А. Г. и на гражданския ищец и частен обвинител П. Н. П. чрез законния ѝ представител - нейната майка Л. Д. В., против решение № 335 от 28.10.2015 г. по внохд № 308/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата на защитника адвокат К. М. се сочи, че на подсъдимия е наложено явно несправедливо наказание в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Изразява се несъгласие както с тежестта на наказателната санкция, така и с размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове, които касаторът намира за несъобразени с оправдаването на подсъдимия за част от допуснатите нарушения на ЗДвП. Оплакването за съществени процесуални нарушения се аргументира с доводи за противоречия в експертните заключения и събраните доказателства, които въззивната инстанция не е обсъдила, но които установяват, че Б. Г. не е извършил инкриминираното деяние. Нарушение на закона жалбоподателят съзира в отказа на въззивния съд да приеме наличие на случайно деяние. Пространно се развива тезата, че пострадалият пешеходец е прегазен от друг, насрещно движещ се автомобил, който подхвърлил при разминаване тялото му върху колата, управлявана от подсъдимия. Оспорва се също така и потвърдения размер на дължимите от подсъдимия държавни такси. В заключение се отправя искане за отмяна на потвърдителната част от въззивното решение като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при непълнота на доказателствата, след което подсъдимият да бъде оправдан, а гражданските искове – отхвърлени. Алтернативно се настоява за намаляване на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и редуциране на уважената част от гражданските претенции по справедливост. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец П. Н. П. се изразява неудовлетворение от въззивното решение, с което е отменено нейното конституиране и е отхвърлен предявеният граждански иск. Твърди се, че съдът неправилно е отказал да присъди обезщетение и на детето Н. Л. В., макар подсъдимият да не е отрекъл правата му на наследник на пострадалия. Въззивното решение се атакува и като немотивирано, тъй като не е изяснен въпросът за мястото на произшествието. Бланкетно се оспорва и размерът на наказанието, който е преценен като неадекватен на тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП. С тези мотиви се претендира отмяна на въззивния съдебен акт, присъждане на обезщетения на П. П. и Н. В. и произнасяне за размера на наказанието / в жалбата не са конкретизирани очакванията на жалбоподателката за съдържанието на касационното решение относно санкцията, наложена на подсъдимия, но може да се предположи, че те са в насока за нейното утежняване/. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат своите позиции и оспорват основанията на противостоящата страна. В писмено възражение законният представител на гражданския ищец и частен обвинител възразява срещу основателността на касационната жалба и защитава исканията си за изменение на въззивното решение. Прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Благоевград с присъда № 1557 от 19.04.2013 г. по нохд № 198/2011 г. признал Б. А. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” пр.3 от НК във вр. с чл. 20, ал.2, изр.1 пр.5 и чл. 21 от ЗДвП и го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. По отношение на подсъдимия били уважени исковете на гражданската ищца Е. Кънчева за сумата 40 000 лева, на гражданската ищца Е. П. за сумата 30 000 лева и на гражданската ищца С. П. за сумата 15 000 лева, представляващи обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди от деянието, ведно със законните лихви и сторените разноски. Софийският апелативен съд с решение № 32 от 19.02.2014 г. по внохд № 1091/2013 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда.Той преценил, че при разглеждане на делото са нарушени процесуалните права на П. П., внучка на пострадалия пешеходец, чиято молба да бъде конституирана като частен обвинител била отхвърлена. При новото първоинстанционно разглеждане на делото П. П. била конституирана като граждански ищец и частен обвинител. С присъда № 4824 от 17.11.2014 г. по нохд № 59/2014 г. Окръжният съд в Благоевград признал подсъдимия Б. А. Г. за виновен в това, че на 30.05.2010 г., около 22.20 часа по пътя гр.С. - гр.П., като правоспособен водач на моторно превозно средство, управлявайки лек автомобил „А.”, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца П. Е. П., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” от НК /ред. ДВ , бр. 28/82 г./ във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 20, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗДвП и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като го оправдал по обвинението за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Съгласно чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. С присъдата подсъдимият бил осъден да заплати на гражданската ищца Е. К. 40 000 лева, на гражданската ищца Е. П. сумата 30 000 лева, на гражданската ищца С. П. – сумата 15 000 лева, и на гражданската ищца П. П. чрез нейната майка и законна представителка Л. В. сумата 15 000 лева, всички представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди от деянието, ведно със законните лихви . В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Софийският апелативен съд с решение № 335 от 28.10.2015 г. по внохд № 308/2015 г. изменил първоинстанционния съдебен акт, като отменил присъдата в частта, с която Б. А. Г. е осъден да заплати на П. П. сумата 15000 лева, ведно с такси и разноски, и прекратил производството по предявения от ищцата иск. В останалата част присъдата била потвърдена. По жалбата на подсъдимия Б. А. Г. Начинът, по който касаторът е формулирал исканията си към настоящата инстанция, налага преди всичко да се уточнят параметрите на касационната проверка. Защитникът на подсъдимия чрез финалната част от изложението претендира ревизия на решението на апелативния съд поради непълнота на доказателствата и необоснованост, които, както е добре известно, не фигурират в лимитативно определените с чл. 348, ал.1, т.1 от НПК касационни основания. Ето защо доводите на защитата, свързани с така поддържаните оплаквания, не подлежат на разглеждане от третата инстанция и няма да бъдат коментирани. Допустимата част от жалбата е основателна единствено относно размера на държавните такси. Останалите възражения на касатора срещу въззивния съдебен акт са неприемливи поради следните съображения: 1.Касационната проверка не установи съществени процесуални нарушения, опорочаващи въззивното производство. Второинстанционното решение напълно съответства на стандарта на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК и съдържа мотиви по всички пунктове от въззивната жалба. Некоректен е упрекът за вътрешни противоречия в мотивите на въззивния състав. Според жалбоподателя, съдът е цитирал експертизата , но е приел различни от посочените в нея данни за движението на автомобила, управляван от подсъдимия, след сблъсъка с пешеходеца. Цитираният от защитата абзац, че са изминати около 43 м след мястото на удара, е изваден от общия контекст на изложението. В мотивите , на стр.7, са изложени подробни разсъждения относно този детайл от механизма на произшествието и те не влизат в конфликт със заключението на вещите лица. Втората инстанция, базирайки се на еднозначните експертни становища, приела, че мястото на удара е около осовата линия на платното за движение и на около 3 метра преди началото на спирачните следи. Няма спор, че спирачните следи са с дължина 43,4 метра т.е. съдът не се конфронтирал с експертизата, тъй като никъде не твърди, че от мястото на удара започват и спирачните следи. Не намират подкрепа в съдържанието на въззивното решение и възраженията за избирателно и едностранчиво обсъждане на доказателствения материал във вреда на подсъдимия и за пренебрегване на данни за участие на втори автомобил в произшествието. Точно обратното личи от непредубедения преглед на цялата въззивна процедура. Съдът поставил допълнителни задачи на експертите, изцяло съобразени с исканията на защитата и насочени към проверка и изясняване на посочени от нея факти, предмет на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,. Експертното заключение е обсъдено в светлината на цялата доказателствена съвкупност, включваща и цитираните от защитата гласни доказателствени средства. На стр.7 от мотивите е изложен отговор на поддържаното в хода на цялото производство твърдение на защитата за противоречия в огледния протокол досежно счупения мигач на автомобила. Според съдържателната част на протокола това е десния мигач, а според фотоалбума – левия. При очевидна грешка в огледния протокол, лесно установима чрез снимковия материал към него, правилно експертизата е приела за базови данни уврежданията в лявата част на автомобила. Не е опорочен процесуалният ред за извършване и документиране на огледа, а единственото противоречие в протоколирането му е отстранено чрез съпоставка с иманентна част от същото доказателствено средство. При тези данни искането на защитата за неговото изключване от доказателствената съвкупност няма процесуална обосновка. Хипотезата, че друг автомобил е увредил пострадалия, е изцяло опровергана от обективните данни, събрани в хода на наказателното производство, и тяхната експертна интерпретация. Вещите лица не са установили следи от пряко съприкосновение между пешеходеца и автомобил, различен от този на подсъдимия, и убедително са защитили извод, че при подобен контакт би се стигнало до друг механизъм на произшествието и други морфологични данни. Въззивната инстанция внимателно е обсъдила и становището на защитата, че счупването на подбедрицата на пострадалия е толкова ниско, че изключва удар от моторно превозно средство с габарити на управлявания от Г. „А.”. По експертен път е установено, че в момента на сблъсъка автомобилът на подсъдимия е бил в процес на спиране, поради което предната броня е била наведена максимално надолу, което обяснява мястото и характера на уврежданията на пешеходеца. Лишени от основателност са и разсъжденията на жалбоподателя,че съдът неправилно е определил скоростта на колата си при инцидента. Отново чрез експертните заключения става ясно, че релевантните изчисления за този важен компонент от фактическата обстановка са направени с оглед дължината на описаните спирачни следи, като експертизата е съобразила и показанията на свидетелката Н. К. за възможно опесъчаване на настилката. По този начин, при отчитане на най-благоприятни за подсъдимия фактори, скоростта на движение на автомобила е фиксирана на 90 км/ч . Напълно лишено от основание е заявлението на защитата ,че тя е била по - ниска поради задействан спирачен механизъм, тъй като ударът е настъпил около 3 метра преди началото на спирачните следи. Скоростта, както и мястото на съприкосновение при варианти за различни посоки на движение на пешеходеца, са потвърдени и чрез метода на компютърна симулация в съдебното следствие пред въззивната инстанция. Обобщено, второстепенният съдебен състав не е допуснал съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и анализ на доказателствения материал, поради което не е налице касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК 2.Оплакването на защитата за неправилно приложение на закона се свежда до твърдение, че инкриминираната дейност е случайно деяние по чл. 15 от НК. Касационната проверка не подкрепя този теза. По делото е установено, че подсъдимият шофирал в тъмната част на деня на къси светлини със скорост, не по-ниска от 90 км/ч, обуславяща опасна зона на спиране около 95 м . За да спре в зоната на осветеност и видимост / предвид насрещното движение/ той би следвало да управлява със скорост не по-голяма от 57,1 км/ч . Светлинното петно на фаровете при режим на къси светлини позволявало своевременно възприемане на пешеходеца, тъй като осветявало пътя на 50 метра в насрещното платно и 75 метра по дясната граница. Важно е да се отбележи, че ударът настъпил в средата на пътното платно т.е. пострадалият не се е появил изненадващо в опасната зона за спиране, а е изминал определено разстояние до конфликтната точка в зоната на осветеност . При тези данни правилно предходните съдебни състави са отказали да верифицират хипотезата, че пострадалото лице е представлявало непредвидима, абстрактна опасност за движението, с която подсъдимият не е следвало да съобрази поведението си като водач на моторно превозно средство. Съдебната практика изобилства с примери за пътни произшествия, възникнали поради неправомерни действия на други участници в движението, които имат свой каузален принос за общественоопасните последици. Нерегламентираното пресичане на пътното платно от страна па пешеходец не освобождава водача на моторно превозно средство от задължение да вземе мерки за неговата безопасност, като намали скоростта и при необходимост - да спре , за да избегне сблъсък. В настоящия случай подсъдимият не е сторил това, като е избрал скорост, увеличаваща опасната зона за спиране извън периметъра на видимост. Пешеходецът не е представлявал внезапно препятствие в опасната зона, защото тя е била обусловена от несъобразена с характера и интензивността на движението скорост. Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за избор на скорост от страна на подсъдимия и увреждането на пострадалия, които правят инкриминираната дейност на жалбоподателя съставомерна по приетата от съда квалификация. 3. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания и на размера на присъдените обезщетения за понесени от гражданските ищци неимуществени вреди. Оправдаването на подсъдимия за нарушение на чл. 21 от ЗДвП не е обвързвало първостепенния съд със задължение да редуцира обема наказателна принуда, определен при първото разглеждане на казуса. Решаващият състав не е увеличил тежестта на санкцията, с което е спазил забраната да не утежнява положението на обжалвалия подсъдим при липса на съответен протест или жалба от частния обвинител. Няма основание и за корекция на уважените размери на гражданските искове в желаната от жалбоподателя посока на намаляване. Размерите на присъдените обезщетения е съобразен с установените от въззивната инстанция морални щети, понесени от ищците, с приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, както и с изградения от житейската и съдебна практика критерий за справедливост, поради което не подлежат на намаляване. Основателно е само оплакването за размера на държавната такса, дължима от подсъдимия. След отмяна на присъдата в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева в полза на П. П., съдът е следвало да коригира и размера на държавната такса, като я намали с 600 лева. Той не е сторил това, поради което потвърдителният му диспозитив в тази част нарушава чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ДВ бр.22 от 2008 г./ и подлежи на намаляване съгласно чл.354, ал.1, т.3 от НПК до 3 400 лева. По жалбата, подадена от Л. Д. В. като майка и законна представителка на малолетните П. Н. П. и Н. Л. В. В жалбата, наред с П. Н. П., в процесуално качество на страна е посочена и Н. Л. В..Лице с тази самоличност не е конституирано от предходните инстанции. Жалбоподателката твърди, че е заявила правата и на това свое дете пред съда, но той е пропуснал да се произнесе по искането й. Не са такива данните по делото. На стр. 93 и стр.95 от досието пред първата инстанция са приложени две молби от майката и законна представителка на П. Н. П., с които се иска допускане в качеството на частен обвинител и граждански ищец само на детето П.. Молбите са разгледани и уважени в съдебно заседание на 12.05.2014 г. в присъствието на подателката, която не е възразила, че те са непълни. Няма данни съдът да е бил надлежно сезиран с претенция за конституиране на още едно лице, поради което не е бил в ситуация да засегне процесуалните му права с неправомерен отказ. Ето защо жалбата от името на малолетната Н. Л. В. е недопустима и не подлежи на обсъждане. Жалбата от името на П. Н. П. е допустима, но неоснователна. Решението на съда да отмени конституирането й като частен обвинител и граждански ищец е съобразено със забраната reformation in pejus. До повторно разглеждане на делото от първата инстанция се е стигнало единствено поради упражнено от подсъдимия право на въззивна жалба, поради което окръжният съд не е имал право да влошава положението му чрез конституиране на допълнителен участник на страната на обвинението и осъждане по новопредявена гражданска претенция. В отговор на касационната жалба следва да се отбележи също така, че съдържащото се в нея искане подсъдимият да бъде санкциониран и за нарушения, които не са посочени в обвинителния акт, не кореспондира с регламентирания в НПК кръг от правомощия на частния обвинител, дори при правилното му конституиране. Неговата позиция е ограничена от качеството на акцесорен субект на наказателния процес и не допуска повдигане на допълнителни обвинения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 и т.3 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 335 от 28.10.2015 г. по внохд №308/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, като намалява дължимата от подсъдимия Б. А. Г. държавна такса от 4000 /четири хиляди/ лева на 3 400 /три хиляди и четиристотин/ лева. Оставя в сила решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.