Р Е Ш Е Н И Е №67 гр. София, 11.06.2015год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 528 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на етажните собственици на [жилищен адрес] на [улица]в [населено място] срещу Решение № 231 от 25.09.2014 г. по в.гр.д.№ 362/14 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.196 и следв. ГПК /отм./ във връзка с П..2 от ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 5418/12 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено спрямо касаторите- етажни собственици от бл. 39 на @@11@ [населено място], че е налице съсобственост между тях и етажните собственици от бл. №№ 31, 33, 35 и 37 по отношение на северозападната част от бивше котелно помещение в [жилищен адрес] представляващо понастоящем аптека „Ц.” с площ от 101,05 кв.м., нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект от сграда с идентификатор 67338.552.46.2.25. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените собственически искове бъдат отхвърлени със законните последици. Ответниците по касация - етажните собственици в бл. №№ 31, 33, 35 и 37 в [населено място], [улица], са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, в който оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски. С Определение № 88/24.02.2015 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- предвид обусловеността на спора от следния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, а именно: възможно ли е помещение, разположено в една сграда, но предназначено функционално да обслужва и друга сграда, да представлява обща част на двете сгради, и изгубило ли е същото характера си на такава обща част, ако впоследствие първоначалната функционална връзка между сградите вече не съществува. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Въпросът е от решаващо значение за изхода на спора, доколкото в конкретния случай по делото е установено, че процесните 5 жилищни блока са планирани и изпълнени като жилищен комплекс с обща локална отоплителна система, изградена само в блок № 1 /сегашен блок № 39/, включваща котелно помещение, два котела за твърдо гориво, помпи и тръбопроводи за топла вода, от които били захранвани отоплителните системи на всеки от петте жилищни блока. При тези данни въззивният съд е приел, че петте сгради формират една етажна собственост, доколкото по смисъла на чл. 37 ЗС е възможно такъв вещноправен режим да възникне и между съвкупност от постройки, ако същите се намират във функционална зависимост и са проектирани и изградени като единен архитектурен елемент, с оглед на което процесното помещение се явява обща част за собствениците на самостоятелни обекти в петте жилищни блока. Така даденото от въззивния съд разрешение на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос се явява неправилно като несъобразено с материалния закон. В тази връзка настоящият състав възприема изцяло разрешението, дадено в Решение № 335/2011 г. от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 285/11 г. на ІІ г.о., според което обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда, макар и според одобрения архитектурен проект да е предвидена функционална връзка между тях, тъй като същата не може да създаде вещни права в полза на етажните собственици от другата сграда. По смисъла на чл. 38 ЗС етажната собственост предполага наличие на сграда, в която отделните етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, при което частите от сградата, които по естеството си или по своето предназначение служат за общо ползване, принадлежат на всички етажни собственици в сградата. Наличието на функционална връзка между обекти в различни сгради не обуславя наличие на етажна собственост, включително когато помещение в една сграда е предназначено да обслужва обекти в други постройки- по смисъла на закона е необходимо обектите в режим на етажна собственост преди всичко да формират единно в строително-архитектурно отношение тяло, за което следва да са налице общи основи, външни стени, плочи, покрив и други посочени в чл. 38 ЗС елементи на сградата. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и при действието на Закона за управление на етажната собственост /в сила от 01.05.2009 г. и като такъв неприложим по отношение на разглеждания правен спор/, който за първи път дефинира понятието „жилищен комплекс от затворен тип" като специфичен вид самостоятелен урегулиран поземлен имот, всяка от включените в комплекса сгради формира отделна етажна собственост, ако отговаря на общите изисквания на Закона за собствеността /арг. П..1, т.3 от ДР на З./, единствено с тази особеност, че управлението на общите части се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. По съществото на касационната жалба: Произнасянето по материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на приложимия материален закон- касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че процесният обект- реална част от бившо котелно помещение в [жилищен адрес] не представлява обща част за собствениците на етажните собственици на блокове №№ 31, ЗЗ, 35 и 37, а има характеристика на такава само за етажните собственици на [жилищен адрес] като е без всякакво значение последващото отпадане на функционалната връзка между сградите, след като поначало същата не обуславя наличие на обща за отделните сгради етажна собственост. Това обуславя отмяната на обжалваното въззивно решение, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че е налице съсобственост между тях и етажните собственици от бл. №№ 31, 33, 35 и 37 по отношение на северозападната част от бивше котелно помещение в [жилищен адрес] представляващо понастоящем аптека „Ц.” с площ от 101,05 кв.м., представляваща самостоятелен обект от сграда с идентификатор 67338.552.46.2.25, като вместо него бъде постановено касационно решение по същество, с което предявеният положителен установителен иск бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответниците-касатори в настоящото производство, направените от последните разноски пред всички съдебни инстанции, а именно сумата от 6 131 лв. /шест хиляди сто тридесет и един лева/ за такси, адвокатски възнаграждения и депозити за вещи лица. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 231 от 25.09.2014 г. по в.гр.д.№ 362/14 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 5418/12 г. на Сливенския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на етажните собственици на бл. 39 на [улица]в [населено място], че е налице съсобственост между тях и етажните собственици от бл. №№ 31, 33, 35 и 37 по отношение на северозападната част от бивше котелно помещение в [жилищен адрес] представляващо понастоящем аптека „Ц.” с площ от 101,05 кв.м., нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект от сграда с идентификатор 67338.552.46.2.25, на основание притежаването му като обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. ОСЪЖДА етажните собственици от бл. №№ 31, 33, 35 и 37 на [улица]в [населено място], представлявани от домоуправителите Р.-С. М. Ф., Т. В. Т., Н. И. Т., Е. К. С., В. М. Н., Л. К. И. и К. Р. Ч. да заплатят на етажните собственици на бл. 39 на [улица]в [населено място], представлявани от домоуправителите Б. С. Б. и Е. Н. В. направените разноски пред всички съдебни инстанции в размер на 6 131 лв. /шест хиляди сто тридесет и един лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: