Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София, 13.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2159/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. Щ. Т. и П. Й. Т. , чрез процесуалния им представител адв.С. И. срещу решение № 11/09.01.2013 г. по гр.д.№ 851/ 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр.състав.
В касационната жалба се релевира оплакване, че неправилно въззивният съд е направил извод за привидност на двете обратни писма, вместо на двата сключени договора за дарение, като прикриващи договори за покупко-продажба. Касаторите намират, че е без значение моментът на съставяне на обратните писма, че дори и антидатирани, те са с достоверна дата поради смъртта на наследодателя и техен издател, чието авторство не е оспорено. С оглед на това обстоятелство считат, че не биха могли да бъдат съставени за нуждите на процеса, както е приел въззивният съд. Искат обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество- двата договора за дарение да бъдат обявени за нищожни като привидни и прикриващи действителни договори за покупко-продажба.Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба Н. Щ. Щ. счита, че касационният обхват касае единствено втория договор за дарение. Поддържа становище, че посочването в обратното писмо на обща цена при твърдение за покупко-продажба на два имота не дава яснота относно съдържанието на твърдяната сделка и че са недопустими свидетелски показания за установяването й. Иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.Претендира разноски. Ответницата по касационната жалба П. Щ. Щ. не изразява становище по нея.
С определение № 1002/11.10.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение изцяло,по обуславящия материалноправен въпрос относно необходимостта от отделно и изрично посочване в обратното писмо на продажна цена на всеки един от имотите,предмет на договора ,при положение, че общата им продажна цена е конкретизирана и при наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По така поставения въпрос ВКС, състав на ІІІ г.о. приема следното:
Когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден. За пълно доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение, страните изготвят обратно писмо. Като нарочно съставено, обратното писмо трябва да съдържа всички действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития договор .
При сключен привиден договор за дарение с предмет два имота и прикрит договор за покупко-продажбата им, в обратното писмо трябва да бъде посочена продажната цена на всеки един от тях поотделно. Недопустимо е да се установява точното съдържание на прикрития договор със свидетелски показания , включително и продажната цена на всеки един от имотите.
По касационната жалба настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и вместо него е постановил отхвърляне на предявените от касаторите против ответниците искове с правно основание чл. 17 ал.1 вр.чл. вр.чл. 26 ал.2 пр.5 ЗЗД за установяване нижощност на два договора за дарение на по ½ идеална част от апартамент, намиращ се в [населено място],подробно описан, като прикриващи договори за покупко-продажба . Касаторката Т. и ответниците са наследници на Щ. Х.,починал на 05.12.2010 г. , като негови деца от различни бракове. С договор за дарение, обективиран в нот.акт от 19.08.2004 г., той е дарил на касаторката ½ ид.част от процесния апартамент. Страните подписали обратно писмо, в което посочили като дата на издаването му датата на изповядване на нот.акт и изрично декларирали, че действително сключеният помежду им договор е за покупко-продажба и че продажната цена от 10 000 лв. е изплатена изцяло. С договор за дарение, обективиран в нот. акт от 03.09.2010 г. наследодателят дарил на касаторката Т. останалата ½ ид.част от апартамента, а така също и ½ ид.част от недвижим имот, намиращ се в [населено място]. Страните подписали второ обратно писмо,в което посочили дата на издаване идентична с датата на изповядване на нот.акт и според което сключеният между страните договор е за покупко-продажба и договорената продажна цена 10 000 лв. общо за двата имота е изплатена изцяло. Въззивният съд е приел , че спорен по делото е въпросът дали договорите за дарение са относително симулативни, като прикриващи покупко-продажба, или представляват действителни дарствени актове , нямащи за цел прехвърляне на имота срещу продажна цена, както и че доказването е в тежест на касаторите.В тази връзка е обсъдил достоверността на представените по делото две обратни писма. Констатирал е, че в обратното писмо от 19.08.2004 г. се съдържат неверни данни относно фамилното име на касаторката и относно личната й карта . В него тя е вписана с фамилно име Т., което е получила след сключване на брак с втория касатор, но към датата на съставянето на обратното писмо все още не е била омъжена. Цитирана е и датата на издаване на личната й карта 04.11.2004 г., която е близо три месеца след съставянето му.Поради това е счел същото за антидатирано. Приел е, че във второто обратно писмо е посочена като продажна цена сумата 10 000 лв., но тя се отнася за двата имота предмет на един и същ нотариален акт-процесния апартамент и имотът в [населено място], като не е уточнена продажната цена на всеки един от тях поотделно и че изводите на първоинстанционния съд в тази насока са изградени върху свидетелски показания , депозирани от лица, които не са присъствали на сделките. Поради това е счел, че са привидни представените обратни писма, а не договорите за дарение. Направил е извод, че касаторите целят отхвърляне на заведения по-рано срещу тях по гр.д.№ 997/2011 г. на Пловдивския районен съд иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗН от ответниците по касационната жалба.
С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, следва да се приеме, че в частта относно втория договор за дарение, с предмет два недвижими имота, то е правилно.Съставеното между наследодателя и касаторката Т. обратно писмо не съдържа всички елементи от съдържанието на твърдения прикрит договор. В него не е посочена продажната цена на всеки един от имотите, предмет на договора поотделно и в частност на процесния апартамент. Недопустими са свидетелски показания за установяването й . Продажната цена е съществен елемент от договора за покупко-продажба и ако не е указана в него, не е изпълнен фактическият състав по сключването му.По идентичен начин стои въпросът и с посочването й в обратното писмо. Като правилно и законосъобразно в тази част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на първия договор за дарение касационният съд приема следното:
Обратното писмо за разкриване на симулативността му е съставено от всички страни по оспорената сделка и установява в цялост действителните им отношения. Посочена е привидността на договора за дарение , вида на прикрития договор – такъв за покупко-продажба, размера на продажната цена . Не се изисква обратното писмо да бъде издадено непременно на датата, на която е сключен привидният договор . Това може да стане преди, след или заедно с него . Съдържащите се в обратното писмо несъответствия относно името на касаторката и датата на издаване на личната й карта дават основание да се направи единствено изводът, че посочената дата на издаването му не е действителната. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че и останалите изявления на издателите са привидни, както е счел въззивният съд, тъй като те не се подкрепят от доказателствата по делото и са напълно необосновани. Поради факта на смъртта на един от издателите на обратното писмо на 05.12.2010 г. и автентичността на чийто подпис не е оспорена, следва изводът, че то не е съставено поради доказателствена необходимост за водените между страните дела, доколкото е подписано преди завеждането им. Що се отнася до свидетелските показания, при обратно писмо, чието съдържание разкрива напълно симулацията,както и действителните отношения между страните , те са недопустими.Само когато обратното писмо е едностранно ,то представлява начало на писмено доказателство и е допустимо слушането на свидетели.
С оглед на изложеното следва решението на въззивния съд да бъде отменено в частта, с която предявеният иск от касаторката Т. е отхвърлен относно договора за дарение от 19.08.2004 г. и същият да бъде уважен, а в частта относно договора за дарение от 03.09.2010 г. да бъде оставено в сила.Същото следва да бъде отменено и в частта относно разноските. На страните следва да бъдат присъдени разноски за всички инстанции, съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете.На касаторката Т. следва да бъдат заплатени 9 854,17 лв. /1/2 от общо направените разноски в размер на 19 708,35 лв./На ответника по касационната жалба Н. Щ. следва да бъде присъдена сумата 4610,67 лв. / ½ от общо направените 9 221,35 лв./
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ решение № 11/09.01.2013 г. по гр.д.№ 851/ 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Щ. Т. против Н. Щ. Щ. и П. Щ. Щ. иск за обявяване за нищожен на договор за дарение на ½ идеална част от недвижим имот, сключен на 19.08.2004 г. като привиден-прикриващ договор за покупко продажба и в частта, с която са присъдени разноски и вместо това ,постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между С. Щ. Т. и Н. Щ. Щ. и П. Щ. Щ. , че сключеният на 19.08.2004 г. договор за дарение с нот.акт № 116, т.ІІ,рег.№ 2211, нот.дело № 280/2004 г. по описа на нотариус И. И., рег.№ 230 на Нотариалната камара е нищожен на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД като привиден и прикриващ действителен договор за покупко-продажба на ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 7, вход А, етаж ІІІ в жилищна сграда, намираща се на [улица], със застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна, килер и антрета, ведно с избено помещение № 1 , с полезна площ 7,91 кв.м. и 4,84% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който представлява самостоятелен обект в сграда- апартамент с идентификатор 56784.520.1171.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение жилище-апартамент, с площ 81 кв.м., който се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.520.1171, ведно с принадлежащите изба № 1 с площ 7,91 кв.м. и 4,84% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при подробно описани граници, който продавачът Щ. Щ. Х., починал на 05.12.2010 г. продава на купувача С. Щ. Щ., понастоящем Т. за сумата от 10 000 лв., която е изплатена .
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/09.01.2013 г. по гр.д.№851/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав в частта с която е отхвърлен предявеният от С. Щ. Т. и П. Й. Т. против Н. Щ. Щ. и П. Щ. Щ. иск за обявяване за нищожен на договор за дарение ½ идеална част от същия недвижим имот, сключен на 03.09.2010 г. с нот.акт № 71 т.ІІ, рег.№ 1640, нот.дело № 222/2010 г. по описа на нотариус И. И., рег.№230 на Нотариалната камара като привиден-прикриващ договор за покупко- продажба .
ОСЪЖДА Н. Щ. Ш. и П. Щ. Щ. да заплатят на С. Щ. Т. сумата 9 854,17 лв. направени разноски по делото за всички инстанции,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Щ. Т. и П. Й. Т. да заплатят на Н. Щ. Щ. сумата 4 610,67 лв. направени разноски по делото за всички инстанции,съобразно отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: