О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 288 София, 20.05.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №1839/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. З. Б. против решение № 355 от 08.04.2021 г. по гр. дело № 141/2021 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – Застрахователна компания „ Лев инс“ , [населено място], чрез пълномощника си – адв. Зл. Т. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Й. Д. е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Изложил е доводи за неправилност на решението, така квалифицирани и от него и възпроизвеждащи буквално доводите изложени в касационната жалба. Поставил е въпросите: 1/ Движението на МПС по улица, забранена за движение в неговата посока на движение представлява ли нарушение на правилата за движение по пътищата“., 2 / „ В случаите, в които Общинският съвет с изричен акт е определил улица намираща се в урбанизирана територия за еднопосочно движение, но не е положил хоризонтална или вертикална пътна маркировка, която да указва разрешената посока на движение, явява ли се нарушение движение на МПС в посока, обратна на тази, която е определена с Наредбата“. И 3 / „Когато в доказателствения материал, събран по делото е приобщен официален документ, изходящ от единствения компетентен орган който определя режима и правилата за движение по процесния пътен участък, съдът задължен ли е при постановяване на решението да вземе под внимание съдържанието му и да се съобрази с него“. В заключение отново е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и лаконично е отбелязано, че решението било и очевидно неправилно.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените от същия въпроси са хипотетични и несвързани с решаващите мотиви на състава, който изрично е обосновал, съобразно изслушаните подробни експертизи, че в случая на кръстовището, на което е осъществено ПТП към момента на осъществяването му, липсва хоризонтална и вертикална маркировка / обстоятелство неоспорено от касатора/, което го прави съобразно ЗДвП нерегулирано кръстовище между равнозначни пътища и съобразно това, както е отбелязано и в констативния протокол за ПТП, ищецът / настоящ касатор / е нарушил правилата за движение, като това негово поведение е единствената причина за ПТП.Отчетено е, че Наказателното постановление, определящо ищеца като единствено виновен за ПТП е влязло в сила през 2013г., като с него е изключен приносът на другия участник в ПТП. Прието е още, че изготвения от общината но фактически неприложен / нито към момента на ПТП, нито по-късно/ проект за организация на движението на кръстовището не може да обуслови отговорност за онзи участник в инцидента, който не е нарушил нито едно от правилата за движение. С оглед тези мотиви ирелевантни са така формулираните въпроси, поради това, че съдържателно те третират оплакване, което няма връзка с решаващите мотиви на състава. Така например първият въпрос намира еднозначен отговор в закона / чл.6 ЗдвП/, по вторият въпрос липсва данни за такова решение на СОС, като дори не е твърдяно, че във връзка с него са поставени пътни знаци, довели до нарушение на другият участник в ПТП, третият въпрос е фактически, тъй като касае конкретни данни по спора и тяхното доказване, освен това и съдът е обсъдил приложените проекти и тяхната относимост към спора. Освен, обаче, че липсва установено общо основание, страната не е обосновала и допълнителен критерий. Всичките въпроси са обосновани с оплаквания, свързани единствено с доводи, които самата страна е квалифицирала като неправилност на акта, развити изцяло в контекста на защитната й теза т.е. оплаквания по чл.281 ГПК, възпроизведени буквално от касационната жалба, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Възпроизведеният текст на основанията по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК не могат да се считат за валидно въведен допълнителен критерий. Така например по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната е следвало да изложи изрични съображения, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика на ВКС / ТР ОСГТК №1/09г. –т.4/ дефинитивност на това основание. Страната не е развила доводи и в тази насока. По основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, се налага извод че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 08.04.2021 г. по гр. дело № 141/2021 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: