Ключови фрази
Частна касационна жалба * разноски в заповедно производство


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98

гр. С., 16.02.016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3139 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. А. и А. Шауф, представлявани от адв. М., срещу определение № 317 от 14.07.2015г. по ч.т.д. № 437/2015г. на Пловдивски апелативен съд в частта, в която е отменено определение № 275 от 14.04.2015г. по т.д. № 140/2013г. на Пазарджишки окръжен съд и е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за допълване на решението по делото в частта му за разноските, като им се присъдят и направените разноски в заповедното производство.
Частните жалбоподателите поддържат, че всеки от тях с молба, представляваща неразделна част от депозираните възражения по чл.414 ГПК, е отправил претенция за присъждане на сторените разноски по делото в размер на 3 000 лева и към тези молби са приложени договори за правна помощ. Считат, че съдът дължи произнасяне по тези претенции. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 за допускане на касационно обжалване на определението, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в производството по разглеждане на установителния иск по чл.422 ГПК съдът следва да разгледа и искането на ответника за присъждане на разноски в заповедното производство, което е направено своевременно още с подаване на възражението по чл.414 ГПК.
Ответникът „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че искането за присъждане на разноски за заповедното производство не е направено своевременно пред съда, разглеждащ иска по чл.422 ГПК, и тези разноски не са включени в списъка по чл.80 ГПК. Счита за ирелевантно искането за присъждане на разноски, отправено до заповедния съд, доколкото същият не е компетентен да се произнася по този въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че по принцип в производството по разглеждане на установителния иск по чл.422 ГПК съдът следва да разгледа и искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство, но че в случая такова искане не е направено, тъй като в списъка по чл.80 ГПК не са включени разноските за заповедното производство и няма друго конкретно искане за присъждането им. Поради това е счел, че като не е отправено своевременно, това искане е преклудирано и следва да бъде оставено без разглеждане.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправният въпрос, поставен в частната касационна жалба и в изложението и уточнен от съда, се отнася до задължението на съда, разглеждащ иска по чл.422 ГПК, да се произнесе и по искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство, направено с възражението по чл.414 ГПК. Този въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е налице задължителна съдебна практика – ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В това решение е прието, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК настъпват с подаването на искова молба, но считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Прието още, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението си по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В мотивите на т.12 е посочено, че е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.
Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Въззивният съд е приел, че ответниците не са направили искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и такива не са включени в списъка по чл.80 ГПК, без да съобрази, че искането е направено от тях с молби, представени в заповедното производство с възражението по чл.414 ГПК, т.е. искането за присъждане на разноски е направено по време на висящността на процеса и е адресирано до съда. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по направеното искане за изменение на решението в частта за разноските относно направените в заповедното производство разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 317 от 14.07.2015г. по ч.т.д. № 437/2015г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 275 от 14.04.2015г. по т.д. № 140/2013г. на Пазарджишки окръжен съд и е оставена без разглеждане молбата на И. Г. А. и А. Шауф за допълване на решението по делото в частта му за разноските, като им се присъдят и направените разноски в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по направеното искане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: