Р Е Ш Е Н И Е № 86 С., 20.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1653 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Производството е образувано по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 36 от 28.03.2016г., постановено по т.дело № 53/2016г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №39 от 26.11.2015г., постановено по т.дело № 30/2015г. на Ямболския окръжен съд. Искането за отмяна е основано на разпоредбата на чл.303, ал.1 т.5 ГПК. Молителят поддържа, че от Ямболския окръжен съд са допуснати нарушения на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваване, вследствие на което дружеството е било лишено от възможността да участва и да упражни правата си в първата инстанция по делото, а от там и от правото на двуинстанционен процес. В молбата за отмяна сочи конкретни допуснати от съда нарушения при призоваване на дружеството. В открито съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на дружеството – молител [фирма]. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по молбата Я. И. П. от гр. [населено място] в писмен отговор заявява становище по допустимостта и основателността на молбата за отмяна, като счита същата за неоснователна. В открито съдебно заседание упълномощеният адвокат на П. поддържа становището си, че съдът не е допуснал твърдяните в молбата нарушения при призоваването на дружеството молител – ответник в исковото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Решението на Бургаския апелативен съд е връчено на дружеството - молител чрез адв. З. на 6.04.2016г. Молбата за отмяна е подадена в Ямболския окръжен съд на 5.07.2016г. По съществото на молбата за отмяна: В исковата молба на ответника по делото [фирма] е посочен адрес за призоваване в [населено място], ул.К.” , [жилищен адрес]. На стр.14 на дело №30/2015г. е приложено извлечение от търговския регистър, в което седалището и адреса на управление е този посочен в исковата молба – [населено място], [улица]бл.2 Б, ап.39. Управител на дружеството е С. Т. Б.. На посочения адрес е изпратено съобщение до дружеството, върнато с отбелязване от 9.07.2015г. , че на посочения адрес несъществува офис на [фирма], не е открит управителя на дружеството или длъжностно лице, което да получи съобщението. Сведенията са дадени от К. С. И. – живуща на адреса. Следващото съобщение е изпратено на същия адрес по регистрация, върнато със същото отбелязване от длъжностното лице по призоваване, при което съдът е разпоредил на 21.07.2015г. да се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. На стр.17 е приложено уведомление от 23.07.2015г., залепено на вратата на ап.39, [улица][жилищен адрес] като е отбелязано, че по сведение на К. И., живуща на адреса, на този адрес няма офис, управител, длъжностно лице на [фирма]. Със същата забележка е върнато съобщението за насроченото открито съдебно заседание на 28.10.2015г. На стр.36 е приложено уведомление до дружеството –ответник от 30.09.2015г. за получаване на съдебни книжа, в което е направено отбелязване от длъжностното лице за призоваване, че по сведение на К. И. [фирма] не са на посочения адрес, тъй като фирмата е продадена. При тази констатация, съдът е направил служебна справка в търговския регистър на 28.10.2015г. в 10.08ч., видно от извлечението от 28.10.2015г./ стр.38/. От същото е видно, че седалището и адреса на управление на ответника не са променени. В откритото съдебно заседание представител на дружеството не се е явил, даден е ход на делото и същото е обявено за решаване. Съдът, за да връчи препис от изготвеното съдебно решение, е направил поредна справка в търговския регистър на 3.12.2015г. – 10.33ч. След като е установено вписване на нов адрес на управление в [населено място], [улица] на 14.10.2015г., препис от решението от 26.11.2015г. е връчено успешно на ответника на 17.12.2015г. Ответникът е обжалвал решението на Ямболския окръжен съд, потвърдено с решение на Бургаския апелативен съд от 28.03.2016г. При така установени данни за връчване на призовки и съобщения на дружеството – молител от Ямболския окръжен съд, настоящият състав на ВКС, ТК намира за неоснователно искането за отмяна на атакуваното с молбата за отмяна решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В чл.50 на ГПК са посочени правилата за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица. Книжата се връчват на последния посочен в регистъра адрес, в канцеларията на търговеца или юридическото лице, на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Длъжностното лице по призоваване е длъжно да посочи имената и длъжността на получателя, за да бъде връчването редовно/ чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК/. Когато длъжностното лице констатира, че лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Когато лицето не е напуснало адреса, но няма лице на което да се връчат книжата или връчителят няма достъп до канцеларията, се залепва уведомление при спазване на правилата на чл.47, ал.1 ГПК, като второ обявление не се залепва. В случая, до вписания нов адрес на управление в [населено място], в изпълнение на разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е връчвал книжата на ответника на вписания в регистъра адреса в [населено място]. При връчване на съобщенията връчителят е удостоверявал действията във връзка с връчването – констатациите, че на посочения адрес адресатът на съобщението няма канцелария и служител на който да се връчи, отбелязване на имената на лицето, от което са дадени тези сведения, с което е спазил разпоредбата на чл.44, ал.1 , изр.първо ГПК. От изложеното в молбата се потвърждава отбелязването в съдебните книжа, че апартамент №39 се обитава от К. И. и на регистрирания в ТР адрес дружеството не поддържа канцелария и няма длъжностни лица. Обстоятелството, че К. И. е снаха на ищцата по делото, съпруга на сина на ищцата и цедент на вземанията си от [фирма], не обосновава извод за нарушаване на правилата на чл.50 ГПК за връчване на съдебните книжа на ответника. След като молителят не оспорва факта на обитаване на жилището от И. и не установява, че поддържа офис /канцелария/ в този апартамент, не твърди, че е упълномощило това лице да получава книжа, адресирани до дружеството, следва да се приеме, че И. е давала коректни данни относно ползването на ап.39 на длъжностното лице по призоваване. Обстоятелството, че К. И. С. обитава ап.39 е видно от удостоверението от 12.07.2016г. на [община], в което за постоянен неин адрес е посочен [улица], вх.Б, ап.39. При тези констатации Ямболският окръжен съд е направил повече от това което го е задължавала разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, а именно да приложи книжата „към дело” и дружеството да се счита за редовно уведомено. Независимо от това, не може да се приеме, че е нарушена процедурата, разписана в чл.47 ГПК, доколкото не се твърди от молителя, че е правил опит за получаване на книжа от посочената в обявлението канцелария на Ямболския окръжен съд. За да осигури участие на дружеството в процеса съдът е правил служебни справки в ТР за вписан нов адрес. В потвърждение на този извод е справката в ТР непосредствено преди проведеното открито съдебно заседание на 28.10.2015г., видно от разпечатката за датата и часа 28.10.2015г. - 10.08ч. Към тази дата очевидно заявлението от 2015101444641 за вписване на промяна на седалището и адреса на управление на [фирма] в [населено място], не е намерило отражение в публичния регистър, поради което съдът няма как да знае не само, че на 8.10.2015г. е депозирано заявление в Агенцията по вписвания, но и че ответникът е на нов адрес в [населено място]. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗТР публични са вписаните обстоятелства в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК е уредена като призоваване по изключение и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. Нормата не съдържа императивно задължение за съда да призове чрез телефон, факс или електронна поща страна по делото, поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се санкционира с отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят не доказва, че към релевантните за връчването му съдебни книжа дати, е поддържал като абонат посочените в регистъра стационарен телефон и факс. С оглед на изложеното, след като от Ямболският окръжен съд не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.50 ГПК за призоваване и връчване на съдебни книжа на търговското дружество – ответник, правата на молителя не са нарушени и единствено неговото поведението от несвоевременното вписване на нов адрес на управление е причина, той да не бъде открит на адрес, на който е поддържал офис / канцелария, вписан в ТР. Молителят не доказва предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна. С оглед на изхода от производството по чл.303 ГПК, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата по молбата има право на направените документирани разноски в договор за правна защита и съдействие от 19.07.2016г. в размер на 3200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 36 от 28.03.2016г., постановено по т.дело № 53/2016г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №39 от 26.11.2015г., постановено по т.дело №30/2015г. на Ямболския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Я. И. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] разноски 3200 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: