1 Р Е Ш Е Н И Е № 565 гр.София, 15.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 септември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4522/08 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на „Л. автотранспорт” ЕООД, гр. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Б. /ОС/ по гр.д. №388/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Прието е, че процесуалният въпрос за преценка на доказателствата във връзка с възражението на ответника – сега касатор, за липса на основание за възстановяване на претендирания от ищците недвижим имот в стари реални граници и материалноправният - за предпоставките и последиците по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ/ а не по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/, на които сочи възражението, са от значение за изхода на спора и точното прилагане на закона; въпросите са решени и в противоречие с приложената към жалбата константна практика на ВКС и съдилищата, разкрила съдържанието на двете хипотези и разликата между тях. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска обезсилването или евентуално – отмяната му. Ответниците по жалба М. М., Т. И., В. Г., Д. Г., М. П., Д. Д., Л. Д., И. Г., Х. М., К. Д., Т. Б., М. Б., Н. Б. и „Ф. 22”ЕООД, гр. Н. не изразяват становище. ВКС на РБ, като провери допустимостта на решението и правилността му само по посочените в жалбата основания, намира следното: Въззивният съд е уважил предявените от ответниците по жалба срещу касатора искове по чл.108 и чл.109 от ЗС – осъдил е ответното дружество да предаде на ищците владението на недвижим имот, представляващ незастроено място от 1668 кв.м., находящо се в землището на гр. О., м. „Мешелика”, съставляващо имот пл.№1115 по кадастралния план от 1992 г., при посочени по делото и в решението граници, както и да премахне незаконно посторените в имота постройки – четири полумасивни сгради, сезонни къщи тип „К.”, всяка с площ от 56 кв.м. Отменил е на осн. чл.431, ал.2 от ГПК, отм., нотариалния акт на ответника по иска, с който той е признат за собственик на имота по давност и правоприемство. Въззивният съд е приел, че имотът е възстановен като земеделска земя / лозе/ в стари реални граници на ищците – физ. лица, като наследници на Г. Х. и нанесен в кадастралния план от 1992 г. Имотът попада в парцел І-ви, с площ от 22 665 кв.м., отреден по плана на града от 1971 г. за пионерски лагери. Върху парцела към 1987 г. е построена почивна станция с 12 бр. къщички тип „К.”, трайно прикрепени към терена. Няма данни за отчуждаване на терена и за издадено разрешение за строеж на сградите. Имотът е в регулация и затова въззивният съд е приел, че за възстановяването му е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Посочил е, че не се установява предвиденото мероприятие / за пионерски лагер/ да е реализирано и почивната база – законно построена. Така не са налице изключващите реституцията на земята в стари реални граници предпоставки на чл.10, ал.7, пр. последно от ЗСПЗЗ и ищците се легитимират като собственици на процесния имот, по наследство и реституция. Решението на въззивния съд е допустимо – макар и по неодобрен кадастрален план имотът е индивидуализиран от ищците в достатъчна за идентификацията му степен. Такава е извършена по ясен и безспорен за страните начин при разглеждане на предявените за имота ревандикационен и негаторен иск, поради което доводът на касатора, че те се водят за несъществуващ имот е неоснователен.. Изводите на въззивния съд за основателността на исковете обаче са необосновани и постановени в нарушение на материалния закон: Трайната практика на ВКС и съдилищата, вкл. приложената по делото, приема, че по реавандикационния иск ищецът следва да установи легитимацията си на собственик. Когато я обосновава с възстановяване на собствеността върху имот в стари реални граници по ЗСПЗЗ при спор с трето неучаствало в процедурата по възстановяване лице, ищецът следва да докаже, че са изпълнени изискванията на този закон за възстановяването на собствеността. Регулационният статут на имотите – последващото включване на обобществените като земеделски земи в регулация, по принцип не се отразява на правото на възстановяване / арг. от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/. Съпоставката на чл.10б, ал.1 и чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ сочи, че в хипотезата на последната изрично се съдържа изискването за законност на строителството, извършено към 1.03.91 г., като пречка за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху застроения имот. Приложното поле на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ е очертано освен с местонахождението на имотите и с кръга на лицата, чийто интерес нормативно установеното изключение охранява – физически лица, построили сграда въз основа на законно отстъпено им право на строеж. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение. То може да засегне както земи извън регулация, така и такИ. в регулация, като законността на строителството не е изрично посочена и затова не се изисква. В този смисъл са: решение по гр.д. №2210/05 г. , Р№2332/05 г., Р №391/03 г. на ВКС , четвърто г.о., Р №113/05 г., Р №410/2000 г.,всички на четвърто г.о. ВКС в този състав споделя цитираната трайна практика и постановява решението си по делото въз основа на нея, на осн. чл.291, т.1 от ГПК. В случая е установено, че процесният имот е в строителните граници на населеното място и има посоченият в исковата молба № 1115 по неодобрен кадастрален план от 1992 г., послужил при възстановяване на земеделските имоти. Идентичен е със стар имот №700 по плана от 1971 г.и от 1955 г. Към плана от 1955 г. имотът е записан на физ. лице – Д. Г., а през 1962 г. – на Д. Л., по нот. акт №77/62 г. Понастоящем е част от застроения с почивна база терен, владяни от ответника, който счита себе си за собственик по давност и правоприемство, съгл. издадения му констативен нот. акт №122/04 г. Предявил е насрещно искане за отмяна на нот. актове на ищците, издадени въз основа на решения на ПК за възстановяване на собствеността върху имота, но не и обуславящия произнасянето установителен иск за правото си на собственост. От заключението на техническите експертизи и представените: планово задание и предварителен план за защита на терена за почивна станция на Д. Л. в О., неодобрен предварителен проект, проектосметна документация от 1984 г. и калкулационни ведомости, се установява, че инвеститор на строителството на почивната база е Д. Л.. Почивната база е построена към 1987 г. и се състои от 10 полумасивни едноетажни сгради, тип „К.”, столова и кухня, трайно прикрепени към терена. Оттогава се използва по предназначение. Според тройната експертиза пред ОС извършеното в имота и в целия парцел І-ви, част от който е, строителство е курортно. Върху терена са извършени и благоустройствени мероприятия – алеи, градинки, зона за спорт и отдих, детска площадка. Процесният имот, показан на скицата към заключението, е част от целия „съвсем завършен комплекс” с алеи и благоустрояване – в.л. К. на л.109. Или имотът е застроен съгласно предвиденото в плана от 1971 и 1976 г. отреждане – за пионерски лагер, т.е. за отдих и курортни нужди. От горното следва, че застроената с почивна база земя е загубила характера на земеделска - чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ. Върху нея след отреждането й за курортно строителство с одобрения регулационен план на гр. О. от 1971 г. е осъществено строителството на курортен комплекс, завършен и функциониращ преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Проведеното върху терена мероприятие не позволява възстановяването на правото на собственост върху земеделската земя в стари реални граници, а притежавалите я собственици и техните наследници се обезщетяват на осн. и по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Ищците не са установили правото си на собственост върху имота, основано на оспорената от ответника земеделска реституция, а за последния в исковата молба – и на частно правоприемство, по замяна. Исковете им за собственост по чл.108 и 109 от ЗС и искането по чл.431, ал.2 от ГПК, отм. /чл. 537, ал.2 от ГПК/ са неоснователни и следва да се отхвърлят, а насрещното на ответника – остави без разглеждане, тъй като не е проведен обуславящият го иск за установяване правото на собственост на ответника върху имота . Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.2 от ГПК ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Б. по гр.д. №4522/08 г. от 10.07.08 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Д. М., Т. Д. И., Д. Г. Д., Л. Г. Д., В. Н. Г., Д. Н. Г., И. К. Г., М. Д. П., Х. М. М., К. М. Д., Т. М. Б., М. Т. Б., Н. Т. Б. и „Ф. 22”ЕООД, гр. Л. срещу „Л. автотранспорт” ЕООД, гр. Л. искове с пр. осн. чл.108 и чл.109 от ЗС – за признаване, че ищците са собственици по наследство и земеделска реституция на недвижим имот: пл.№1115 с площ от 1668 кв.м. по неодобрения кадастрален план от 1992 г. на гр. О., м. „Мешелика”, и за осъждане на ответника да им предаде владението на имота и премахне построените в него курортни постройки – 4 бр. курортни сгради тип „Кайлъка”. ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за отмяна на констативния нот. акт на ответника №122/04 г. на нотариус от гр. Н., на осн. чл.537, ал.2 от ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещното искане на ответника за отмяна на констативните нот. актове на ищците №№147/94 г. и 187/95 г., на осн. чл.537, ал.2 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: