Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 26 февруари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №30/2014г. Производството е образувано, по искане за възобновяване на осъдения Й. М., срещу влязлата в сила присъда №152 от 15.07.2013г., на Русенски районен съд /РС/, постановена по нохд №1201/2013г. С визирания съдебен акт, Й. Я. М. е признат за виновен в извършени на 03.08.2009 година, в [населено място], престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 и по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, с произтичащите санкционни последици, като при условията на чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК, за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Подсъдимото лице е осъдено да заплати в полза на конституирания в качеството на граждански ищец К. П. В. сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъпните деяния по чл.144, ал.3 от НК и чл.325, ал.1 от НК неимуществени вреди, както и 500 лева неимуществена обезвреда на Ц. Д. Й., за осъщественото спрямо нея престъпно посегателство по чл.144, ал.3 от НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана административно-наказателната и гражданската отговорност на И. Й. И. за извършено на същата дата и място престъпление по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като той е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3 от НК. Съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол и придобил стабилитет с обявяване на решение №164/11.11.2013г., по внохд №526/2013г. на Окръжен съд /ОС/- Русе, с което е изменен в частта за разноските. В депозираното искане на осъденото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалните правила и несъблюдаване на материалния закон. Излагат се подробни съображения за грубо незачитане на разпоредбите на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, чл.18, чл.105, ал. 2, чл.281 и чл.305, ал.3 от НПК, при събиране, проверка и оценка на доказателствата по наказателното дело. В подкрепа на визираните основания се очертава недопустимо инкорпориране на свидетелски показания, депозирани пред незаконен съдебен състав и при липса на конкретика по отношение на наличните противоречия в тях, предпоставящи приложението на чл.281 от НПК, с логическо следващото от това заключение за неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган въз основа на негодни доказателствени средства, които не са приобщени по предвидения ред. Поставя се акцент на несъответността на атакуваната присъда на предписанията на чл.305 от НПК, мотивите на която представляват буквален препис и механично повторение на фактическата обстановка, подкрепящия я доказателствен материал и правните изводи, обективирани в първоинстанционен акт №168/06.06.2012г. на Русенски РС, постановен по нохд №631/2012г. и отменен с решение №209/16.05.2013г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, по к.д. №610/2013г., в рамките на инициирана процедура по Глава тридесет и трета от НПК, като не отразяват реализирана аналитична, оценъчна дейност на разглеждащия нохд №1201/2013г. компетентен орган, и не съдържат надлежно обсъждане на предявените от страните в хода на наказателния процес доводи и възражения. Аргументира се недоказаност на повдигнатото срещу осъдения Й. М. обвинение, и престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните от прокурора деяния по чл.144, ал.3 и чл.325, ал.1 от НК. При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, чрез възобновяване на наказателното производство и оправдаване на Й. М. по предявените на осъденото лице обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. В съдебно заседание на 11.02.2014г. осъденото лице се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа подаденото искане за възобновяване. Прокурор от Върховната касационна прокуратура се солидаризира със защитата и дава убедително становище за наличие на основания по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.2 от НПК, безусловно налагащи отмяна на обявената по нохд №1201/2013г. и влязла в сила присъда №152 от 15.07.2013г. на РС-Русе, и връщане на делото на първата инстанция за повторно гледане. Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане в настоящото съдебно производство, при установения от чл.419-чл.426 от НПК процесуален регламент и е основателно. При проведеното по нохд №1201/2013г. съдебно следствие и при постановяване на присъда №152 от 15.07.2013г., Русенски РС е дерогирал императивните норми на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, чл.18, чл.105, ал. 2 и чл.281 от НПК, предписващи вземане на необходимите мерки за осигуряване разкриването на истината в наказателния процес, и задължаващи го да изследва обективно, всестранно и пълно релевантните по делото факти, въз основа на доказателствени средства, събрани и проверени при условията и по реда, предвидени в кодекса, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, възпрепятствувало формиране на безпристрастна убеденост и довело до ограничаване правата на страните в наказателното производство. В съдебно заседание на 18.06.2013г. е допуснат разпит на пострадалите свидетели К. В. и Ц. Й., в обсега на който на основание чл.281 от НПК са инкорпорирани дадените от тях показания в хода на досъдебното разследване и пред състави на Русенски РС, по нохд №377/2011г. и нохд №1756/2010г., при предходното разглеждане на делото, последният от които незаконен по смисъла на разпоредбата на чл.28 от НПК. Съществуват сериозни неясноти и досежно обстоятелствата, на базата на които контролираният в пределите на извънредния способ решаващ съд е изградил своята преценка за наличие на противоречия и за липса на спомен за нещо - процесуални изисквания за правоприлагането на чл.281, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК, доколкото в приложения съдебен протокол са обективирани общи формулировки като констатиране на „известни противоречия”, „колебание във фактите” и „твърдения, че лицето не си спомня”, предпоставили приобщаването на свидетелските показания, депозирани пред досъдебен орган или пред друг съдебен състав изцяло или частично. Негодни гласни доказателствени средства, събрани и проверени от некомпетентен орган – съд в незаконен състав, по нохд №1756/2010г. и нохд № 631/2012г., по описа на РС-Русе, са инкорпорирани чрез приложението на предвидената в чл.281 от НПК процедура и при изслушването на 18.06.2013г. и 15.07.2013г., на конституираните в качеството на свидетели процесуални участници Д. П., Е. Ш., А. Л., Й. Д. и Т. П., като те са послужили при постановяване на присъдата. За да се разкрие обективната истина и да се обяви законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да приобщи по предвидения в НПК ред, всички доказателства, нужни за изясняване на фактите по обвинението. Безспорно положение в доктрината и в съдебната практика е, че свидетелските показания са валидни, ако са дадени устно и непосредствено пред съда, разглеждащ наказателното дело и решаващ въпросите - извършено ли е инкриминираното деяние и правната му квалификация, автор ли е подсъдимото лице на описаното в обвинителния акт престъпление, каква е неговата вина и наказанието, с което следва да бъде санкциониран. По този начин той основава решението си върху доказателствен материал, който е събрал и проверил лично в съдебната фаза на процеса. Възможни са изключения от принципите на чл.18 и чл.19 от НПК, но същите са ограничени и техният обхват не следва произволно да се разширява. Ето защо свидетелят, съгласно предписаното в чл.139, ал.5 от НПК трябва да бъде поканен да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, като в хипотезите, визирани в чл.281, ал.1 - ал.10 от НПК и при лимитираните в нормата предпоставки, дадените в хода на досъдебното производство или пред друг състав на съда, негови показания се прочитат. В рамките на тези задължения,неизпълнени стриктно от РС-Русе, решаващият орган приема заявеното от разпитвания, кои свои твърдения поддържа, като внимателно изследва причините за констатираните противоречия, наличния отказ и липсата на спомен, обусловили прилагането на чл.281 от НПК.1, 2 Недопустимо е обаче използването на гласни доказателствени средства, събрани от незаконен състав на съда. Те са лишени от процесуална стойност, поради което не подлежат на инкорпориране към материалите по делото и не могат да служат за доказателствена основа на постановената присъда. Очертаната в чл.281 от НПК процедура е приложима само и единствено по отношение на свидетелски показания, депозирани съгласно чл.105, ал.2 от НПК - при условията и по реда, предвидени в кодекса, което сочи на необходимост от ангажиран компетентен орган на досъдебното и съдебно разследване в процесуалната и доказателствена дейност, и на проведен в съответствие с изискванията разпит на посочените участници в наказателното производство, което първостепенният съд е пренебрегнал. Русенски РС грубо е нарушил процесуалния закон и при изготвяне на мотивите на присъда №152 от 15.07.2013г., обявена по нохд №1201/2013г. Атакуваният в пределите на извънредния контрол първоинстанционен съдебен акт не отговаря на предписанията на чл.305, ал.3 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на присъдата, като форма и съдържание. При постановяване на съдебния акт решаващият орган се произнася по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.П. Ст., „Наказателен процес на Народна Република България”, изд. ”Наука и изкуство” 1979г., стр.614-616. 2.Р 360-75-ІІ, Р 615-75-ІІ, Р 514-76-ІІІ, Р 437-78-ІІ, Р 276-84-ІІ, Р 459-84-ІІ, Р 158-2001-І, Р 633-2009-І, Р 395-2010-ІІІ на ВС и ВКС на РБ. В обсега на възложените задължения на съда е да посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за повдигнатото обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен анализ и собствена оценка на съществуващите противоречия в събраните непосредствено пред него доказателства, да изложи какви са правните му съображения за взетото по вътрешно убеждение решение. Съобразителната част на обявената по нохд №1201/2013г. на РС-Русе присъда №152 от 15.07.2013г. представлява буквален препис /включително с граматическите грешки и смислови неточности/ на мотивите на съдебен акт №168 от 06.06.2012г., постановен по нохд №631/2012г. по описа на Русенски РС и отменен с решение №209/16.05.2013г. на Върховния касационен съд. Дословно са възпроизведени фактологията на извършените на 03.08.2009г. от Й. М. неправомерни посегателства и подкрепящия я доказателствен материал, описани в обстоятелствената част на присъдата, по нохд №631/2012г., като са игнорирани направените в хода на проведеното съдебно следствие и при изслушване на пренията възражения на защитата за процесуална негодност на приобщените по реда на чл.281 от НПК свидетелски показания, дадени пред незаконен състав, и за наличните в тях противоречия, разколебаващи доказаността на повдигнатите обвинения. Механично са преповторени и правните изводи, формулирани в съдебен акт №168 от 06.06.2012г. на РС-Русе, относими към правната квалификация на инкриминираните деяния, с произтичащите от тях наказателни и граждански санкционни последици за осъденото лице, като са оставени без коментар релевираните доводи в рамките на съдебния процес по нохд №1201/2013г. за престъпна несъставомерност на поведението на Й. М. по чл.144, ал.3, вр. ал.1 и по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Липсата на очертани фактически положения в атакуваната присъда, по повдигнатото срещу осъдения М. обвинение, приети за установени при спазване на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, и след внимателен преглед и прецизен анализ на приобщените по надлежния ред непосредствено от решаващия орган доказателства, с последваща собствена интерпретация на приложимото материално право, тангира с отсъствие на мотиви, което опорочава постановения акт и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява процесуалните права на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез реален достъп до съд. Демонстрираният от Русенски РС процесуален подход при изготвяне на обстоятелствената част на обявената първоинстанционна присъда е препятствувал и свободното формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган - съзнателна увереност, основана на доказателствените материали, непосредствено събрани и проверени при предвидените в Наказателно-процесуалния кодекс условия, след всестранно изследване на обстоятелствата по делото, обсъдени и оценени поотделно и в съвкупност. Нарушение на тези изисквания е налице, когато съдът е игнорирал /напълно пренебрегнал, формално обсъдил или недостатъчно преценил събраните пред него доказателствени материали/; и изопачил /превратно интерпретирал/ - в случаите на основано убеждение върху несъдържащи се в доказателствените средства фактически данни, на предположения и вероятности, които нямат доказателствена опора, както и при позоваване на лишени от процесуална стойност доказателствени източници и на приписване на приобщените доказателства на особености, каквито те не притежават. Такава е конкретиката по настоящото дело, довела до обективно създаване на процесуални пречки за установяване на истината в наказателния процес. Логическа последица от визираното несъблюдаване на нормата на чл.305, ал.3 от НПК при постановяване на съдебния акт са и основателно възникналите съмнения у осъдения в непредубедеността на решаващия орган. Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране с влязъл в сила съдебен акт. В контекста на установения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, въз основа на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1 Въззивната инстанция не е санирала допуснатите от Русенски РС съществени нарушения на процесуалните правила, чрез упражняване на правомощията по чл.334, ал.1, т.1, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, при съдебния контрол, по образуваното внохд №526/2013г. При осъществената инстанционна проверка, словно материализирана в обстоятелствената част на обявеното на 11.11.2013г. решение, ОС-Русе по повод акцентираните оплаквания в жалбите е приел юридическа издържаност на процесуалните действия на първостепенния състав по чл.281 от НПК и след схематично поднесена констатация за пълна идентичност на мотивите на атакуваната присъда с тези, изложени в съдебен акт №168 от 06.06.2012г., по нохд №631/2012г. на Русенски РС, извел заключение за нейната правилност. _______________________________________________________________ 1.решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Белгия; решение от 16.12.1992г. по делото Хаджианастасиу срещу Р Гърция; решение от 21.02.2002г. по делото Сипавичюс срещу Литва; решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България. Очертаните сериозни недостатъци в работата на Русенски РС, обективирани в процесуалната дейност по събиране и проверка на гласните доказателства и в съдържанието на постановената присъда от 15.07.2013г., по нохд №1201/2013г., задълбочени в пределите на въззивното производство, илюстрират незачитане на визираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от съдебните инстанции, като налагат отстраняването им чрез реализиране на компетентността на ВКС по чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.т.1 и 2 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1201/2013г., по описа на РС - Русе и внохд №526/2013г. на Русенски ОС. ОТМЕНЯ присъда №152/15.07.2013г., по нохд №1201/2013г., на Русенски РС и решение №164/11.11.2013г. на ОС-Русе, по внохд №526/2013г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски РС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.