Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 29 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Димитър Генчев , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 240/2017 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба адв.В. А. -защитник на подс. Т. В. срещу решение № 24 от 20.01.2017 г. на Софийски Апелативен съд по внохд № 509/2016 г. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 - т. 3 от НПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства, като не е взел предвид обясненията на подс. В., в които той сочи, че фактура № 2219 от 8.07.2011 г. се отнася до препарати, които следва да бъде отчетени като разход за дружеството за 2012 година. Съдът неоснователно е отказал да назначи агрономическа експертиза, която да установи за коя година са вложени закупените препарати , като по този начин е ограничил правата му, тъй като не е установил реалния размер на данъчните задължения по ЗКПО. Вътрешното убеждение на съда било формирано в противоречие с принципа за установяване на обективната истина, поради използвания от експерта подход за изчисляване на дължимия данък като „най-близък до реално дължимото“. Като последица от това, защитата намира, че прокуратурата не е успяла да докаже обвинението, поради което подсъдимият следвало да бъде оправдан. На следващо място се твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, признавайки обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 255 ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като подаването на нулева справка- декларация по ЗДДС е осъществено посредством счетоводно консултантска къща „фирма“, като отговорност за изготвянето и носи друго лице, притежаващо електронен подпис. По отношение дължимия данък по ЗКПО за 2012 година, се сочи, че вещото лице е следвало да включи фактура № 2219 от 8.07.2011 г. като разход за 2012 година, като по този начин би се стигнало до оправдаване на подсъдимия за квалифициращия състав -„особено големи размери“ по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Оспорва се размера на наложеното наказание, който не е съобразен с всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които сочат на приложимост на хипотезата на чл. 55 от НК. Направено е искане за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за изменението му и намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС, защитникът поддържа изцяло жалбата и релевираните в нея доводи, които в основната си част се свеждат до нарушение на чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК и до неправилно приложение на материалния закон. Подс. В. поддържа заявеното от своя защитник. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена , като изведените изводи по правото, кореспондирали на обсъдените от съда доказателствата. ВКС – Трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК намери следното : Жалбата е неоснователна. С присъда от 11.04.2016 г. постановена по нохд № 277/2015 г. Врачанският Окръжен съд е признал подс. Т. М. В. за виновен в това, че в периода от 17.04.2012 до 1.04.2013 г. в [населено място] като собственик и управител на [фирма] при условията на продължавано престъпление с две деяния, лично и чрез посредствено извършителство на неустановено лице е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери -34 258, 82 лв., от които 23 463,64 лв. дължим данък по ЗКПО и 10 795,18 лв. дължим данък по ЗДДС, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия В. в САС е образувано внохд № 509/16 г. С решение № 24 от 20.01.2017 г. САС е изменил присъдата като е намалил размера на дължимия данък от 34 258,82 лв. на 14 064,90 лв., от които 10 795,18 лв. по ЗДДС и 3 269, 72 лв. по ЗКПО. Съдът е изменил присъдата и по отношение приложението на чл. 66 ал.1 от НК като е намалил срока от пет на четири години. Осъдил е подсъдимия да заплати разноските, направени пред САС в размер на 450 лв. и е потвърдил присъдата в останалата и част. При определяне на пределите на касационната проверка , настоящият състав констатира, че част от доводите в жалбата касаят несъгласие с дейността по оценката на част от доказателствения материал. Според касатора, въззивният съд неоснователно е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, че с фактура № 2219 /2011 г. са закупени препарати , които са използвани за стопанската 2012 година и следователно следвало да се отчетат като разходи за 2012 г. По този начин, съдът е направил необоснован извод за размера на дължимия данък по ЗКПО, който следвало да бъде значително по- нисък. Това възражение следва да бъде разгледано на плоскостта на осъществената процесуална дейност от предходната съдебна инстанция и начинът, по който е формирано вътрешното и убеждение. При това уточнение, приетите от контролираната съдебна инстанция фактически положения, според становището на настоящия касационен състав, са изведени при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствения материал, който е бил обсъден в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК и правилата на формалната логика. Лишено от основание е оплакването, че САС е подходил избирателно и тенденциозно към събраните доказателства и доказателствени средства, като не ги е обсъдил в пълен обем, като при изграждане на вътрешното си убеждение е игнорирал основен доказателствен източник- обясненията на подс. В.. Контролираната съдебна инстанция е отделила внимание на посоченото доказателствено средство, като е приела, че то няма единствено защитен характер, а съдържа достоверна информация за това, че дружеството е развивало стопанска дейност и е правило разходи , които не са били взети предвид от първоинстанционния съд. Ето защо въззивният съд в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК е провел допълнително следствие, което е аргументирал с необходимостта от изясняване на спорния по делото въпрос – какъв е размера на направените разходи за 2012 година, който е от значение за определяне на дължимия данък по ЗКПО. Съдът е назначил повторна ССЕ, като в нея е поставил акцент при изследване на разходите, вещото лице да вземе предвид както писмените доказателства, предоставени от счетоводна къща /фирма/, така също и обясненията на подс. В.. Въззивният съд е изследвал релевантните за обвинението факти, като е обсъдил показанията на свидетелите Т., Н., С., О., К., приобщени към доказателствената маса по реда на чл. 373 т. 1 и от НПК, както и показанията на изслушаните от Окръжния съд свидетели – Л., Р., М., Г.. Фактическите изводи, че подс. В. като собственик и управител на дружеството е преарендувал земеделска земя и е продавал незавършена селскостопанска продукция, правилно са били изведени от наличната доказателствена маса. Различието с установената от първата инстанция фактология се състои в това, че въззивният съд е приел, че при осъществяване на дейността дружеството е извършвало разходи–за закупуването на семена, торове, гориво, заплащало е за охрана, транспорт, сеитба и др. Тези факти съдът е счел за еднопосочно установени чрез приложените първични счетоводни документи- фактури за получени авансови плащания за незавършена продукция и договори за наем на земеделска земя, за продажба на селскостопанска продукция - ечемик, слънчоглед, пшеница и др. В съответствие с наличната доказателствена маса е извода, че при осъществяване на стопанската дейност, дружеството не е водило счетоводство, поради което дължимият данък по ЗКПО /обусловен от получени приходи и направени разходи / е установен от съда, чрез назначената повторна ССЕ. За да приеме, че изводите и предоставят обективна и възможно най- близка до реалната информация за дължимия данък, въззивният съд се е позовал на събраните със средствата и способите на НПК доказателства, като в съответствие с утвърдената съдебна практика /ТР № 2/09 г. Т.Д. № на ОСНК на ВКС/ е приел, че използваният в подобни случаи от данъчните органи презумптативен подход при изчисляване на данъка по чл. 122 и чл. 123 от ДОПК не може да има обвързваща доказателствена сила за наказателния съд. Съобразен с принципите в наказателния процес е извода на контролираната съдебна инстанция, че в наказателния процес доказателствената тежест е на държавното обвинение, поради което използваният в данъчното производство подход по чл. 122 от ДПК е неприложим, тъй като при него ревизираният субект, следва да обори изводите на данъчния орган. САС е обсъдил допустимостта, относимостта и достоверността на събраните по реда на НПК доказателствените източници, съобразно тяхното действително съдържание, в резултат на което е защитил убедително тезата за доказателствена обезпеченост на обвинението срещу подс. В. по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК , поради което наведения от касатора довод, в обратния смисъл за неговата недоказаност е несподеляем. Неоснователен е упрека на касатора , че въззивният съд е подценил задълженията си за установяване на обективната истина по делото, тъй като при изследване на релевантните факти се е доверил на използвания от вещото лице метод за изчисление на дължимия данък, който е установен от него като „най- близко до дължимия“, а не като реален такъв, с което е допуснал нарушение на процесуалния закон, предопределящо отмяната на постановения акт и оправдаване на подсъдимия. Съобразно наличните писмени документи/ фактури и договори/ , въззивният съд е приел, че дружеството е реализирало приходи за 2012 г. в размер на 374 599,46 лв. като е изключил от размера на приетите от първата инстанция приходи сумата от 41 926 лв., получена с фактура № 21 от 18.10.2012 г., тъй като тя е относима към следващата стопанска година 2012 г./2013 г., поради което от нея е отчетено само 3/12, а останалата част е приета като подлежаща на осчетоводяване през 2013 година. За определяне на облагаемата печалба по ЗКПО съдът е отчел наличните доказателства за направени разходи за 2012 година и се е доверил на заключението на повторната ССЕ, тъй като тя е ползвала не само статистически данни / така както ССЕ назначена от първоинстанционния съд/, но е включила и писмените доказателства - фактури, договори и др. Несъгласието на касатора с начина , по който вещото лице е оценило направените разходи за стопанската 2011/12 г., е било изразено още пред въззивния съд при приемане на експертизата, като е възразено, че използваният метод не предоставя обективна, а само предполагаема картина на дължимия данък. Съдът правилно е отбелязал, че чл. 122 от ДОПК урежда особени правила за определяне на задължението, в случаите когато е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение, когато то се дължи изцяло на неправомерното поведението/в случая на бездействието /на лицето, което не е изпълнило задължението си да води редовно счетоводство. При неговата реализация се прибягва, когато данъчната основа не може да се определи по реда на приложимия данъчен закон и няма друг възможен път за това. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, поради което искането на защитата за отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия В., поради това, че прокуратурата не е доказала реалния размер на задължението, не е съобразено с установените факти, към които е относимо действието на коментирания принцип. Основното възражение в жалбата е насочено срещу отказа на съда да включи към разходите за 2012 година, фактура от 8.07.2011 г. за закупени препарати на стойност 20 836 лв., като по този начин бил направен грешен извод за дължимия размер на данъка по ЗКПО. Въззивният съдебен състав не е оставил без внимание наведения довод и в атакувания акт е изложил подробни и ясни съображения за причините, поради които е отказал да включи към разходите за 2012 година фактурата от 8.07.2011 г. Становището на съда държи сметка на спецификата на осъществяваната от касатора селскостопанска дейност, при която стопанската и финансовата година не съвпадат. Съгласно установените правила за този вид дейност селскостопанската година започва от 1.01. и приключва на 30.09., а следващата започва от 1.10. Цитираната фактура не е била отнесена към разходите за 2012 година, тъй като периода, в който са закупени препаратите 8.07.2011 г. не попада в селскостопанската година от 1.10.2011 г. до 30.09.2012 г. От месец септември до месец декември в селското стопанство се работи по две стопански години, поради което за определяне на финансовия резултат за съответната година значение има кой разход, за коя стопанска година е направен. В устните разяснения пред САС, вещото лице е посочило, че установяването на реалните разходи за съответната стопанска година е възможно, при изрядно водено счетоводство и при стриктното отразяване в набирателна сметка на всички разходи за продукция, която се залага през есента на предходната стопанска година , а се реализира в следващата финансова година. Подсъдимият не е спазил този ред и на практика твърдението му за това, че разхода направен с фактура от 8.07.2011 г. следва да се отнесе към 2012 година е непроверимо чрез назначаването на агрономическа експертиза, както правилно е приел въззивния съд. Ето защо чрез отказа си да назначи агрономическа експертиза, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на въззивния акт. При липсата на констатирани нарушения в аналитичната дейност на съда, направените от него изводи по правото, не сочат на наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК -неправилно приложение на материалния закон. С депозирането на нулева справка- декларация по ЗДДС от 17.04.2012 г , при наличието на облагаеми сделки от месец март 2012 година , чрез посредствено извършителство е предоставена невярна информация пред данъчните власти, с която е избегнато плащането на данък ЗДДС в размер на 10 795, 18 лв. Защитата твърди, че деянието не е извършено виновно, тъй като подсъдимият е възложил задължението за подаване на справка декларация на други лица от счетоводната къща Т.. Установените факти от въззивния съд правилно са били субсумирани в състава на цитираната норма, тъй като именно подсъдимият е извършвал фактически действия по осъществяване управлението и дейността на дружеството, сключвал е договорите за преарандуване и за продажба на незавършена продукция, сумите по тях са внасяни по негови и на съпругата му сметки. Задължение на подс. Вартинков е да предостави необходимата счетоводна документация на счетоводната къща за изготвяне на справките- декларации. Доказателствата еднопосочно установяват, че това не е било направено от подсъдимия, а цялото му поведение сочи на неглижиране на задълженията му към фиска. Наличието на влошени отношения със служители от счетоводната къща е установен от съда факт, който не променя констатацията за неправомерното поведение на подсъдимия и не обосновава основателност на искането на защитата за оправдаването му. Законосъобразно въззивният съд е приел наличието на виновно поведение за неизпълнение на задължението за плащане на данъчно задължение по ЗКПО за 2012 година, чрез бездействие, изразило се в неподаване на данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 ал. 2 от ЗКПО , като е намалил дължимия размер на данъка по ЗКПО от 23 463,64 лв. на 3 269,72 лв. Съдът обаче е пропуснал да оправдае подсъдимия за разликата в предмета на престъплението. Този пропуск по никакъв начин не се отразява на съдебния акт и не представлява нарушение, което да рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, тъй като от съдържанието ясно личи волята на съда и съображението му довело до редуциране на данъчното задължение по ЗКПО. При установените факти за дължимия размер от 14 064,90 лв. на избегнатите данъчни задължения по ЗКПО и по ЗДДС, съдът правилно е приложил материалния закон в квалифицирания състав на нормата по чл. 255 ал. 3 от НК, тъй като той отговаря на заложения критерий в чл. 93 т. 14 от НК, надхвърлящ 12 000 лв. Не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК –явна несправедливост на наказанието, тъй като при определяне на вида и размера му въззивният съд е обсъдил както смекчаващите така и отегчаващите обстоятелства и след ревизиране на размера на дължимия данък в полза на подсъдимия е счел, че следва да упражни правомощията си по чл. 337 ал.1 т. 1 от НПК, като намали срока на отлагане на изпълнението на наказанието от пет на четири години, като изложените от него съображения следва да бъдат споделени. Въззивният съд е аргументирал убедително позицията си, защо не се налага проявата на по- голямо снизхождение. Съдът не е констатирал наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да му дадат основание да намали наказанието от три години лишаване от свобода, тъй като то е към минимума в санкционната част на правната норма. В жалбата на касатора не са наведени нови обстоятелства, които да не са били обсъдени от САС, поради които настоящият съдебен състав прецени, че определеното наказание, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и не са налага неговото допълнително смекчаване. Воден от изложеното и на основание чл. 354 ал.1 т. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 20.01.2017 г. на Софийски Апелативен съд постановено по внохд № 509/16 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.