Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  60   гр. София, 25.05.2009 година                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 698 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. , подписана от Кмета на О. П. и ст. юрк. С. П. срещу решение № 160 от 24.07.2008г. по в. т. дело № 149/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 7 от 31.01.2008г. по т. дело № 85/2007г. на Плевенски окръжен съд. С оставеното в сила първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от О. П. срещу „М” А. , гр. П. иск с правно основание чл. 252 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо 499 936,38 лв., представляваща неизпълнение на парични задължения по сключения на 16.07.1997г. договор, която се формира от следните вземания: 92 184,27 лв. – неизплатени дължими вноски от цената за изплащане на дяловете за 2001г., 2002г. и 2003г.; 22 371,66 лв. – оскъпяване на останалите неизплатени суми; 385 380,45 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението по договора; и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ направените деловодни разноски в размер 6 750 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Прави оплакване, че в противоречие на целта и смисъла на закона са изводите на въззивния съд, че О. П. била длъжна да приеме предложеното й от ответника плащане на задълженията по приватизационния договор с ПКБ, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ води до приложение на общата разпоредба на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД и че съгласието или несъгласието на продавача по приватизационния договор в случая е ирелевантно, тъй като изричната законова възможност е предоставена единствено в полза на купувачите по приватизационни сделки. Касаторът инвокира доводи за неправилно тълкуване от въззивния съд на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ и Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на ПКБ, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях, действала към 2001г., като неправилно са квалифицирани от съда като императивни норми, задължаващи продавача безусловно да приеме наложеното му плащане с компенсаторни инструменти, вместо възприемането им като правна възможност на страните. Прави оплакване за необоснованост на доводите на въззивния съд за липсата на изричен отказ от О. П. пред нотариуса да приеме плащанията с ПКБ. Позовава се на разпоредбите на § 2 от ДР на ЗПСК, чл. 11 и чл. 12а от Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на ПКБ, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях, като поддържа становище, че след като има изричен отказ на общината да приеме предложеното от ответника плащане с поименни компенсационни бонове, не е налице изменение на приватизационния договор по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД и ответникът е останал неизправна страна по отношение на задълженията си. Касаторът моли решението на Великотърновски апелативен съд да бъде отменено, предявеният установителен иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените в трите съдебни производства деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „М” А. , гр. П. чрез процесуалния си представител адв. О оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на обжалваното решение и съобразяването му с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ /„Държавен вестник”, бр. 9/01.02.2000г./, чл. 20а, ал. 2, предл. второ от ЗЗД. Излага доводи, че тълкуването на посочената разпоредба от ЗОСОИ отразява правна възможност, дадена на онази страна в правоотношението, която има задължение да престира, както и че упражняването на това право зависи само от волята на длъжника и не е опосредствано от съгласие на кредитора или друго съдействие от него или от трето лице. В писмен отговор ответникът излага съображения, че тълкуването на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ съответства на мотивите към законопроекта. Поддържа становище, че въззивното решение е обосновано.   Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 252 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че към 27.07.2001г. купувачът по приватизационния договор не е в забава за дължимите по договора вноски и с извършеното на 27.07.2001г. и 30.07.2001г. плащане с поименни компенсационни бонове с номинална стойност съответно 40 551 лв. и 56 149 лв. в полза на продавача О. П. купувачът е погасил паричните си задължения по приватизационния договор. Решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ, § 9 от ПЗР на ЗИДЗОСОИ и е изложил съображения, че е налице и предпоставката на чл. 8, ал. 4 от ЗОСОИ – купувачът не е бил в забава по отношение на паричните си задължения към момента, в който е пристъпил към плащане с поименни компенсационни бонове, поради което не е необходимо да е извършено изменение на сключения приватизационен договор, не е необходимо и съгласието на кредитора, съответно отказа му да приеме плащане с поименни компенсационни записи, вместо с парични средства. Поради това въззивният съд е възприел заключението на единичната съдебно-икономическа експертиза във втория му вариант.   С определение № 47 от 28.01.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: възможно ли е купувачът по приватизационен договор, сключен по реда на ЗППДОП /отм./, да извърши плащане с компенсаторни инструменти, в частност с поименни компенсационни бонове; задължен ли е продавачът по приватизационния договор, сключен по реда на ЗППДОП /отм./ да приеме предложеното от купувача плащане с поименни компенсационни бонове или плащането с компенсаторни инструменти е само правна възможност, която може да бъде реализирана при съгласие на двете страни; необходимо ли е и налице ли е изменение на клаузите на приватизационния договор ex lege съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД при приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ, се решават противоречиво от различни състави на ВКС на РБ. Взети са предвид приложените от касатора решение от 06.06.2006г. по т. дело № 279/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 267 от 26.05.2004г. по гр. д. № 1699/2003г. на ВКС, І т. о. С решението от 06.06.2006г. по т. дело № 279/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че възможността по чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ в редакцията преди изменението обн. в ДВ, бр. 47/2002г. за плащане на цената по сключена вече приватизационна сделка по реда на ЗППДОП /отм./ чрез други непарични платежни средства е предоставена изцяло в полза на купувача и е негово правото на избор кой от двата способа да използува за погасяване на задължението си, като при наличието на предвидените от закона предпоставки органът по чл. 3, ал. 1 от ЗППДОП /отм./ не може да откаже плащането. Направен е извод, че не е необходимо да бъде извършено изменение на вече сключения приватизационен договор и включване на посочената възможност в неговите клаузи. С решение № 267 от 26.05.2004г. по гр. д. № 1699/2003г. на ВКС, І т. о. е прието, че възможността по чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ за плащане на остатъка от покупната цена по приватизационна сделка по ЗППДОП /отм./ е предоставена на волята на двете страни и не се касае до право само на собственика на компенсаторните записи, за упражняването на което са релевантни единствено наличието на условията по чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ. Направен е извод, че да се приеме, че плащането на парично задължение с непарични средства по вече сключена приватизационна сделка, в която подобно плащане не е договорено и въпреки волята на страната продавач настъпва по силата на закона, противоречи и на сключения между страните договор, и на самия закон. Настоящият съдебен състав намира за правилно първото становище.   Неоснователни са релевираните от касатора доводи за неправилно прилагане от въззивния съд на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ. Съгласно посочената правна норма в редакция ДВ, бр. 9/2000г. в случаите на разсрочено плащане по чл. 31 или по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия остатъкът от покупната цена по сключена сделка към датата на влизането на това изменение на закона в сила /а именно 01.02.2000г./ може да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 до 31 декември 2000г. Със ЗИДЗОСОИ /ДВ, бр. 99/2000г./ срокът за плащане чрез компенсаторни инструменти е продължен до 31.12.2001г. Разпоредбата на § 9 от ПЗР към ЗИДЗОСОИ регламентира възможността по реда на чл. 8, ал. 2, 3 и 4 да се извършват и плащания с поименни компенсационни бонове по ЗСПЗЗ и по ЗВСГЗГФ. Съобразно чл. 35, ал. 3 и ал. 6 от ЗСПЗЗ поименните компенсационни бонове могат да се ползват освен за закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от горския фонд, за придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6, също така и за участие на притежателите им в приватизацията, като в тези случаи служат за платежно средство. Анализът на посочените разпоредби дава основание да се направи извод, че законът предвижда възможност за плащане на цената по сключена приватизационна сделка по реда на ЗППДОП /отм./ чрез други непарични средства и в частност поименни компенсационни бонове. Възможността поименните компенсационни бонове да се ползват като платежно средство от притежателите им в приватизацията е предоставена в полза на купувача и не е необходимо възпроизвеждането й в приватизационния договор, тъй като тя съществува по силата на закона. Поради това, че правото на избор за начина на погасяване на задължението за плащане на цената на приватизирания обект е на купувача по силата на закона, не е необходимо да бъде извършено изменение на сключения приватизационен договор по взаимно съгласие на основание чл. 20а, ал. 2, предл. първо от ЗЗД. Като специална правна норма разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ дерогира в посочените от закона случаи действието на общата норма на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, осигурявайки правна възможност на длъжника при спазване на определените предпоставки да престира нещо различно от договореното и принуждавайки кредитора да го приеме. След като поименните компенсационни бонове са законно разплащателно средство в приватизацията на държавни и общински предприятия или части от тях, то при наличието на изискуемите условия, продавачът, респективно органът по чл. 3, ал. 1 от ЗППДОП /отм./ не може да откаже плащане с тези компенсаторни инструменти. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от действалата до м. април 2003г. Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях /отм./, съгласно която поименните компенсационни бонове могат да се използват за участие в приватизацията при условията и по реда на ЗППДОП /отм./. За да бъде извършено плащане на задължението на „М” А. към О. П. по сключения между страните приватизационен договор /изплащане вноските от цената на купените дружествени дялове от имуществото на „М” ЕООД/ с поименни компенсационни бонове, е необходимо да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1/ приватизационната сделка да е заварена от ЗИДЗОСОИ /ДВ, бр. 9/2000г./, т. е. приватизационният договор да е сключен преди 01.02.2000г.; 2/ купувачът по сделката да е лице по чл. 31 или по чл. 25, ал. 3 от ЗППДОП /отм./; 3/ плащането да е разсрочено; 4/ купувачът да не е изпаднал в забава или ако е изпаднал, да е заплатил просроченото си задължение /чл. 8, ал. 4 от ЗОСОИ/. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗОСОИ има предвид просрочените предходни вноски. Обосновано и след обсъждане на събрания доказателствен материал въззивният съд е констатирал, че процесният приватизационен договор е заварен от ЗИДЗОСОИ /ДВ, бр. 25/2001г./ - същият е сключен на 16.07.1997г. и има уговорено разсрочено плащане на цената при условията на чл. 25, ал. 3 от ЗППДОП /отм./ - 10% от цената в размер на 34 142 324 неден. лв. да се заплати в тридневен срок от подписването на договора, а останалите 90% 307 280 919 неден. лв. да бъдат заплатени след едногодишен гратисен период на десет равни вноски, вносими до 30 януари и 30 юли на съответната година. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че остатъкът от цената е платен с допустимите от закона специални платежни средства на 27.07.2001г. и 30.07.2001г. и че към момента, в който е пристъпил към плащане с поименни компенсационни бонове не е бил в забава по отношение на паричните си задължения по приватизационния договор. По делото са налице данни, че плащането на цената с поименни компенсационни бонове е извършено при спазване на процедурата по чл. 12 от Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях /отм./. Правилно решаващият съдебен състав е възприел заключението на единичната съдебно-икономическа експертиза във втория му вариант, който не е оспорен от страните и съгласно който купувачът е платил общо сума в размер 362 128,14 ден. лв., включително с поименни компенсационни бонове и платената сума по образуваното изпълнително дело. При дължима сума по приватизационния договор в размер общо 354 815,97 ден. лв., от която 34 142,32 ден. лв. - 10% от цената като аванс по чл. 7.1., 307 280,92 ден. лв. – 90% от цената разсрочено на десет равни вноски по чл. 7.3. и 13 392,73 ден. лв. – увеличение по чл. 7.3.2. и извършено плащане общо в размер 362 128,14 ден. лв., правилен е изводът на Великотърновски апелативен съд, че има надвнесена сума и искът е неоснователен. Неоснователен е релевираният от касатора довод, че при постановяване на решението следва да се вземат предвид разпоредбите на §2 от ДР на ЗПСК и чл. 12а от Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях /отм./. Въведеното с чл. 11 и на §2 от ДР на ЗПСК ограничаване на плащанията с непарични платежни средства включително с изричното изискване то да е договорено между страните, както и регламентираната с чл. 12а от посочената Наредба процедура за анулиране от поземлената комисия на удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове и издаване на ново при отказ на компетентен орган да приеме плащане с поименните компенсационни бонове, не намират приложение, тъй като плащането с компенсаторни инструменти е извършено на 27.07.2001г. и 30.07.2001г. при редакцията на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ и преди приемане на чл. 11 и на §2 от ДР на ЗПСК и чл. 12а от посочената Наредба, които текстове нямат ретроактивно действие.   Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Великотърновски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани и не са направени в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 24.07.2008г. по в. т. дело № 149/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: