5 Р Е Ш Е Н И Е № 252 С., 4.10. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 19 септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1599/2011 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 607 от 03.05.2012 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 12.07.2011 г. по гр. дело № 294/2011 г. на Ямболски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение № R-285 от 10.05.2011 г. по гр. дело № 421/2011 г. на Ямболски районен съд за отмяна като незаконно уволнението на М. С. К. извършено със заповед № 1734 от 29.11.2010 г. на управителя на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „преносвач транспортьор”. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - за разграничаване на безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, т. 5 КТ - липса на качества за ефективно изпълнение на работата и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” поради виновно неизпълнение на трудови задължения . Въпросът е поставен предвид приетото с обжалваното решение, че в мотивите на заповедта се съдържат различни фактически основания за уволнението на ищцата - безвиновно и виновно, което смесване е обусловило незаконност на заповедта за уволнение и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По поставения правен въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 291 ГПК от Върховния касационен съд съдебни решения по гр. дело № 531/2010 г., четвърто г. и.; гр. дело № 4035/2008г., четвърто г. о.; гр. дело № 1730/2009 г., трето г. о. Според посочената съдебна практика основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества за ефективно изпълнение на работата е безвиновно. Касае се до липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни дадености, като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да е обективно и да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения. Когато неизпълнението се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника или служителя е налице нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, поради тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. При безвиновното основание работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът или служителят притежават съответните качества, но отрицателният резултат е последица на умисъл или небрежност от негова страна. Когато в уволнителната заповед са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна за извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества на работника или служителя, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, излагането в заповедта й на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения не прави уволнението незаконно. В този случай съдът е длъжен да разгледа, кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата дисциплина, и кои от тях сочат на липса на качества у работника или служителя. Първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, щом работодателят не е извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства, съдът е длъжен да разгледа спора по същество, да обсъди доказателствата по делото и прецени, в каква степен уволненото лице не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. При положителен отговор на посочените двата въпроса, съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелствата, сочещи на липса у работника или служителя на качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина. С обжалваното решение съдът е извършил обсъждане на събрания по делото доказателствен материал - писмени и гласни доказателства, обсъдил е фактическия състав на приложеното от работодателя уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но е приел, че в мотивите на заповедта се съдържат различни фактически основания, наред с посоченото безвиновно основание, се сочат и обстоятелства за виновно нарушаване на трудовите задължения. Това несъответствие между фактическите и правни основания за уволнението е преценено от съда като достатъчно да обуслови не законосъобразността на заповедта за уволнение с произтичащите от това правни последици. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответницата М. С. К. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Обжалваното решение е неправилно. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, в ответното дружество ищцата е заемала длъжността „преносвач транспортьор” в производство 3, преместена поради несправяне с работата - не зарежда с кабели линията, бавен работник, влиза в конфликти с колежките си - данни от форма за преместване от личното трудово досие на ищцата. От разпитаните по делото свидетели - Б., заемаща длъжността „началник смяна в производство 3” и И. - отговорник на транспортьорите в производство 3, пряк началник на ищцата е установено, че същата е неорганизирана на работното си място, работела бавно при зареждане на поточната линия с кабели, което предизвиквало нервност и конфликти с останалите работещи, ставала причина за спиране на поточната линията, а непрекъсната работа била свързана и с възнагражденията на другите работници. С ищцата били провеждани разговори, давали са й възможност да се поправи, но въпреки това подобрения в качеството и ефективността на работата не настъпили. В заповедта за уволнение, като причини за прекратяване на трудовото правоотношение, наред с „неизпълнение на задълженията в длъжностната характеристика”, работодателят е посочил „несъдействие за повишаване производителността, липса на личностни качества като бързина и точност на изпълнение на поставените задачи”. Съдът е преценил, че в първата част на мотивите се съдържат дисциплинарни нарушения, които са основание за дисциплинарно наказание, а в следващата част са визирани липса на конкретни качества за изпълнение на възложената работа. Дори да се приеме, че е налице смесване на две основания за уволнение - безвиновно и виновно, предвид цитираната съдебна практика, съдът е следвало да разгледа спора по същество и да прецени, с оглед посоченото уволнително основание, в каква степен ищцата не притежава посочените качества, действително необходими ли са те за ефективно изпълнение на възложената работа и доказани ли са. От събрания доказателствен материал е установено, че за изпълнение на трудовите си задължения ищцата е следвало да притежава качествата - бързина, организираност, съобразителност, сръчност, възможност за работа с повече хора, които тя не притежава. Това довело до конфликти на работното място, до спиране на поточната линия, до влошаване на трудовите резултати, което засегнало ефективността на работа и на останалите работещи. Съдът не кредитира показанията на св. С. и св. М. и двете с прекратени трудови договори с ответника, в частта им относно твърденията, че ищцата е изпълнява перфектно трудовите си задължения, поради наличие на съдебно дело на първата свидетелка с ответното дружество и напускане на втората свидетелка, което внася съмнения в обективността на показанията. Предвид изложеното следва, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се отхвърлят. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 145 от 12.07.2011 г. по гр. дело № 294/2011 г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № R-285 от 10.05.2011 г. по гр. дело № 421/2011 г. на Ямболски районен съд за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. ОТХВЪРЛЯ исковете на М. С. К. [населено място], [улица], [жилищен адрес] против [фирма] [населено място], [улица] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна като незаконно уволнението на М. С. К. извършено със заповед № 1734 от 29.11.2010 г. на управителя на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „преносвач транспортьор”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ