6 Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 11.02.2019година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря : А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2043/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на А. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1, 2, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила решение №525 от 19.03.2013г. по гр.д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 746 от 24. 02.2010г. по гр.д. 12957/09г. на Софийски градски съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1,2, 4 и 5 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят М. е поддържала основание за отмяна на влезлите в сила решения по чл.305, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК, мотивирано с това, че са налице нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото,като същата ги е изброила, сочила е противоречие между постановени съдебни актове по образувани дела между същите страни, както и е поддържала това, че не е взела участие в производството по постановяване на съдебните актове, предмет на отмяна. Поддържала е още и доводи за неправилност на съдебните актове, чиято отмяна иска, квалифицирани по този начин и от нея, като подробно е разгледано становището й по съществото на правния спор. Ответникът по молбата за отмяна- И. Г. Ж. е на становище, че не са налице сочените отменителни основания, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски. Молителят М. не установява наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице това отменително основание е необходимо молителят М. да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. Молителят М. е поддържала, че „новите доказателства” са три броя граждански дела- гр.д. №9393/07г. на СРС, гр.д. №18512/07г. и гр.д. №3134/07г. на СРС, които според нея били архивирани, но съдът не ги изискал и приложил в производството по постановяване на решението, чиято отмяна се иска, довело до „ незаконен исков процес”. Страната е поддържала още, че първото дело било образувано по молба по чл. 237 „б” ГПК / отм./, като издадения във връзка с това „изпълнителен лист бил обезсилен”. Страната е посочила, че за този издаден изпълнителен лист нямало отбелязване по чл.243,ал.2 ГПК върху записа на заповед, от което е изведено, че „молителката упражнява ненадлежни права”. По отношение на второто дело е посочила, че същото касае обезпечение на бъдещ иск, по който поради „ симулативно поведение „ съдът не издал обезпечителна заповед”. Като „ново обстоятелство” страната е квалифицирала това, че противната страна била подала в същото време искова молба до СГС, подала нова молба по чл.237 „б” ГПК / отм./и ако тези факти, според нея, били взети предвид „щели да доведат до други изводи относно предмета на спорното право”. Поради това и постановеното решение било обективно неправилно. Като други „нови обстоятелства” страната е поддържала постановяване на определение, с което съдът отказал да допусне увеличение на иска, а уважена била повторна молба за такова увеличение, въпреки че нямало данни да е внесена държавната такса. Обобщено е,че тези доказателства съществували по време на делото, но са били пренебрегнати от съда. Изложени са и кратки доводи за недължимост на сумата по процесния запис на заповед. При тези фактически данни и с оглед въведеното и поддържано по основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се налага извод за това, че молителят М. е навела главно доводи свързани с оплакванията й за неправилност на решенията на съдилищата. Цитираните производства по посочените граждански дела са завършили с актове, които не се ползват със сила на пресъдено нещо/ производството по третото посочено дело е такова по инстанционен контрол на първото/, а и самата молителка е отбелязала, че същите са приключили с актове, които не са удовлетворили искането на противната страна- за обезпечаване на бъдещ иск, и за издаване на изпълнителен лист. Понятието „ нови доказателства и нови обстоятелства” се дефинира като такива факти, които спрямо спорното правоотношение имат значение на доказателствен факт, като следва да бъде установена и връзката им с производството по решението, чиято отмяна се иска. Следователно, сочените „ процесуални пропуски” не обосновават извод за наличие предпоставките на чл.303 ал.1, т.1 ГПК, нито обосновават връзка между разгледаните от страната и приключили производства и постановеният съдебен акт, разрешаващ правен спор, чиято отмяна се иска. Този извод се налага и поради това, че предмет на решението по същество, чиято отмяна се иска е иск с правно основание чл.538 ТЗ за присъждане на сумата от 130100евро, дължими от настоящата молителка по запис на заповед от 27.02.2007г. Спрямо този предмет на производството липсва каквото и да било обосноваване на правна връзка със сочените дела, респективно на конкретно обстоятелство, респективно на съдържащо се в тях ново доказателство, което би променило изхода на правния спор и което е следвало да бъде съобразено. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК/ уточнено в допълнителните молби на М./ е налице когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението- предмет на отмяната или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Следователно, изискването на посочената норма в регламентираните от нея хипотези, не включва като релевантни факти, общото и лаконично твърдение на молителя М., че поради невалиден документ – запис на заповед исковата молба била недопустима., с което същата е обосновала наличие на това основание. Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят М., предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Или както е пояснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, противоречие следва да бъде налице в диспозитива, не в мотивите на акта т.е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция като решенията, именно по обуславящия спор си противоречат. С оглед така установената дефинитивност, включително и с тълкувателна практика на ВКС, страната не сочи доводи, обосноваващи извод за наличие на поддържаното от нея основание за отмяна. За да обоснове предпоставките на нормата, молителят М. е проследила правният спор между страните, като е твърдяла, както и в цялото съдебно производство, че записа на заповед бил нередовен от външна страна, че противната страна не е отстранила тази нередовност като се била „ снабдила” с осъдително решение и този съдебен акт, който бил влязъл в сила бил „ недопустим и порочен”. Доколкото от множеството молби на страната може да бъде изведено някакво твърдение за противоречие между решението по гр.д. 12957/09г.на СГС и решение по гр.д. 3641/07г. на СГС, то същите дела са постановени в рамките на едни процес, тъй като решението по гр.д. 3641/07г. на СГС е постановено по същата искова молба, но по реда на инстанционния контрол е прието, че първостепенният съд е разгледал непредявен иск и така неговото решение е било обезсилено с решение № 1296от 19.10.2009г. по гр.д. 1804/09г. на САС, който е върнал делото за постановяване на решение по предявения иск по чл.538 ТЗ, по което е постановено и решението по гр.д. 12957/09г. Т.е. тези дела не са различни дела, приключили със влезли в сила самостоятелни решения, а съдебни актове по едно и също дело в рамките на едни и същ процес. Или така заявените доводи не обосновават извод за наличие предпоставките на поддържаното основание за отмяна, по което не е посочен нито един релевантен и относим към него факт.Следователно, не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят М. твърди по това основание, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не тя е била призовавана за открито съдебно заседание, а нейният процесуален представител, който „ укрил” от нея насрочването на открито съдебно заседание, като се явявал единствено той, тя била лишена от възможността да вземе участие в производството, респективно да се защити при разглеждане на делото. Страната не обосновава извод за наличие на поддържаното основание. Установено по делото, а и същото се твърди и от молителката, че е била надлежно представлявана от адвокат, с редовно подписано от нея пълномощно, като техните вътрешни отношения са без правно значение спрямо поддържаното основание. Извън това, същата е била лично и редовно призована за първото по делото заседание с призовка, получена лично от нея на 12.02.2008г. В съдебно заседание същата е представлявана от адвокат, с редовно приложено към делото пълномощно. Решението по така образуваното дело, както бе посочено е обезсилено, а при новото разглеждане на делото по образуваното гр.д. № 12957 /09г. приключило с решението, чиято отмяна се иска, А. М. е взела активно участие лично още от самото му връщане за ново разглеждане. Същата е присъствала лично на заседанията, като е подавала многобройни молби с различни процесуални искания, по които съдилищата в хода на процеса са се произнасяли. При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно представлявана. Освен това, е взела и лично участие в производството, като за съдът не съществува процесуално задължение да изисква личното явяване, на която и да било от страните, особено след като същата е представлявана от упълномощен надлежно от нея процесуален представител. Разбирането на молителя, че всяко нарушение на съдопроизводствените правила води до отмяна на акта е правно необосновано. След като основанията за отмяна са лимитивно очертани от закона, то и релевантността на фактите по нарушаване на правилата за призоваване следва да се съизмерява единствено със съответствието им спрямо елементите от фактическия състав на основанието- т.е. те не могат да бъдат разглеждани като самостоятелно основание. Поради това сам по себе си факта за твърдяни непрецизно осъществени процесуални действия по получаване на съобщението за исковата молба/ което не се и установява по делото/ не е достатъчен, за да се приеме, че страната е била лишена от участие в съдебното производство. Още повече, при наличие на осъщественото надлежно представителство-от данните по делото недвусмислено се установява, че ответницата по спора е била представлявана в производството от адвокат, упълномощен от нея, а доколкото е недоволна от това представителство, то и механизмите за осъществяването на отговорността са различни, но не се реализират по този ред, нито установяват основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ирелевантни към разглежданите основания са подробно развитите оплаквания за други допуснати процесуални нарушения от състава на въззивния съд, тъй като нямат относимост към фактическия състав на нормата на чл.303, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ГПК и дори и да бъдат установени/ какъвто не е разглеждания случай/ не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт, поради лимитивната определеност на основанието, чието установяване единствено води до желания правен резултат. Страната е изложила и оплаквания за неправилност на решенията. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 360 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1, 2, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила решение №525 от 19.03.2013г. по гр.д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение №746 от 24. 02.2010г. по гр.д. 12957/09г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА А. Б. М. да заплати на И. Г. Ж. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: