Ключови фрази
* Разпределяне на ползването на съсобствена вещ

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

1361

 

София, 16.12.2009 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 декември 2009 година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА                                                 

                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                                                    БОНКА ДЕЧЕВА

 

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 397/09 година по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по чл. 288 ГПК.

М. И. Л. чрез своя пълномощник адв. Ст. Д. е подала касационна жалба против решение № 258 от 09.10.2008 г. по в.гр.д. № 517/08 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 113 от 26.02.2008 г. по гр.д. № 2134/07 г. на Пернишкия районен съд, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползуването на недвижим имот, представляващ УПИ * 7465 в кв. 189 по плана на гр. П., с площ 326 кв.м., както и на поставения в този имот преместваем обект- магазин/ метална конструкция/ с площ от 110 кв.м., между жалбоподателката и В. К. Л., както е посочено в диспозитива на решението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Жалбоподателката обосновава допускане на касационно обжалване на решението с твърдението, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за приложението на чл. 92 ЗС по отношение на движима вещ, като е приел, че по силата на приращението между страните е налице съсобственост и върху поставения в съсобствения им недвижим имот преместваем обект, както и по процесуалния въпрос за приложението на чл. 188 ГПК/ отм./, като не е обсъдил и доводите на ответника. Позовава се на решение № 931 от 03.10.2008 г. по гр.д. № 6382/07 г. на ІІІ г.о.; решение № 1* от 01.10.2008 г. по гр.д. № 3068/07 г. на ІV г.о.; решение № 1* от 01.10.2008 г. по гр.д. № 4876/07 г. на V г.о.; решение № 822 от 08.01.2008 г. по гр.д. № 548/07 г., ТК, І г.о. и решение № 18 от 04.02.2008 г. по т.д. № 523/07 г., ТК, І г.о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. По време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, съставляващ УПИ * - 7465 в кв. 189 по плана на гр. П., в който има поставен преместваем обект – магазин, трайно прикрепен към земята. Изводът е основан на заключение на съдебно- техническа експертиза, която е установила, че магазинът представлява основно метална конструкция от пет шестоъгълни елемента тип “П”, като част от стените са зидани, а от северната му страна има пристроена тоалетна. Приел е, че след прекратяване на брака между страните съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост върху недвижимия имот, а по силата на чл. 92 ЗС страните се легитимират като съсобственици при равни права и по отношение на магазина.

Жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и/или търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата сочи решения на ВКС по конкретни дела (незадължителна практика) следва допускането на касационно обжалване да се преценява с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание ще бъде налице, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата, т.е. когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.

В случая това основание не е налице. Представените от жалбоподателката съдебни решения не касаят въпроси, свързани с приложението на чл. 92 ЗС, поради което не обосновават противоречива практика по повдигнатия материалноправен въпрос. В тях е застъпено разбирането, че при осъществяване на решаващата си дейност съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 188 ГПК (отм.), е длъжен да анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, да обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения и да изложи в решението съображенията си за направените фактически и правни изводи, което разбиране е трайно възприето в съдебната практика. Жалбоподателката не сочи в какво конкретно се изразява поддържаното противоречие на обжалваното решение с представените. Общото оплакване за нарушение на чл. 188 ГПК/ отм./ не обосновава релевантен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК правен въпрос. Ако решението е необосновано или е постановено без съдът да обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства, в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба и изложението към нея, това би съставлявало основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивното решение.

Водим от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 09.10.2008 г. по в.гр.д. № 517/08 г. на Пернишкия окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ: