Р Е Ш Е Н И Е № 261 Гр. София, 31 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 695 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. Ц. С. за възобновяване на производството по н.ч.д. № 23952/ 2011 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 19 състав, изменение на определение от 16.10.2012 г. за промяна на типа на затворническото учреждение и на режима за изпълнение на наказанията по извършените три кумулации. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В открито съдебно заседание осъденият С. и неговият служебен защитник (адв. В. Н.-Г.) поддържат направеното искане и претендират промяна на вида на затворническото заведение, на основание чл. 64 от ЗИНЗС. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за основателно с приложението на чл. 64 от ЗИНЗС. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Спрямо осъдения С. Ц. С. са постановени петнадесет осъждания за престъпления (предимно съучастнически грабежи по чл. 198 НК и по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК, както и едно по чл. 206 от НК), извършени в периода 19.11.2007 г. – 29.10.2009 г. С определение от 16.10.2012 г. по н.ч.д. № 23952/ 2011 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 19 състав кумулирал в три отделни групи предходните осъждания на С., като за изпълнението на общото наказание по всяка от тях определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Подлежащите на изпълнения наказания са три: лишаване от свобода за срок от два месеца (по н.о.х.д. № 4156/ 2008 г. на Софийски районен съд), лишаване от свобода за срок от седем месеца (общо наказание за съвкупност от девет самостоятелни осъждания) и лишаване от свобода за срок от четири години (общо наказание за съвкупност от пет осъждания), което е увеличено по реда на чл. 24 от НК допълнително с още една година. Изпълнението на така обособените три наказания не може да бъде отложено. Следователно съдът определя вида на пенитенциарното заведение и първоначалния режим за изтърпяване на лишаването от свобода. Определянето на общ режим за изпълнение на наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип е допустимо само при предвидените в чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС предпоставки, които в настоящия казус не са налице. Затова и искането на осъдения С. е неоснователно. Законът задължава съдът да определи вида на затворническото заведение въз основа на нормативно посочените критерии. Затворническо общежитие от открит тип се постановява за осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и за всички престъпления по непредпазливост. Нито едно от извършените от осъдения С. престъпленията не е по непредпазливост. Всички те са осъществени при форма на вината умисъл, при това – кумулираните осъждания са обособени в три самостоятелни групи. Следователно осъденият не може да се ползва от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като подлежащите на изпълнение три самостоятелни наказания не са наложени за първи път. След като е извършил групиране на отделните осъждания районният съд правилно е преценил, че се касае до приложение на случай по чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъденият С. С. следва да бъде настанен в затвор. Първоначалният режим за изпълнение на лишаването от свобода е пряко обвързан от вида на затворническото заведение, като за настанените в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип се определя първоначален строг режим, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Искането на защитата за приложение на чл. 64 от ЗИНЗС не може да бъде удовлетворено в настоящото производство, тъй като правомощието за промяна на типа на затворническото учреждение е предоставено на окръжния съд (респ. Софийски градски съд), на основание чл. 64, ал. 5 и 6 от ЗИНЗС, и се разглежда по друг ред, по инициатива на началника на затвора и в отделно съдебно производство. Атакуваното определение е правилно, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което не са налице основанията за възобновяване на приключилото наказателно производство. По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ц. С. за възобновяване на производството по н.ч.д. № 23952/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 19 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.