Р Е Ш Е Н И Е № 85 град София, 14 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 8/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане / назовано молба/ от осъдения Й. И. М. за възобновяване на производството по нохд № 1764/ 2010 г. по описа на Бургаския районен съд. В искането се сочи, че постановената по делото и влязла в сила присъда противоречи на закона поради отказ на съда да възприеме генералната теза на защитата за липса на състав на престъплението измама. Подчертано е, че осъденият не е знаел за обстоятелствата, представляващи елемент от състава на престъплението, и не би могъл да формира престъпен умисъл. Алтернативно се поддържа искане за намаляване на наказанието поради отсъствие на отегчаващи обстоятелства. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането и настоява за отлагане на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд,второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Бургаският районен съд с присъда № 1328 от 13.07.2010 г. по нохд № 1764 от 2010 г. признал подсъдимия Й. И. М. за виновен в това , че през периода 10.06.2008 г.- 26.06.2008 г. в[населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие с неустановени лица, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, поддържал у различни лица заблуждение, за да получи от тях определена парична сума, и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 29 729, 50 лева , поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият бил оправдан за част от инкриминираните случаи на измама, посочени в обвинителния акт. Съдът присъдил в полза на гражданските ищци Г. С. Д. и Бойка А. А. съответно 3000 и 1942 лева, представляващи обезщетения за понесените от тях имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление В тежест на подсъдимия съдът възложил сторените по делото разноски. Бургаският окръжен съд с решение № 300 от 23.11.2010 г. по внохд № 1221/2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за нейната ревизия по пътя на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: При разглеждането на делото не са допуснати съществените нарушения по чл. 348 , т.1 и т.3 от НПК, на които се позовава защитата на осъденото лице. От фактическа страна съдът установил по несъмнен начин , че в инкриминирания период шестима възрастни, самотно живеещи граждани, били заблудени от неизвестни лица чрез телефонни обаждания, че техни близки са задържани поради причинено пътнотраспортно произшествие и за освобождаването им трябва да предоставят известна сума на представител на ангажираните с казуса адвокат или служител на полицията.В изпълнение на тези уговорки подсъдимият се явявал пред пострадалите и получавал сумите и ценностите, които те му предавали . В хода на разследването не били установени лицата, които разговаряли с пострадалите, а подсъдимият бил заловен по сигнал на последната жертва – свидетелката Д.. Версията на подсъдимия и неговата защита се свежда до твърдението, че М., в качеството на таксиметров шофьор, изпълнявал поръчка на неизвестни клиенти, срещу което получавал определена сума, а останалата част от парите оставял на уговорено място. При така описаната дейност той нямал представа за формираните измамни представи в пострадалите и не бил съпричастен към инкрминираната престъпна дейност. Съдебните състави правилно отхвърлили тази интерпретация на доказателствения материал поради противоречие с посочените по-горе факти. Атаката на осъдения е насочена към изградените върху безспорни доказателства изводи на съда, според които подсъдимият е знаел за престъпната схема за измама, довела до причиняване на имотна вреда на пострадалите. М. се появявал пред жертвите точно според указанията, които те получавали по телефона. Той контактувал с мнимите „адвокати” и „полковници” дори в момента на срещата с измамените, /вж. показанията на св.Д./, представял се с чуждо име /вж. показанията на св. К./ , отказал на св.А. да я заведе в полицията с извинението , че колата му е повредена, спокойно вземал пликове с пари и златни предмети от възрастни хора, на последната жертва заявил , че не знае какво става с пострадалото дете, а трябва само да вземе уговореното. Необичайният начин на движение на значителни ценности сам по себе си е достатъчен да породи съмнения за правомерност в случайно попаднал в осъществяването му изпълнител и това поражда логични очаквания за поведение, различно от манифестираното от подсъдимия. Той обаче не само реализирал крайната фаза на измамата,получавайки парите от пострадалите, но и старателно се придържал към вече изградения по телефона сценарий, проявявайки стремеж да не наруши неговата убедителност и в същото време да запази анонимност. Така той обективирал умисъл за измама чрез поддържане на заблуждение в лицата , на които причинил / в съучастие с неустановени лица/ имотни вреди в големи размери. Неуспехът в издирването на останалите съучастници, които формирали заблуждението в свидетелите, не препятства осъждането на М.. Персонификацията на останалите съизвършители в настоящия случай не е задължителна предпоставка при установяване на съучастническата дейност, която е детайлно установена и диференцирана. Ето защо настоящият състав не намира правни основания за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на действията му. На следващо място неоснователно е и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода поради завишения му размер и ефективен начин на изтърпяване. Твърдението на защитата на осъдения, че неправилно са определени отегчаващите обстоятелства, не е съобразено с убедително защитения извод на предходните инстанции за високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от броя на измамените, размера на невъзстановените вреди , начина и средствата на измамата ,експлоатиращи чувството за семейна солидарност. Към отегчаващите отговорността обстоятелства на плоскостта на обективната страна на извършеното престъпление следва да се отнесат и несъставомерните вредни последици, изразили се в засягане на общественото съзнание, манипулирано от подсъдимия да приема недопустими практики за действия на лица , призвани да защитават правата на гражданите. Отегчаващи вината обстоятелства са изцяло користните подбуди на подсъдимия и пълната липса на емпатия към жертвите на престъплението. Всички тези отегчаващи отговорността обстоятелства, съпоставени с единственото смекчаващо - чистото съдебно минало, подкрепят решението на съда за санкция около средния размер съобразно приетата правна квалификация на деянието. Не се установява явна несправедливост на наказанието и поради отказа на предходните инстанции да приложат разпоредбата на чл. 66 от НК. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че въпреки наличието на формалните предпоставки за отлагане на изтърпяването на наказанието, свързани с неговия размер и отсъствието на предходни осъждания на подсъдимия , целите по чл. 36 от НК не биха били постигнати без неговото ефективно изтърпяване. В светлината на необходимостта от генерална превенция не би могло да се очаква условното осъждане на участник в „телефонна измама” да реализира възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото , тъй като на фона на разпространението на този вид престъпност би било израз на ниска степен на нейната укоримост . Приложението на чл. 66 от НК е неприемливо и с оглед приоритетната цел на този институт- поправянето на осъдения. В инкриминирана дейност М. показал престъпна упоритост и безскрупулност / за илюстрация - в един ден - 26.06.2008 г. той измамил св.Д. Д., като взел от него 1500 лева, и направил опит да получи още 2000 лева от св.Д. /.Аргументите на защитата му, че той е беден човек, също като пострадалите, идват да подкрепят извода , че еднаквият социален статус не е довел осъдения до решение да прояви съпричастност и да сподели общите неволи . Напротив , той не се трогнал по никакъв начин от положението на възрастните хора , които измамил, а това показва , че в социален аспект не възприема останалите членове на обществото като значим фактор и коректив на установения модел на поведение. Ето защо не може да се очаква, че оставайки в същото обкръжение, той ще получи достатъчна мотивация за превъзпитание , а това налага изтърпяване на наказанието в условията на пенитенциарно заведение. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. И. М. за възобновяване на производството по нохд № 1764/ 2010 г. по описа на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.