Р Е Ш Е Н И Е № 302/2012 гр. София 28.01.2013 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 22 ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 588 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 1008818/20.02.2012 г. от ответнците Б. Х. Б. и Р. Х. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 681 от 22.03.2010 г. по гр.дело № 2424/2008 г. на ВКС IV г.о., с което е отменено решението на Софийски градски съд от 10.10.2007 г. по гр.дело № 492/2004 г. в частта, с която е отменено решението от 27.03.2003 г. по гр.дело № 6857/2001 г. на Софийски районен съд относно дворни места с площ от 350 кв.м. и 800 кв.м., индивидуализирани на скицата на л.276 от делото и вместо отменената част е признато за установено по отношение на Р. Х. Б., Б. Х. Б., Й. И. М., С. Д. Г. и В. Г. Н., че П. М. Р. е собственик на две дворни места с площ от 350 кв.м. и от 800 кв.м. в [населено място], индивидуализирани на скицата на л.276 от първоинстанционното дело, защриховани в лилав цвят на скица приложение № 3 към заключението на тройната експертиза на л.323 от въззивното производство по б.б.Д-Е-Ж-З-Д и между буквите А-Б-В-Г-А, представляваща неразделна част от решението, обособени като нови имоти № * и * по неодобрения кадастрален план. Поддържаното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства, подробно описани в молбата. Според молителите новото обстоятелство, което е от съществено значение за делото е неиздаване от Министъра на индустрията и занаятите съгласно пар. 22 от Правилника за приложение на ЗНЧИМП, вр.чл.6 от този закон на целева заповед, с която да се обяви имот, собственост на Х. Р. за принадлежност на национализираното предприятие Ш. .а „М. и Б.”, каквито заповеди са издавани по идентични случаи. Това обстоятелство според доводите в молбата потвърждава факта, че имота е станал собственост на дружество „М. и Б.” на 27.11.1947 г. На четвърти октомври 1947 г. дружество „М. и Б.” изплатило на Х. Р. сумата 92000 лв., което се установява от приложените писмени доказателства към молбата – приложение 6,7,7а,7б, както и от обстоятелството, че на 09.12.1947 г. Х. Р. издава на адв.И. Г. генерално пълномощно/приложение 8/, в което процесният имот не е описан, тъй като към тази дата не е нейна собственост. Според молителите тези документи, „подредени и свързани помежду си в определен ред формират схема на сборен документ, определящ дружество”М. и Б.” като собственик на имота към 27.11.1947 г.” Твърдят също, че с тези документи съдът по дело № 2424/2008 г. не е разполагал, тъй като съдържащите ги архивни единици им били предоставени от Териториален архив [населено място] в края на 2010 г. и не са използвани по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като молителите били невярно информирани, че тримесечния срок, съгласно чл.305,ал.1 ГПК тече от датата на съдебното решение. Доводите на молителите са изложени отново в молба вх. № 8908/19.09.2012 г. и в допълнение към молба вх. № 11148/19.11.2012 г. Ответниците по молбата наследници на Е. Р. - М. Т. П. и М. Е. П., чрез адв. Р. К. са изразили становище за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и за неоснователност по същество. Останалите ответници по молбата за отмяна В. Г. Н., С. Д. Г. и Й. И. М. не са изразили становище. С определение № 316/08.10.2012 г. постановено по делото съдът е допуснал молбата за отмяна до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд Второ гражданско отделение намира следното: Предмет на молбата за отмяна е решение № 681/22.03.2010 г. по гр.дело № 2424/2008 г. на ВКС, Четвъро гражданско отделение решение на Върховен касационен съд в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд от 10.10.2007 г. по гр.дело № 492/2004 г.в частта, с която е отменено решение от 27.03.2003 г. по гр.дело № 6857/2001 г. на Софийски районен съд относно дворни места с площ от 350 кв.м. и 800 кв.м., индивидуализирани на скица на л.276 от делото и вместо това е признато за установено по отношение на Р. Х. Б., Б. Х. Б., Й. И. М., С. Д. Г., В. Г. Н., че П. М. Р. е собственик на две дворни места с площ от 350 кв.м. и от 800 кв.м. в [населено място] кв.54, индивидуализирани на скицата на л.276 от първоинстанционното дело, защриховани в лилав цвят на скица, приложение № 3 към заключението на тройната експертиза на л.323 от въззивното дело по буквите Д-Е-Ж-З-Д и по буквите А-Б-В-Г-А,обособени като нови имоти № * и * по неодобрения кадастрален план. С решението на ВКС по гр.дело № 2424/2008 г. съдът се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за собственост по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от П. М. Р. против молителите и Й. И. М., С. Д. Г., В. Х. М. и В. Г. Н. на недвижим имот в [населено място] м.”И.-и.”, представляващ дворно място от 9 628 кв.м., представляващо имот пл. № *, кв.26,/стар, по-стар кв.44/, а понастоящем кв.54 по плана на [населено място], включващо и обособени като самостоятелни имоти неусвоени части от имота с площ от 350 кв.м., западно от училището и с площ 800 кв.м. в най-западната част от имота/ъгъла между [улица]Д. ш.”/, както и построените в мястото сгради – триетажна къща със застроена площ от 74 кв.м, двуетажна масивна постройка с площ от 120 кв.м. с тавански етаж и едноетажен склад със застроена площ от 199 кв.м. Прието е, че процесните имоти, предмет на исковата молба са придобити от Х. М. Р. за времето от 1927 до 1937 г. Същите са одържавени по ЗНЧИМП от Х. Р., майка на ищеца П. Р., починал входа на делото. Х. Р. е починала през 1974 г. и П. Р. е неин универсален правоприемник. Съдът е приел с решението, че на 12.12.1940 г. е сключен предварителен договор между Х. Р. и дружеството [фирма] за продажба на процесните имоти с уговорена цена и начин на изплащане – към момента на сключване на договора е изплатена сумата 446 000 лв., а остатъка от 547 680 лв. да се изплати от купувача на шест равни годишни вноски от по 91 280 лв. в продължение на шест години. Молителите Б. Х. Б. и Р. Х. Б. са наследници на Х. Х. Б., който е един от съдружниците в дружеството [фирма], впоследствие преобразувано в акционерно дружество. Прието е, че не са изплащани суми за остатъка от уговорената цена по предварителния договор, сключен между Х. Р. и [фирма] и че не са били налице основания за прехвърляне на процесния имот в нотариална форма. Според съда извършено е одържавяване на имота на основание ЗНЧИМП на фабрика за шпули, по отношение на която Х. Р. не е имала качеството на съдружник в търговското дружество „М. и Б.”, но спрямо същата е настъпил ефекта на отнемане на собствеността върху имота. Прието е, че не съществува пречка за възстановяване на собствеността на отчуждените на Х. Р. по ЗНЧИМП имущества по чл.1,ал.1 от ЗВСОНИ в полза на наследниците на същата. Съдът е извършил преценка за наличие на предпоставките на чл.2,ал.3 от ЗВСОНИ и е приел, че тези предпоставки са налице за част от имота с площ от 800 кв.м., нанесен като имот пл. № * и за имот с пл. № * с площ от 350 кв.м. За останалите части от имота съдът е приел, че посочените предпоставки не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителите са посочили ново обстоятелство неиздаване на заповед от Министъра на индустрията и занаятите на осн.пар.22 от ППЗНЧИМП, вр.чл.6 от ЗНЧИМП при одържавяване на процесния имот по реда на ЗНЧИМП, както и че подреждането на приложените документи към молбата за отмяна в определен ред формират сборен документ, определящ дружество [фирма], като собственик на имота към 27.11.1947 г., което е от съществено значение за делото. Според установената съдебна практика отмяна на решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отмяна е допустима и при хипотеза на открити нови писмени доказателства - т.е. на новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. В настоящият случай неиздаването на заповед от министъра на индустрията и занаятите по чл.22 от ППЗНЧИМП, вр.чл.6 от ЗНЧИМП, с която да обяви за принадлежност на национализираното предприятие Ш. ф. „М. и Б.” на процесния имот не представлява ново обстоятелство от категорията, визирани в чл. 303, ал. 1,т. 1 ГПК. Обстоятелството, че министъра на индустрията и занаятите не е издал визираната заповед няма значение спрямо спорното право нито на юридически нито на доказателствен факт. Съдът преценява, че приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК по следните съображения: Писмените доказателства, посочени в приложението по п.3-договор от 12.12.1940 г., сключен между Х. М. Р. и [фирма], по п.5, обозначен като приложение 7-документ за дължима сума от 42 920 лв. от Х. Р. и по п. 9, обозначен като приложение 8 генерално пълномощно от 09.12.1947 г. са приложени по първоинстанционното гр. дело № 6857/2001 г. на Софийски районен съд и са обсъдени от съда с решението, чиято отмяна е поискана. Доказателствата, описани в молбата по п. 4, обозначен като приложение 5 – документ за изплащане на сумата 92 000 лв. на Х.Р., по п.6, обозначено като приложение 6-документ за изплащане на сумата 42 920 лв. на Х.Р., п. 8,обозначен като приложение 4 –документ за изплатени 77 000 лв. на Х.Р., п.10 с обозначение приложение 9 реституционно пълномощно от 28.08.1998 г. са приложени по гр.дело № 1023/2010 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение. Предмет на това дело е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение № 681/22.03.2010 г. по гр.дело № 242/2008 г. на ВКС IV г.о. от същите молители Р. Х. Б., Б. Х. Б. и лицата Й. И. М., С. Д. Г. и В. Г. Н. на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК- открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото. С решение № 5/20.01.2011 г. по гр.дело № 1023/2010 г. на ВКС, Първо гражданско отделение молбата за отмяна на настоящите молители и посочените по-горе лица е оставена без уважение, като писмените доказателства по п.4, 6, 8 и п.10 от молбата за отмяна са обсъдени. Писмените доказателства, описани в п.1-ви и 2-ри от молбата за отмяна са не касаят предмета на спора, поради което не представляват такива по смисъла на чл.30,ал.1,т.1 ГПК. Описаната схема на сборен документ за собственост по п.11 от молбата за отмяна е изготвено от молителите графично изображение на представените доказателства в хронологичен ред по периоди от време в подкрепа на доводите им за отмяна на решението на ВКС, поради което съдът намира, че не е писмено доказателство от категорията на предвидените в чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства по п.7-ми – приложение 7а и 7б съдът преценява, че не са от съществено значение за делото. Същите няма да променят решаващите правни изводи на съда по основателността на предявения установителен иск за имотите, описани по-горе. Писмените доказателства, представени с допълнителни молби от 19.09.2012 г. и от 19.11.2012 г. от молителя Б. Б. съдът не обсъжда, тъй като не са заявени като основания за отмяна на влязлото в сила решение с подадената молба за отмяна. Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр.дело № 2424/2008 г. на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение молба вх. № 1008818/20.02.2012 г., подадена от ответниците Б. Х. Б. и Р. Х. Б. и двамата със съдебен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес]чрез Б. Х. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 681/22.03.2010 г. по гр.дело № 2424/2008 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК като неоснователна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: