Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * доказателства * индивидуализация на недвижим имот

Р Е Ш Е Н И Е

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         № 67

 

                             София, 05.07.2010 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и осми януари  две хиляди и десета година в състав

  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело №330/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно

Производството е по чл.290 ГПК.

С решение № 27 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 800/207 г. на Бургаски окръжен съд е признато за установено по отношение на ОСЗГ гр. Н., че наследниците на Н. С. Ц. б.ж. на гр. П., починал през 1973 г., имат право за възстановяване на собствеността върху следните имоти, находящи се в землището на с. К., а именно- 1. нива от 15 дка в м. “Т”, 2. нива от 2 дка в м. “Т”, 3. нива от 3 дка в м.”П”, 4. нива от 2 дка в м. “К”, 5. нива от 2 дка в м.”П”, 6. нива от 2 дка в м.”К” и 7. нива от 4 дка в м. “Г”. За претендирания имот по п.8 от исковата молба- бивше дворно място от 1 500 дка в с. М., искът е отхвърлен.

Ищците са обжалвали решението относно отхвърлянето на иска за дворното място, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответната страна ОСЗГ обжалва решението в частта за уважаване на иска. Счита, че отразеното в емлячния регистър не е достатъчно доказателство за собствеността, тъй като то се отнася към момента на декларирането, а не на кооперирането на земите, както и поради липсата на пълна индивидуализация на имотите.

Касационното обжалване и по двете жалби е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предмет на делото е правото на ищците да им бъдат възстановени земеделски земи, принадлежали на техния наследодател Н, починал през 1973 г. За да уважи иска за имотите по т.1-7 от исковата молба, представляващи ниви в различни местности на с. М. съдът се е позовал на представеното извлечение от емлячния регистър, според което същите имоти, описани по площ и местности се водят на името на наследодателя.

В тази част следва да се приеме, че решението е правилно, а касационната жалба на ответника О неоснователна. Съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ емлячните регистри са годно доказателство за собственост на земите, които подлежат на възстановяване. В тях имотите се описват въз основа на декларация, подадена от собственика и служат за определяне на дължимите данъци. Задължението за деклариране е нормативно въведено с Наредбата- закон за поземления данък от 1935 г., както и У. № 573 от 28.05.1949 г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски земи и затова законодателят придава доказателствена стойност на съдържанието на емлячния регистър. При липсата на други доказателства, които да опровергават записването в емлячния регистър, въззивният съд правилно е приложил закона и е признал правото за възстановяване на посочените имоти. Без значение е, че декларирането и записване в емлячния регистър не е непосредствено преди образуване на ТКЗС, тъй като собственикът няма задължение във всеки един момент да удостоверява това си качество, а ако ответникът твърди, че е настъпила някаква промяна в притежанието на имотите, е следвало да го докаже. Не може да се приеме за основателно и съображението, че липсва пълна индивидуализация на имотите, тъй като те са описани по площ и местност, което е достатъчно за признаване на правото да бъдат възстановени. Начинът, по който ще се извърши възстановяването- в стари реални граници, с план за земеразделяне, или чрез обезщетение, не е предмет на производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

Настоящият състав на ВКС намира за неоснователна и жалбата на Т. А. и останалите ищци. Действително с. М., където наследодателят им е притежавал според емлячния регистър дворно място с къща и стопански постройки, е заличено като населено място и сега е включено в землището на с. К.. Относно дворни места в такива населени места е предвидена специфична хипотеза за възстановяване, уредена в чл.10, ал.6 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст дворните места в заличени или изоставени населени места се възстановяват, ако са били стопанисвани от ТКЗС, ДЗИ или други селскостопански организации като земеделски земи. От текста може да се направи извод, че става въпрос за имоти, които поначало не са имали характер на земеделска земя, но са ползвани от ТКЗС като такива, като ползването може да е започнало както преди, така и след заличаването или изоставянето на населеното място. Изискването имотът да се е ползвал от ТКЗС, и то като земеделска земя, не се съдържа в другите реституционни хипотези, уредени в ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че подобни имоти се възстановяват, само ако това изрично поставено условие е изпълнено. За останалите случаи се предполага, че стопаните сами са напуснали и изоставили имотите си и те не попадат под режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Съображенията на законодателя са свързани с това, че в подобни случаи няма коопериране на земите и лишаване на собствениците от възможността свободно да упражняват правата си, което е в основата на мотивите за приемане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а защото такива имоти и цели населени места обикновено са бивали изоставени от собствениците им по икономически и други причини, които не обосновават включването им в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 800/207 г. на Бургаски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: