2 Р Е Ш Е Н И Е № 363 София, 20 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1888 / 2011 година Касационното производство е образувано по жалби на подс. А. М. М. и подс. В. В. В. срещу въззивна присъда от 09. 05. 2011 год., постановена по ВНОХД № 201 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр.София. В жалбите и на двамата подсъдими, по същество се релевират доводи за допуснати касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, изразяващи се в неправилното им признаване за виновни по възведеното им обвинение, както и необсъждане в изискуемата от закона цялост, на събраните по делото доказателства. Правят се искания, атакуваната присъда да бъде отменена, като подсъдимите бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение, алтернативно - делото - върнато за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбите. Частният обвинител и граждански ищец К. Ц. М. посредством повереника си, поддържа становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивната присъда на Окръжен съд – гр.София в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 207 от 15. 11. 2010 год., постановена по НОХД № 151 / 2010 год. по описа на Районен съд - гр.Сливница, подс. А. М. М. и подс. В. В. В. били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като били отхвърлени като неоснователни и предявените срещу им от гражданския ищец и частен обвинител К. Ц. М., граждански искове за сумата от по 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По жалба на частния обвинител и граждански ищец било инициирано въззивно производство. С атакуваната присъда, въззивният съд отменил изцяло първоинстанционния акт, признавайки подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК им наложил наказания „лишаване от свобода” - за срок от 2 години и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип за подс. М. и за срок от две години за подс. В., изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, предявените от гражданския ищец и частен обвинител против подсъдимите искове за претърпени неимуществени вреди, били уважени изцяло. С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, било постановено, подс. М. да изтърпи и наложени му наказания „лишаване от свобода” за срок от по една година по НОХД № 3127 / 2007 год. и по НОХД № 912 / 2009 год. и двете по описа на Районен съд – гр.София. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, въззивният съд извършил групиране на горепосочените осъждания, налагайки на подс. М. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Жалбите на подсъдимите с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни, тъй като въззивната присъда е постановена при наличие на касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, решаващият съд е задължен да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, като при наличие на противоречия на доказателствените материали, се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В конкретния случай, този законов императив не е спазен от въззивния съд. В мотивите към присъдата е посочено, че въззивния съд е достигнал до окончателен фактически извод различен от достигнатия от първоинстнационния съд, което следва да бъде сторено след внимателна и задълбочена проверка, съпоставяне и анализ на всички събрани по делото доказателства, особено когато са налице съществени противоречия между различни доказателствени източници. В конкретния случай, по същество липсват мотиви за преодоляване на противоречията в показанията на разпитаните пред районния съд свидетели по начин, даващ възможност за тяхното кредитиране. Показанията и цялостното поведение на пострадалия преди, по време и след възникването на инцидента, не са били подложени на внимателен анализ. Такъв по същество липсва и касателно показанията на свид. З., З. и Й.. Обясненията на подсъдимите, които макар и да могат да изграждат защитна позиция, несъмнено представляват годни доказателствени средства, въобще не са били предмет на анализ, проверка и обсъждане от въззивната инстанция, въпреки обстоятелството, че според свид. З. и пострадалия М., подс. В. макар и присъствал на инцидента, не е нанасял удари на гражданския ищец и частен обвинител. Така, обстоятелствата включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, не са били установени с необходимата категоричност и безсъмненост. В тази връзка следва да се посочат и лаконичните мотиви касателно характера и вида на телесното увреждане причинено на М.. Задължението за мотивираност на съдебния акт е основно задължение както по отношение на фактите, така и по отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Върховният касационен съд може упражни контролните си правомощия и е обвързан от фактите по делото, само когато последните са пълно, точно и категорично посочени като установени от съдилищата по същество, което в настоящия случай, не е налице. Неизпълнявайки задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на своя акт, въззивната инстанция е допуснала нарушение и на разпоредбите на чл. 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на решаващия съд, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваната присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираните касационни жалби. С оглед гореизложеното, довода за явна несправедливост на наложеното на подс. М. наказание релевиран от защитника му в депозираната писмената защита не следва да бъде обсъждан, още повече, че същия е депозиран извън срока по чл. 351, ал. 3 от НПК. Гореизложеното обуславя извода на настоящата инстанция, че следва да постанови решение с което отмени обжалваната присъда на Окръжен съд – гр.София и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивна присъда от 09. 05. 2011 год., постановена по ВНОХД № 201 /2011 год. по описа на Окръжен съд - гр.София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.