Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
гр.София , 06 януари 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП М.Михайлова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2147/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, депозирана от подсъдимия Б. М. М. ,чрез защитника му адв.Х. срещу решение №277 от 02.09.2013 г., постановено по внохд 639/2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 5 състав.
В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК-явна несправедливост на наложените на подсъдимия М. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Посочва се, че при индивидуализацията на наказанията, въззивният съд не е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и изключително по своя характер смекчаващо такова, а именно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, които обстоятелства обосновават приложението на чл.55 ал.1 т.1 във вр.с чл.58а ал.4 от НК. Развити са подробни съображения, аргументиращи становището на подсъдимия и защитата за наличие на съпричиняване на резултата от страна на починалата- че същата е знаела , че подсъдимият е употребил алкохол и въпреки това е настоявала да предприеме пътуване и откара нея и св.Б. до /населено място/; че не е използвала предпазен колан, не е уведомила водача за бременността си и е седяла по средата на задната седалка ,за да си говори с останалите в превозното средство. Отразено е, че САС неправилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства уврежданията ,причинени на св.Б., изключително тежките травми на пострадалата,довели до леталния изход и обстоятелството, че смъртта й е настъпила бързо, но не мигновено. В жалбата се изразява недоволство преди всичко от осъществената от въззивния съд отмяната на приложението на чл.66 ал.1 от НК,която според защитата е неправилна и несъобразена с личността на дееца и най-вече с целите на специалната превенция. Изложени са съображения и относно явна несправедливост на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС в посока прекомерното му завишаване и несъобразяване с разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК. Прави се искане за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и определянето му при условията на чл.55 ал.1 т.1 във вр.с чл.58 а ал.4 от НК, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено, както и да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено спрямо подсъдимия.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия М.-адв.Х. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Счита наложеното наказание лишаване от свобода за явно несправедливо, тъй като въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и не е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Акцентира на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което приема за изключително смекчаващо обстоятелство. Подчертава ,че основното им оплакване е свързано с отмяната на института на условното осъждане с въззивното решение, като в тази насока твърди ,че преценката на първоинстанционния съд за приложението на чл.66 ал.1 от НК е била изключително задълбочена. Заявява, че личността на подсъдимия и необходимостта да бъде или не изолиран от обществото е основното и същественото при преценката относно условното осъждане, като в случая подсъдимият е интегриран в обществото и изпитва дълбоко чувство на вина, поради което не са налице обстоятелства за неговото ефективно осъждане. Моли да се има предвид разпоредбата на чл.49 от НК относно размера на наказанието лишаване от правоуправление при условно осъждане.
Повереникът на частния обвинител И. К.- адв.Д. моли да не бъде уважавана касационната жалба. Посочва, че е неморално твърдението на защитата, че починалата, която е единствена дъщеря на частния обвинител да е съпричинила вредоносния резултат.Намира, че наложеното наказание е прекалено занижено,поради което допълнителното му намаляване би било напълно неоправдано.
Повереникът на частния обвинител В. К.-адв.А. моли да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимия ,а въззивното решение- в сила. Счита, че въззивната инстанция е отговорила на доводите, свързани със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата и аргументирано ги е отхвърлила. Акцентира, че подсъдимият е пълнолетен и в състояние сам да прецени дали следва да шофира след употреба на алкохол, като единствено от него е зависело дали ще отговори на молбите на пострадалата за пътуване, доколкото той не е бил принуждаван да стори това. Посочва, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,нито изключителни, които да налагат приложението на чл.55 от НК, както и ,че правилно е бил отменен института на условното осъждане, независимо ,че са налице формалните предпоставки за това. Фактът ,че произшествието е станало в пияно състояние на водача и вредоносния резултат е смъртта на бременна жена, обуславя според него и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Представителят на ВКП моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
В последната си дума подсъдимия Б. М. изказва съжаление за случилото се и признава вината си.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда №10 от 03.04.2013 г., постановена по нохд 141/2013 г. Софийски окръжен съд , Наказателно отделение е признал подсъдимия Б. М. М. за виновен в това ,че на 23.07.2012 г. на ПП-6 в района на 176 км в землището на [населено място], при управление на МПС л.а. "марка",модел с ДК № в посока от [населено място] към [населено място] е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП, чл. 21 ал.1 ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на А.-М. В. К., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 от НК във вр.с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и го е оправдал за това да е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила.С присъдата подсъдимият М. е лишен и от право да управлява МПС за срок от пет години,считано от влизането й в сила. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, вкл. и тези, сторени от частните обвинители.
По жалби на подсъдимия Б. М. и частния обвинител И. К. е било образувано пред Софийски апелативен съд въззивно производство, приключило с решение №277 от 02.09.2013 г. ,постановено по внохд 639/2013 г., с което посочената по-горе присъда е била изменена, като подсъдимият Б. М. е бил оправдан за това да е нарушил правилото на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП ,било е отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК ,като е постановено наказанието от две години лишаване от свобода,на основание чл.61 т.3 във вр.с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.С решението е приспаднато времето ,през което подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред,считано от 23.07.2012 г.В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, а по отношение на правните изводи е извършил частична корекция, оправдавайки подсъдимия за това да е нарушил правилото на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП при управлението на МПС и причиняване на ПТП-то. В мотивите на въззивното решение е отговорено на наведените от жалбоподателите възражения и е посочено в кои от тях се възприемат за основателни и кои не могат да бъдат споделени.
Определеното на касатора наказание лишаване от свобода в размер на три години /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК-две години/ не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на деянието / с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения / и дееца. За престъплението по чл.343 ал. 3 пр.1 б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 б. „в” от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно е преценила въззивната инстанция, не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, и в този смисъл претенцията на жалбоподателя се явява неоснователна.Отчетените от първостепенния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, възприети изцяло от въззивния съдебен състав, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия; отличните характеристични данни ,както по време на обучението му ,така и от местоработата му; липсата до момента на нарушения на правилата за движение по пътищата,санкционирани по административен ред; поведението му след деянието; разкаянието и дълбокото съжалението за извършеното, не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства , водещи до приложението на чл.55 от НК, а обосновават налагане на наказание в минималния размер, предвиден за конкретното престъпление. Следва да се отбележи, че касационният съд не счита, че възрастта на подсъдимия представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Б. М. към момента на ПТП-то е бил на 27 години, възраст ,която в житейски план действително е млада, но не и от гледна точка на правото. За да смекчи наказателната отговорност, възрастта на дееца трябва да е близка до непълнолетието, понеже поради недостатъчната зрялост и липсата на житейски опит ,осмислянето на поведението и последиците от него при такива лица, не винаги е достатъчно качествено.В настоящият случай подсъдимият е във възраст, в която моралните императиви би следвало да са устойчиви и да водят до сериозна преценка на последиците от едно евентуално неправомерно поведение. Касационният съд не възприема и като смекчаващо отговорността обстоятелство поведението на подсъдимия преди потеглянето към [населено място], свързано с „упорито демонстрирано нежелание да се качи зад волана на автомобила, след като е употребил алкохол”. Описаните в обвинителния акт факти, самопризнати от подсъдимия сочат, че причината за първоначалния отказ на подсъдимия да превози до [населено място]-М. К. и св.Б. не е употребата на алкохол, а „защото на следващия ден имал представление, което налагало веднага да се върне в [населено място]”. Така или иначе ,след като подсъдимият по своя воля е управлявал автомобила в пияно състояние, без значение се явяват причините, поради които той първоначално се е колебал или отказвал да стори това. В тази насока некоректно е цитирана в жалбата правната доктрина /Наказателно право. Обща част. проф.С.- „под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземането на решението за извършване на деянието”/, доколкото тя не касае непредпазливи престъпления, тъй като при тях отсъства вземането на решение за извършване на деянието.
Не може да бъде удовлетворена претенцията на защитата на подсъдимия за това ,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, поради обстоятелството, че същата се е качила в автомобила ,управляван от подсъдимия , при положение ,че е знаела ,че той е употребил алкохол ,както и ,че е направила погрешна преценка за това да не постави предпазен колан и да не уведоми водача за бременността си. Съгласно трайната съдебна практика /Р №160/81 г. по н.д.21/81 г. на ІІІ н.о. на ВС/ не следва да се третира като съпричиняване /принос/ за осъществяване на престъпното деяние обстоятелството, че загиналият, за да пътува, се е качил в автомобил управляван от водач , употребил алкохол. И това е така,тъй като пътникът не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и съответно не може да се приеме, че е съпричинил престъпния резултат. Неговото поведение следва да се цени в друга светлина ,а именно при определяне размера на имуществените и неимуществени вреди , претендирани от негови близки.
По-нататък не е налице съпричиняване на престъпния резултат и поради обстоятелството,че починалата е била без обезопасителен колан. Сред самопризнатите от подсъдимия факти е и обстоятелството ,че А.-М. К. е била бременна в пети лунарен месец.Съгласно чл.137а ал.2 т.1 от ЗДП, бременните жени могат да не използват обезопасителни колани. При това положение, починалата не е допуснала нарушение на посочената разпоредба, доколкото тя дава възможност за преценка ,поради което и неизползването на такъв колан не може да бъде отчитано в нейна вреда. А след като преценката да използва или не предпазни колани се осъществява от самата бременна, обстоятелството,че не е споделила за бременността си с водача е без значение. От друга страна, по делото липсват категорични данни за наличието на пряка причинно следствена връзка между неизползването на обезопасителен колан и настъпилите увреждания по жертвата, довели до смъртния изход.
Все във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи ,че освен изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства са налице и отегчаващи такива, които не могат да не бъдат отчетени при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице.Макар и да не възприема като отегчаващи обстоятелства част от приетите от решаващите съдилища, а именно- механизма на ПТП-то , изключително тежките увреждания на починалата и това ,че смъртта й е настъпила бързо, а не мигновено /несъмнено тежкия престъпен резултат е обективен признак от състава на престъплението, а самия механизъм на транспортното произшествие не се отличава с някакви съществени особености, които да бъдат ценени като обстоятелства, обосноваващи по-тежка санкция /, то са налице други отегчаващи , които влияят на правилното отмерване на наказанието. В тази насока не следва да бъдат пренебрегвани нито причинените на св.Б. телесни увреждания, стоящи вън от правната квалификация, нито конкретното допуснато от подсъдимия нарушение на режима на скоростта, което несъмнено е грубо ,нито пък конкретната стойност на алкохол в кръвта на водача , многократно превишаваща 0,5%о.
С оглед на горното, касационната инстанция не намира основания за допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия М. ,чрез прилагането на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, като приема,че определеното му наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано по чл.58а ал.1 от НК на две години, е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК.
Настоящият съдебен състав споделя извода на САС, свързан с отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК, макар и не по всички изложени от него съображения. Независимо, че са налице законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и дееца да не е осъждан ,при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Действително подсъдимият е с отлични характеристични данни, социално адаптирана и трудово ангажирана личност , като деянието по настоящето дело се явява инцидентно в неговия живот. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата ,свързани с това ,че той е предприел неоправдано от никакви наложителни причини нощно пътуване, след употреба на алкохол със значителна концентрация, управлявайки с висока скорост, като това му поведение е довело до ненавременната смърт на млада, бременна жена и до застрашаване на здравето и живота на още едно лице- св.Б.. Съвкупността от тези обстоятелства, преценена на базата и на динамиката и разпространеността на този вид престъпления, налага извода, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца се налага изолирането на М. от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение , макар и за относително кратък срок, какъвто е срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода-две години. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице в посока бъдещо недопускане на управление на МПС след употреба на алкохол от една страна, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Ето защо, ВКС намира искането за приложение на института на условното осъждане за неоснователно.
Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години е необходимо и същевременно достатъчното по размер наказание за мотивиране на подсъдимия към спазване на правилата за движение по пътищата и възпирането му в бъдеще от тяхното нарушаване, поради което не следва да бъде променяно.Определеният размер на това наказание е напълно в съответствие с разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК.
В заключение, ВКС счита, че така определените по размер наказания на подсъдимия М. са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би постигнало съответните положителни промени в съзнанието на дееца и превъзпитанието му към спазване на законите и добрите нрави.
По изложените съображения, ВКС намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №277 от 02.09.2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 5 състав, постановено по нохд 639/2013 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|