Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 11.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми май двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1545/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. В. М. чрез процесуален представител адвокат Г. Й. против въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „В” състав от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1553/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, ІІ-ра ГК, 76-ти с-в от 15.12.2010 г., постановено по гр. д.№ 21399/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Е. В. М. ЕГН [ЕГН] против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ – за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № ЧР-09-234/22.04.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция /ИА/ „Социални дейности на Министерство на отбраната” /сега Изпълнителна агенция /ИА/„Военни клубове и военно-почивно дело” и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в сектор „Мероприятия”, отдел „Представителни мероприятия”-Териториална дирекция-София, към Главна дирекция „Управление на социалните дейности” на ИА „Социални дейности на МО”, както и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 426 лв. за периода от 25.05.2010 г. до 25.11.2010 г. За ответника по касация ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] е подаден писмен отговор от изпълнителен директор П. М.. Претендира се да се отхвърли жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 306/1.03.2012 г. по гр. д. № 1545/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на служебно констатирана вероятност обжалваното решение да е недопустимо, съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. За да се произнесе по жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение взе предвид следното: Със заповед № ЧР-09-273/23.04.2010 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] е прекратено трудовото правоотношение с Е. В. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 25.05.2010 г. Заповедта е връчена на служителката на 26.04.2010 г. заедно с предизвестие за прекратяване на трудовия договор № 5275/23.04.2010 г. С последваща заповед № 397/5.05.2010 г., издадена по почин на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] на основание чл. 344, ал. 2 КТ, връчена на М. същия ден-5.05.2010 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, заповедта за уволнение е била отменена. На 10.05.2010 г. в съда е постъпила искова молба, подадена от Е. В. М., с която са предявени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Съдът се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил исковете като неоснователни, като е приел, че съгласно чл. 344, ал. 2 КТ не е налице основание за търсене на съдебна защита срещу отменено по почин на работодателя уволнение, като отмяната на уволнението е извършена преди да са предявени от служителката исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ в съда. Въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими и следва да се обезсилят, а производството по делото следва да се прекрати. При правилна фактическа констатация на съда, че до датата на подаване на исковата молба от уволнената служителка в съда, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ работодателят по свой почин е отменил заповедта за уволнение, съдът е следвало да прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, тъй като към момента на постъпване на исковата молба в съда заповедта за уволнение е била отменена по почин на самия работодател, а не да се произнася с решение и да отхвърля исковете като неоснователни. Независимо от това следва да се има предвид и че към датата на подаване на исковата молба /10.05.2010 г./, с която са предявени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните със заповед № ЧЛ-09-273/23.04.2010 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] трудовото правоотношение между страните не е било прекратено. В самата заповед е посочено изрично, че прекратяването на трудовия договор е считано от 25.05.2010 г. Следователно, към датата на постъпване на исковата молба в съда трудовият договор между страните не е бил прекратен и не е бил налице предмет на съдебна защита срещу незаконно уволнение с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Искането за присъждане на разноски по делото от ответника по касация не следва да се уважи, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „В” състав от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1553/2011 г. и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, ГК, 76-ти състав от 15.12.2010 г., постановено по гр. д. № 21399/2010 г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: