Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * насрещна лента за движение * независимо съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     

 

 

  510

 

София, 23 декември   2009г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева

 

Биляна Чочева

 

при секретар Кр.Павлова ..............и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ...................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева

наказателно дело № 466/2009 г.

 

Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на вчнд № 5/2009 г. по описа на Варненския апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 18/21.01.2009 г.

В искането се сочи , че при постановяване на въззивното определение съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ,ал.1, т. 2 от НПК и е потвърдил прекратяване на наказателното производство при неизяснена фактическа обстановка.

Защитникът на обвиняемия оспорва основателността на искането.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното :

Окръжната прокуратура в гр. Р., на основание чл. 243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.4 от НПК с постановление от 11.07.2007 г. прекратила наказателното производство по ДП № 307/2007 г. по описа на РПУ- гр. Р., образувано срещу неизвестен автор, за причиняване по непредпазливост при управление на моторно превозно средство в резултат от нарушаване на правилата за движение по пътищата смъртта на И. Н. и средни телесни повреди на Д. Г. , М. Г. и М. М. – престъпление по чл. 343, ал.3, б.”а” и б.”б” във връзка с ал.1 и във връзка с чл. 342,ал.1 от НК.

Окръжният съд в гр. Р. с определение № 207 от 03.11.2008 г. по частно наказателно дело № 280/2008 г. отменил това постановление и върнал делото за доразследване .

Апелативният съд в гр. В. с определение № 18 от 21.01.2009 г. по вчнд № 5/2009 г. отменил определението на предходната инстанция и потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

Искането за възобновяване на наказателното производство е направено в законния срок от процесуално легитимирана страна и се отнася до определение, непроверено по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Решаващият извод на апелативния съд, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно и обосновано, е направен в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствени материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл.14, ал.1 от НПК/. Въззивният съд , в процедурата по чл. 243, ал.7 от НПК, е длъжен да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Атакуваното определение съдържа декларативни твърдения, които отричат заключенията на предходната инстанция по неубедителен начин. Според въззивната инстанция вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има единствено починалата И. Н. Тя управлявала лекия автомобил “Пежо” със скорост над разрешената от 50 км/ч и навлязла в лентата за насрещно движение.дарът с движещият се в нея лек автомобил “Ауди”, управляван от Д. Г. , бил неизбежен дори той да бе спазил ограничението за скорост на движение. В кратките мотиви на апелативния съд се подчертава, че” никой не може да черпи права от виновното си поведение”. В отклонение от изискването за всестранност на наказателното изследване версията за независимо съпричиняване на общественоопасния резултат от двамата водачи е пренебрегната, като на събраните доказателства и доказателствени средства са приписани достатъчност и категоричност, каквито те нямат. Апелативният съд не е обсъдил възможността по пътя на разследването да се съберат допълнителни данни, които да осветлят детайлно механизма на произшествието и да откроят по несъмнен начин действията на всеки от участниците в него. Пренебрегнат е фактът, че в рамките на проведеното досъдебно производство са останали неустановени редица важни обстоятелства, засягащи предмета на доказване по делото, а именно – начинът, по който лекият автомобил “Пежо” е навлязъл в лентата за насрещно движение /внезапно или плавно/, разстоянието, от което водачът на лекия автомобил “Ауди” би могъл да го възприеме като опасност за движението, треакториите на двата автомобила върху платното преди удара предвид тяхната скорост и релефа на пътя. Напълно произволно в определението на въззивния съд се игнорира значението на ъгъла на наклона на пътния участък за крайните фактически изводи по делото. Според експертизата наклонът е 2,2 градуса, а според огледния протокол – 4 градуса. Включването на тази компонента във формулата за определяне на скоростта на движение на моторните превозни средства прави задължително установяването на точната й величина. Без изчерпване на всички доказателствени възможности за максимално изясняване на механизма на произшествието всички изводи за виновността на участниците в него биха имали произволен и предположителен характер. Този подход личи в постановлението за прекратяване на наказателното производство в отклонение от стандарта за законосъобразност и обоснованост по смисъла на чл. 243, ал.4 от НПК. Приемайки противното апелативният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отстранимо по пътя на възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на закритото заседание по чл. 243, ал.7 от НПК.

 

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

 

Р Е Ш И

 

ВЪЗОБНОВЯВА вчнд №5 /2009 г. по описа на Апелативния съд в гр. В., отменява постановеното по него определение № 18 от 21.01.2009 г.и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на закритото заседание по чл. 243, ал.7 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

2.