Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 10 март , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 682/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия А. А. К. против въззивно решение № 149 от 27.10.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 286/ 2010г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба се твърди, „че постановения съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован”, поради което се иска неговата отмяна и оправдаване по обвинението, за което е признат за виновен и осъден. В съдебното заседание подсъдимият поддържа жалбата и прави искане алтернативно за намаляване размера на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Варненският апелативен съд с решение № 149 от 27.10.2010г. по в.н.о.х.д.№ 285/ 2010г. е изменил присъдата от 23.06.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 304/ 2010г на Добричкия окръжен съд в наказателно- осъдителната й част, по отношение на подсъдимата Д. З. К., като на основание чл.55, ал.3 НК, отменил наложеното наказание „глоба” в размер на 5000лв. и потвърдил присъдата в останалата й част. С тази част от присъдата подсъдимите А. А. К. и Д. З. К. са признати за виновни в това, че на 22- 23.07.2009г. в[населено място] и[населено място], в съучастие, а първия и при условията на опасен рецидив, придобили и държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 351, 75лв., поради което и на основание чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 пр.3 и 4 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК за К. и чл.354а пр.3 и 4 вр. чл.20, ал.2 и чл.55 ал.1, т.1` НК за К. и осъдени съответно на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим и глоба в размер на 20000лв. и на две години лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от четири години. Доводите в касационната жалба са за допуснато нарушение на закона и необоснованост.Последната обаче не е касационно основание.Върховният касационен съд многократно е посочвал, че както касационните основания, така и пределите на касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.347, ал.1 НПК и чл.348, ал.1 т.1, 2 и 3 НПК .Проверката на обжалвания съдебен акт се извършва само в обжалваната част и по посочените в жалбата основания.Необосноваността не е касационно основание, поради което и за настоящата инстанция фактите, въз основа на които се прави проверка за правилното приложение на материалния закон са тези, приети за установени от въззивния съд.Проверка за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила служебно тази инстанция върши само и единствено по отношение на такива нарушения на процесуалните правила, от категорията на т. нар. абсолютни, които не биха могли да бъдат пренебрегнати, тъй като опорочават изцяло постановения съдебен акт и засягат основни, гарантирани права на страните в процеса.Такива нарушения при постановяване на въззивното решение не са допуснати, а съображенията, които се излагат в жалбата, в подкрепа на искането на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, могат да бъдат отнесени единствено към оценката на доказателствата и неправилното, според касатора изключване на обясненията му и приемането на същите като негова защитна теза.В мотивите си въззивният съд е посочил ясно от кои доказателствени средства извежда извода за доказаност на авторството на деянието, поради което и твърдението, че по същество липсват мотиви, е невярно. При приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен.Налице са както обективните, така и субективни признаци на престъплението по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, пр.3 и 4 и чл.20, ал.2 НК. Наложеното на подсъдимия наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален „ строг” режим и глоба в размер на 20000лв. не е явно несправедливо. В касационната жалба не са изложени никакви съображения във връзка с това основание, като единствено се иска оправдаване, а в съдебно заседание- намаляване размера на наказанието. Настоящият състав намира, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК.При определяне на размера му съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, като относителната тежест на смекчаващите обстоятелства не е подценена.Наказанието е съответно на извършеното престъпление и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК, поради което и не е възможно по голямо смекчаване на същото. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 27.10.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 286/ 2010г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: