Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 20 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............Р. ВИДЕНОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........А. ГЕБРЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2906/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане на осъдения подс. П. И. Л. за възобновяване на производството по НОХД № 540/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, по което е постановена присъда № 231 от 19.05.2011 г., с която е бил признат за виновен в това, че на 20.09.2009 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 20.02.2010 г. е поддържал заблуждение у П. Г. Г. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 17 680 лв., като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата подс. Л. е осъден да заплати на гражданския ищец П. Г. сумата от 17 680 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва върху тях. В искането за възобновяване се съдържат аргументи за наличие на касационното основания по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с необсъждане в цялост на всички доказателства по делото и превратно тълкуване на показанията на част от свидетелите на обвинението, които в съдебно заседание са се отказали от показанията си, депозирани на досъдебното производство. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Служебноназначеният защитник на осъдения пледира за уважаване на искането за възобновяване. Осъденият в своя защита поддържа искането си, като твърди, че разполага с оправдателни доказателства, които защитникът му не е успял да представи в първата инстанция. Частният обвинител и граждански ищец намира искането за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като не са били допуснати твърдените в него нарушения – доказателствата са били правилно обсъдени, като въз основа на тях са направени верни правни изводи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери следното: Искането за възобновяване на производството е неоснователно. Не се констатира да е налице соченото в него процесуално нарушение, изразяващо се в игнориране на определени доказателства и превратно тълкуване на други. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, залегнали вмотивите на присъдата, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса две групи противоречиви доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към деянието, е довела съда до законосъобразно извършване на извода, че не следва да се кредитират обясненията на подс.П. Л., както и че не са налице посочените от него съществени противоречия между свидетелите на обвинението и превратно тълкуване на техните показания. Съпоставката на показанията на свидетелите, обосноваващи обвинителната теза, от първоинстанционното съдебно следствие и от досъдебното производство след приобщаването им по съответния процесуален ред, е позволило на първоинстанционния съд да констатира липса на съществени противоречия в показанията на свидетелите по основните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес – кой е извършил въвеждането в заблуждение на свидетеля Г., как е поддържал същото, за да го мотивира да продължава да извършва плащания на подсъдимия или на посочено от него лице /неговия баща/. Те подробно са изложени в мотивите. Изводът на Плевенския районен съд за недостоверността на обясненията на подсъдимия /който въобще отрича да е получавал пари от пастрадалия за доставка на лек автомобил, като твърди, че самият той е дал пари в заем на пострадалия/ е защитен в мотивите от анализа на доказателствата. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не извършва процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. По делото не са допуснати такива. Съдът е дал убедителен и аргументиран отговор при оценката на доказателствата по реда на чл. 305 ал.3 от НПК, както по отношение на събраните от от него доказателства, така и на тези, събрани на досъдебното производство, които е приобщил по реда на чл. 281 от НПК. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на целия доказателствен процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 107 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателства /осъдителни и оправдателни/ и е демонстрирана волята на решаващия съд да кредитира осъдителните. В мотивите към присъдата си съдът е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защитата, направени в съдебно заседание, и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Извършен е задълбочен анализ на показанията на пострадалия, както и на свидетелите В. В. и З. Г., които са присъствали на тегленето на първата сума от шест хиляди лева от пострадалия и са възприели изявлението му, че ще ги предаде на подсъдимия Л. за закупуване на автомобил. Единственото противоречие, което съдът е констатирал в показанията на св. Г. и на свидетелите В. и Г. / л. 30 и л. 31 от делото/ е касаело факта дали последните двама са присъствали на самото даване на парите. Установено е, че те са знаели предназначението на изтеглените в тяхно присъствие пари, както и че са били предадени на подсъдимия, а така и за последващите действия на пострадалия въз основа на постигнатата уговорка между него и подсъдимия. Обстоятелството, че те не са присъствали на самото връчване на паричната сума не прави недостоверни показанията на пострадалия Г., както и на свидетелите на В. и Г.. Показанията на последните двама свидетели са добросъвестни и непротиворечиви. Те в своята цялост сочат на синхрон във всички обвинителни доказателства, касаещи главния факт на доказване в наказателния процес, както и на непредубеденост на показанията на основния свидетел на обвинителната теза – пострадалия Г.. Верността на показанията на последния е проверена и удостоверена и чрез контролни доказателства, изхождащи от св. Д. А., чийто мобилен телефон в инкриминирания период е използвал подсъдимия, и от който е провеждал разговорите и изпращал съобщения до пострадалия. Фактическите изводи са обосновани и със заключението на техническата експертиза на разговорите и съобщенията, които по своето съдържание и местоподаване сочат на пълна недостоверност на обясненията на подсъдимия и на категорична обективна добросъвестност на показанията на пострадалия. Не отговаря на обективната действителност и твърдението, изложено пред касационния съд, че подсъдимият е разполагал с оправдателни доказателства, които не са били събрани по вина на защитника му. Видно от съдебния протокол / л. 26/ в съдебно заседание, проведено на 20.04.2011 г., подсъдимият е направил доказателствени искания, които са били подкрепени от защитника му и приети от съда. В резултат на това са били допуснати до разпит и разпитани двама свидетели – С. А. и П. Ц. /л. 40/. Техните показания са били анализирани от съда в мотивите, в който анализ не се констатира наличие на превратност в тълкуване на показанията им. От тях не е установено обстоятелството, върху което подсъдимият е градил защитата си, а именно – че той е дал пари в заем на пострадалия Г., които последният му дължал. Проследената доказателствената дейност на съда по събиране, оценка и проверка на доказателствата, както и направеният анализ на цялата съвкупност от доказателства не установява на което и да е доказателство да е придадено съдържание, което то да няма, поради което не се установява превратност в доказателствената дейност на съда. Ето защо твърденията в искането за възобновяване за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на присъдата, са напълно необосновани. При тези обстоятелства ВКС не констатира да е било допуснато нарушение на процесуалните правила, което да дава основание за упражняване на правомощието му за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. Л. за възобновяване на производството по НОХД № 540/2011 по описа на Плевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: