1 Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 12 май 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Мира Недева в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 251 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали против въззивна оправдателна присъда № 4/10.02.2022 г. на Окръжен съд - Кърджали, постановена по ВНОХД № 256/2021 г. , с която е била отменена първоинстанционната осъдителна присъда № 260041/14.04.2021 г., постановена от Районен съд - Кърджали по НОХД № 1336/2020 г. и вместо това подсъдимият Д. П. П., с [ЕГН], е бил признат за невинен в това, че на 19.11.2019 г., в [населено място], управлявал МПС – лек автомобил „Д. Ч.“ с ид. рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества – кокаин, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В протеста и писменото допълнение към него, поддържани в съдебно заседание от представителя на ВКП, се изтъкват доводи за касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК - неправилно е приложен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява се становище, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин участието на подсъдимия П. в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.З от НК, тъй като след направена проверка с техническо средство „Д. тест 5000“ по несъмнен начин е установена употребата на наркотично вещество – кокаин, която е потвърдена от извършената последваща експертиза, установяваща наличие на кокаин в пробата от урина, взета от подсъдимия П.. Неналичието на следи от наркотично вещество в иззетата от него проба от кръв, според прокурора, не е основание за оправдаването му, тъй като се обяснява от вещите лица с различния период от време, който е необходим за разпад на това вещество в урината и в кръвта на дееца. При наличието и на гласни доказателствени средства, които установяват извършената проверка и са във взаимовръзка с резултатите от експертизата, оправдаването на подсъдимия се счита от прокурора за незаконосъобразно. За самата употреба на наркотичното вещество законодателят не държи по никакъв начин тя да е осъществена непосредствено преди управлението на МПС, както и не се изисква деецът видимо да е бил повлиян от употребата на наркотично вещество, като е достатъчно констатирането му в организма на дееца. Поради липсата в чл.343б, ал.3 от НК на обективен признак на състава на престъплението „надлежен ред за установяване употребата на наркотични вещества“ фактите, които са относими към състава на това престъпление, могат да се доказват с всички допустими доказателствени средства, поради което се атакува като неправилен изводът на въззивния съд, че употребата на наркотични вещества в случая може да бъде установена единствено по реда на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради изложеното се счита, че е налице касационното основание по чл.348, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на постановения съдебен акт и се предлага Върховният касационен съд да отмени въззивната оправдателна присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Подсъдимият и неговият защитник се явяват пред касационната инстанция и изразяват позиция за неоснователност на доводите в протеста и писменото допълнение към него, поради което и молят оправдателната присъда да бъде оставена в сила. Същото становище излага подсъдимият и в последната си дума. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Принципно изложените в него и допълнението по чл.351, ал.4 от НПК доводи, че за съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК законодателят не държи употребата на наркотичното вещество да е осъществена непосредствено преди управлението на МПС, като не се изисква деецът видимо да е бил повлиян от употребата на наркотично вещество и е достатъчно констатирането му в организма на дееца, се споделят от настоящата инстанция поради съответствието им с действащата материално - правна регламентация на обективните и субективните признаци от състава на коментираното престъпление, което е такова на формално извършване. За ангажиране отговорността на дееца за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. Забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е абсолютна предвид възприетия в чл.343б, ал.3 от НК законодателен подход за т.нар. „нулев толеранс” по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тези принципни правни положения са били възприети и от контролирания съд видно от изложените на стр. 6 от мотивите на протестираната въззивна присъда съображения, които обаче не са достатъчни за отмяна на оправдателната въззивна присъда, какъвто процесуален резултат се преследва с касационния протест. За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е приел, че деянието не е доказано по категоричен и несъмнен начин главно поради неустановяване на употребата на наркотични вещества съобразно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. (в редакцията, публикувана в ДВ., бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), споменавана по-нататък в мотивите като Наредбата. Вярно е посоченото в касационния протест и допълнението към него, че в нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е предвидено употребата на наркотични вещества да се установява по “надлежен начин” (какъвто обективен признак е включен в състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда), но също така е неоспоримо наличието на такава регламентация в Наредба № 1/2017 г., действаща към момента на деянието – 19.11.2019 г. В конкретния случай, след като подсъдимият е оспорил резултата от теста с техническо средство - Дрегер, „Д. тест 5000“ с №0077, направен от полицейския служител – свидетелят Р. К. в сградата на РУ –Кърджали, правилно въззивният съд е приел, че при решаване на въпросите за отговорността на дееца не може да бъде пренебрегнат установения в чл.3а, т.2 от Наредбата процесуален ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно задължително провеждане на съответно лабораторно изследване на предоставени от дееца проби от урина и кръв. Безспорно между страните и видно от заключението на назначената токсикохимична експертиза такива проби са били иззети по съответния ред от подсъдимия П. и са били предмет на експертно изследване, при което М. В. и И. П. (вещи лица и специалисти в областта на химията при ЦЕКИ към НИК-МВР) са установили, че в пробата урина е установено наличие на кокаин, докато в пробата кръв не е доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества, включително на кокаин (л.30-32 от ДП). При положение, че нито една от страните не твърди да са допуснати нарушения при изземването на пробите кръв и урина от подсъдимия, при документирането на това обстоятелство и/или при предаването на пробите за извършване на експертното изследване, нито се оспорва компетентността на вещите лица и приложените от тях научни методи, правилно въззивният съд е счел, че валидността на отрицателния резултат от кръвната проба не може да се счита компрометирана, включително от показанията на полицейския служител Делийски, съобщил данни, че проверката на подсъдимия е била предприета поради „предварителна информация“, че същият управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Освен неяснотата относно източника на тази информация, данните от показанията на посочения свидетел не могат да омаловажат доказателственото значение на негативния резултат от изследваната от токсилогичната експертиза кръвна проба от дееца, която категорично е изключила наличие на наркотично вещество от вида на инкриминираното, тъй като показанията на свидетеля Делийски в тази част са източник на производни доказателства, а както е известно в доказателствения процес е недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични доказателства каквито са данните от обясненията на подсъдимия (Решение № 93/21.05.2014 г. по н.д. №161/2014 г., второ н.о. на ВКС). Същият неотклонно (от момента на проверката) оспорва резултата от тестването му с техническото средство и застъпва процесуалната позиция, че не е употребявал наркотични вещества. Възраженията на подсъдимия в тази насока се съдържат освен в дадените пред съда обяснения, а също и във всички съставени писмени материали по делото, удостоверяващи извършената от полицейските служители проверка с техническо средство и резултата от нея, което закономерно е обусловило провеждането на експертно изследване по реда на чл.3а, т.2 от Наредбата. Неоснователен е упрекът към въззивния съд, че се е доверил на негативния резултат от изследването на кръвната проба, който подкрепя защитната теза на подсъдимия, тъй като съгласно чл.23 от Наредбата на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но „употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба“. Следователно и доколкото по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата урина, на база на които прокурорът претендира доказаност на обвинението, не може да се сподели довода в допълнението към касационния протест, че по безспорен начин са доказани елементите на изпълнителното деяние, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Независимо, че цитираното доказателствено правило се съдържа в подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, въззивният съд правилно е преодолял конкуренцията между резултатите от двете изследвания (на пробите кръв и урина) в полза на резултата от изследването на кръвта, съответно в полза на защитната теза на подсъдимия, тъй като по-високата степен на обективност на негативния резултат от кръвното изследване относно този основнорелевантен факт, е призната изрично в Наредбата, приета по силата на законова делегация, установена в чл.174, ал.4 от ЗДвП като гаранция за ефективност на разследването. Данните от показанията на полицейските служители, че преди проверката подсъдимият бил нервен и със зачервени очи, като в началото се държал агресивно, правилно не са възприети от въззивния съд като основание за елиминиране на установения в Наредбата ред за проверка на резултата от теста с техническото средство, съответно на негативния резултат от експертното изследване на пробата кръв, който опровергава обвинението. Съгласно чл. 117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, включително и извънпроцесуалните изявления на други лица, но обратно на твърденията в допълнението към касационния протест, нито едно от събраните чрез разпита на полицейските служители гласни доказателства не установява по категоричен начин употребата на наркотични вещества от подсъдимия. Освен данните от теста с техническо средство и резултата от изследването на урината, няма нито едно гласно, писмено или веществено доказателство подсъдимият да е употребил кокаин преди да предприеме управление на МПС, като негативният резултат от най-надеждното, според чл.23 от Наредбата, експертно изследване на иззетата от него кръвна проба, кореспондира с последователно отричаната от дееца употреба на наркотични вещества. Освен това в допълнението към касационния протест изрично се възприема становището на контролирания съд, че употребата на наркотични вещества „се доказва с много по-висока степен на достоверност от научните методи, използвани при извършената експертиза“, отколкото с гласни доказателствени средства, каквито биха били показанията на свидетели очевидци на самата употреба, особено като се отчете необходимостта от специални знания за определяне вида на наркотичното вещество, каквито свидетелите по делото нямат. В настоящия случай изобщо липсват данни от очевидци за евентуална такава употреба от страна на подсъдимия, за да бъдат подложени те на внимателна проверка по реда на чл.107, ал.5 от НПК за преодоляване на противоречието между резултатите от изследването на пробите кръв и урина. Поради това, като се е доверил на обясненията на подсъдимия и подкрепящия ги негативен резултат от химическото изследване на пробата кръв на основание чл.23 от Наредбата, контролираният съд не е нарушил основния принцип в чл.14, ал.2 от НПК, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Не е вярно, че са били игнорирани разясненията на вещите лица по токсилогичната експертиза относно различния период от време, необходим за разпад на наркотичното вещество кокаин в проба от урина и в проба от кръв. Доколкото вещите лица убедително са защитили извода си, че кокаинът и метаболитите му могат да бъдат установени в кръвна плазма от 18 до 24 часа, а в урина – до 48 часа след употребата, на тази база въззивният съд е извел неоспорим извод, че евентуалната употреба на наркотично вещество от подсъдимия П. би била осъществена не по-малко от 24 часа преди даването на проби от кръв и урина, което прави оспоримо поддържаното от прокурора обвинение от субективна страна предвид, че субективно съставомерно поведение по чл.343б, ал.3 от НК може да е налице само при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК, а в темпорално отношение и при липса на други доказателства в подкрепа на обвинението, посоченият период не установява по несъмнен начин съзнателно поведение на дееца по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК. Предвид горното ВКС не споделя доводите в протеста за реализиране на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, тъй като в конкретния случай не е постигнат доказателственият стандарт в чл.303, ал.2 от НПК за признаване на подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна оправдателна присъда № 4/10.02.2022 г., постановена по ВНОХД № 256/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.