Р Е Ш Е Н И Е № 626 гр. София, 20 февруари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора.....................Тома КОМОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1964 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. С. М., чрез защитника му адв. Б., за възобновяване на внчд № 806/13г. на Софийски апелативен съд и нчд № 3266/13г. на Софийски градски съд. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Настоява се за отмяна по реда на възобновяването на съдебните актове на Софийски градски и Софийски апелативен съд за привеждане в изпълнение на определение на Шуменски районен съд, постановено по нчд № 1572/03г. по реда на чл.68, ал.1 от НК. В искането и в представената писмена защита се излагат доводи, че са нарушени разпоредби на международни договори, по които България е страна и в частност на Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Като аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение се сочи, че е постановено изпълнението на наказание, което осъждащата държава не е определила със своя съдебен акт, от което е налице извод, че не е имало воля за това. Твърди се също, че определението по чл.306, ал.1 от НПК има допълващ присъдата характер, поради което компетентен да го постанови е съдът, постановил последната присъда, а това е съдът в Кралство Испания. В тази насока според защитата липсват мотиви в решението на въззивния съд, с които да се отговори на направените възражения. В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от адв. Б.. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване за неоснователно. Дава становище, че безспорно е установено извършването на престъпление от осъдения в рамките на определен изпитателен срок от пет години съгласно определение на Шуменски районен съд, с което са групирани по реда на чл.25 от НК предходни осъждания на М.. Счита, че след като присъдата, издадена в Испания е била приета при условията на чл.457 от НПК, няма пречка за приложението на чл.68, ал.1 от НК. В последната си дума осъденият М. моли за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 18.10.2011 г. по нчд № 2237/2011 г., на Софийски градски съд, НК - 30 с-в, на основание чл. 457, ал. 3 от НПК, била приета за изпълнение присъда №41/2009 г., постановена от Централен следствен съд № 5 към Националната магистратура на Кралство Испания, по следствено дело № 12/2007 г., в сила от 18.03.2010г., с която българският гражданин Г. С. М. е осъден на девет години и шест месеца лишаване от свобода за трафик на наркотици, осъществен на 23.09.2006г. Приспособявайки присъдата към българския наказателен закон, Софийският градски съд приел, че деянието, за което е бил осъден Г. М., съответства на престъплението по чл. 242, ал.4, във вр. с ал.2, пр.1, във вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил да бъде изтърпяно отделно и наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на Г. М. по нохд № 1022/03 г. на районен съд Шумен. По жалба на М. било образувано внчд № 1331/11г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в. С решение № 448 от 15.11.2011 г. въззивният съд изменил квалификацията на деянието в престъпление по чл. 354а, ал.2, изр. 2, алт. 3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК по българския наказателен закон и приспаднал от наказанието „лишаване от свобода” периода от време, през който осъденият полагал труд по време на изтърпяване на наказанието си в Кралство Испания. В останалата част потвърдил определението. Осъденият атакувал въззивния съдебен акт пред ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК. С решение № 3 от 23.04.2012г., постановено по н.д.№ 3018/12г., на ВКС, І н.о., определенията на апелативния и градския съдилища били отменени по реда на възобновяването в частта по чл.68, ал.1 от НК и производството в тази част прекратено по съображения, че в процедурата по чл.457 от НПК компетенциите на съда са изчерпателно изброени и по този ред не може да се прилага чл.68 от НК, а това следва да се извърши в производство по чл.306, ал.1 от НПК. По внесено предложение по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК от прокурор при Софийска градска прокуратура било образувано нчд № 3600/12г. по описа на СГС, НО – 23 с-в. С определение от 01.10.2012 г., първоинстанционният съд оставил искането без уважение. По протест на прокурор от СГП било образувано внчд № 1118/12г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. С определение № 398 от 08.11.2012г., въззивният съд потвърдил атакувания съдебен акт. По внесено искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване било образувано н.д. № 98/13г. на ВКС, ІІ н.о. С решение № 65 от 09.07.2013г. касационният съд отменил по реда на възобновяването определенията по нчд № 3600/12г. на СГС и внчд № 1118/12г. на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд с указания по приложение на закона. С определение от 18.07.2013г. по нчд № 3266/13г. на Софийски градски съд, НО – 27 с-в, постановено по реда на чл.306, ал.1 , ал.1, т.3 от НПК, било приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК, наказанието наложено с определение на Шуменски районен съд по нчд № 1572/03г. от три години „лишаване от свобода”, определено като общо между наказанията по нохд №1022/03г.; нохд № 1426/03г.; нохд № 1438/03г. и нохд № 204/03г., всички на Шуменски районен съд. По жалба на подсъдимия било образувано внчд № 806/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С определение № 307 от 12.08.2013г. въззивният съд потвърдил определението на първата инстанция. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С отменителното решение по н.д. № 98/13г. на ВКС, ІІ н.о, са дадени задължителни указания по приложението на закона, които са били съобразени от двете инстанционни съдилища. В мотивите на решението касационният съд е указал, че след приемането за изпълнение на чуждата присъда по реда на чл.457 от НПК, същата има действието на такава, постановена от български съд, поради което няма пречка за приложението на чл.68, ал.1 от НК. При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция по приложението на закона, съгласно чл.355, ал.1 т.2 от НПК, са задължителни при липса на промяна на установените фактически положения. В допълнение следва да се отбележи следното: - Липсват основания за прилагане на изключението по чл.462 от НПК. Допълнителният протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ) разширява възможностите за трансфер на осъдени лица по инициатива на осъдилата държава, без съгласието на осъденото лице, при бягство от осъдилата държава в страната, на която е гражданин, или когато по отношение на осъденото лице е налице издадена заповед за експулсиране или депортиране или възоснова на друг акт не може да получи разрешение да остане на територията на осъдилата държава след излизането от затвора. Само в една от хипотезите – тази по чл.3, т.4 от Допълнителния протокол към КТОЛ, изпълняващата държава е обвързана от принципа на особеността, в който случай не може да задържа осъденото лице за изпълнението на присъда или заповед за арест за друго престъпление, извършено преди трансфера, освен ако осъдилата държава е разрешила това или лицето при наличие на възможност да напусне територията на изпълняващата държава не е сторило това или се е върнало. В конкретния случай чл.3, т.4 от Допълнителния протокол е неприложим, тъй като трансферът на осъдения е извършен по инициатива на Министерство на правосъдието на Кралство Испания въз основа на писменото съгласие на Г. М., дадено доброволно и в пълно съзнание за правните последици, които произтичат, съгласно чл.7 от КТОЛ.; - Не е допуснато нарушение от страна на въззивния съд на чл.10 и чл.11 от КТОЛ, забраняващи утежняването на характера и срока на санкцията и наказателно - правния статут на осъдения. В производството за приемане на чуждата присъда за изпълнение по чл.457 от НПК характерът и срокът на санкцията са останали непроменени; - От момента на влизане в сила на определението по чл.457 от НПК, присъдата на чуждия съд по силата на чл.461 от НПК е придобила статуса и действието на присъда, постановена от български съд. Това предопределя и компетентността на българския, а не на испанския съд да се произнесе с определение по реда на чл.306 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. М. за възобновяване на нчд № 3266/13г. на Софийски градски съд, НО – 27 с-в и внчд № 806/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :