7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 451 София, 14.07.2022 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
 | БОНКА ЙОНКОВА |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1732/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Закия Х. М. И Х., гражданка на Сирийска Арабска Република, срещу решение № 10309 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 6210/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-20 състав решение № 6257 от 17.09.2019 г. по гр. д. № 13358/2017г., предявеният от касаторката срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря й У. Р. С., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 17.07.2014 г., е отхвърлен за разликата от 70 000 лв. до 130 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е определил обема на моралните вреди, подлежащи на обезщетяване, като не е отчел в достатъчна степен всички приети за установени факти по делото и в резултат на това неоснователно е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение от 130 000 лв. на 100 000 лв. Категорично несъгласие е изразено и срещу приетото от въззивния състав съпричиняване на вредите от страна на починалата при произшествието дъщеря на ищцата, изразяващо се в непоставен предпазен колан. Според касаторката, по делото не е установено с безспорни доказателства, че починалата е пътувала без предпазен колан, както и че наличният такъв е бил технически изправен. Счита, че този извод е направен поради игнориране заключението на авто-техническата експертиза, протокола за оглед и фотоалбума, което е в нарушение на процесуалното правило на чл. 235, ал. 2 ГПК, задължаващо съда да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди заявените от страните доводи и възражения.
Като значими за допускане на касационния контрол, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетяване за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. С кои действия от страна на пострадалия се доказва, че между него и починалия са били налице особено близки отношения; 3. Противоречието на въззивното решение с решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието, че е налице особено близка житейска връзка, основание ли е за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4. Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти; 5. Следва ли съдът да изложи мотиви защо не кредитира изцяло или отчасти приетите по делото експертни заключения; 6. Следва ли съдът при мотивиране на акта си да обсъди приетите по делото експертизи, както в тяхната съвкупност, така и независимо една от друга, в случаите, в които в зависимост от компетентността на вещите лица в различни области делото експертизи, както в тяхната съвкупност, така и независимо една от друга, в случаите, в които в зависимост от компетентността на вещите лица в различни области същите дават отговори на един и същ въпрос, поставен през призмата на тяхната компетентност; 7. Кои са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД; 8. По какъв начин се определя % на съпричиняване на вредата и при какви предпоставки при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) обезщетение за вреди се определя обезщетението за вреди при принос на пострадалия“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с казуалната практика на ВКС (конкретно посочени множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК), а също и със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г.; че са решавани противоречиво от съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Освен това, допускането на касационното обжалване е заявено и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта, аргументирана с твърдението, че въз основа заключенията на медицинската и авто-техническата експертизи съдът е приел, че починалата е пътувала на задната дясна седалка без поставен предпазен колан, въпреки констатацията на двете вещи лица, че от наличните доказателства такъв извод не може да бъде направен.
Ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 11.08.2021 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря У. Р. С., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 17.07.2014 г. Приел е, че отговорността на ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД следва да бъде ангажирана, тъй като произшествието е реализирано по вина на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач на л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. [рег.номер на МПС] . За доказани е счел както активната материално правна легитимация на ищцата като майка на починалата У. Р. С., така и претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на своята дъщеря.
Въззивният съд е преценил обаче, че определеното от първата инстанция обезщетение на ищцата в размер на 130 000 лв. е завишено. Посочил е, че основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата, са отношенията с дъщеря й, мъчителното понасяне и невъзможността да бъде преживявана нейната загуба, но така също и общественият критерий за справедливост и съдебната практика. Съдът е отчел и факта, че към датата на смъртта починалата е била напълно еманципирана от майка си; имала е свое семейство и не е живеела в едно домакинство с нея от дълъг период от време (живеела е в България), поради което ищцата не е разчитала на ежедневна материална, финансова или духовна подкрепа от страна на починалата. Решаващият състав е взе. предвид също обществено-икономическите условия към периода на деликта (2014г.), както и размера на застрахователните лимити като обстоятелства, съставляващи известни ориентири, за да не се превърне обезщетението в своеобразна пазарна цена и да не загуби своя компенсаторен характер. С оглед на това, е преценил, че справедливо съобразно с критерия на чл. 52 ЗЗД и съобразно задължителната съдебна практика, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди представлява сумата 100 000 лв.
Софийски апелативен съд не е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване. На база заключенията на допуснатите по делото медицинска и авто-техническа експертизи и на становището на вещото лице-медик, изразено в открито съдебно заседание, съдебният състав е приел, че починалата У. Р. С. е пътувала на задна дясна седалка на автомобила без поставен предпазен колан (с какъвто процесният автомобил е бил снабден) и че, ако същата беше пътувала с правилно поставен предпазен колан, то леталният изход би бил избегнат. С оглед на това е приел, че възражението за съпричиняване е доказано и следва да бъде уважено до размер на 30%, с който следва да бъде намалено и обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, първоинстанционното решение е отменено частично, като предявеният иск е уважен за сумата 70 000 лв. и е отхвърлен за разликата до присъдения от първостепенния съд размер 130 000 лв.
Върховен касационен съд, в настоящия му състав, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства.
В случая поставените от касаторката въпроси не отговарят на посочените изисквания.
Въпроси № 2 и № 3 са ирелевантни за спора, тъй като са относими към хипотеза, различна от настоящата. Тези въпроси биха имали значение при претенция на лице, чиято активна материалноправна легитимация предполага доказване на „особено близка житейска връзка“ с починалия, каквото доказване обаче за връзката родители/деца (релевантна за конкретния случай) не е необходимо да бъде провеждано.
Въпроси № 1, № 7 и № 8, освен че са поставени принципно, а не с оглед изложените от въззивния съд мотиви, не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касаят правилността на акта. В действителност, въпросите обективират несъгласието на ищцата с определения й размер на обезщетението за неимуществени вреди и с извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице поради непоставен предпазен колан, което обаче не е основание за допускане на касационния контрол. Отделно от това, не може да се счете, че посочените въпроси са решени в противоречие със съдебната практика. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, именно в съответствие с формираната практика – задължителна и казуална, въззивният съдебен състав е взел предвид онези обстоятелства, които са специфични за конкретния случай – възрастта на починалата и на ищцата, отношенията между тях, продължителният период на раздяла поради живеенето им в различни държави, негативните емоции на ищцата от болезненото преживяване на загубата на своята дъщеря, а така също и икономическите условия в страната към момента на произшествието и лимитите на отговорността на застрахователите. Изцяло в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е решил и въпроса, дали починалата е допринесла на уврежданията и съответно за смъртта си, настъпила вследствие на тях, като е преценявал доколко поставянето на предпазен колан би предотвратило този изход, т. е. изследвал е наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалото лице и вредоносния резултат, като се е позовал на заключенията на допуснатите по делото две експертизи. Доколко направените въз основа на тях изводи са обосновани, то това е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Относими към правилността на обжалваното решение са и въпросите (№ 4 - № 6), свързани с преценката на доказателствата по делото, в т. ч. и заключенията на експертизите. Обсъждането на събраните доказателства е в изключителната правораздавателна компетентност на инстанцията по същество и резултатът от него не може да бъде в основата на въпрос, обуславящ допускането на касационното обжалване съгласно указанията в цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. По отношение на въпрос № 5 следва да се отбележи също и несъответствието му с мотивите на обжалвания акт. В тях не само, че не е отбелязано несъгласие с някое от заключенията (дори частично), а напротив – изрично е посочено, че съдът ги кредитира „изцяло“, като изводът за съпричиняване е формиран и въз основа на обясненията на вещото лице от медицинската експертиза, дадени в съдебното заседание, в което заключението е прието.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Друг е въпросът, че основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 са заявени бланкетно – само с посочване на правната норма, без да е аргументирано наличието им, което е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
На последно място, касационния контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. В случая касаторката е аргументирала очевидната неправилност с оплаквания за необоснованост на извода, че починалата е пътувала без поставен предпазен колан, тъй като, според нея, този извод противоречи на мнението на експертите в двете заключения. Така обоснована, поддържаната неправилност не покрива критериите за „очевидна неправилност“, изведени в практиката на Върховен касационен съд, а именно – ако съдебният акт страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта, какъвто би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон; когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл; когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на това основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10309 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 6210/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Закия Х. М. И Х., гражданка на Сирийска Арабска Република, чрез адвокат Й. Д. от АК – Плевен, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 (сто) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |