О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 718 гр. София, 06.12.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1539 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Университет Навара – университетска клиника Навара”, Испания срещу определение №1759 от 30.05.2019 г. по в.ч.д.№2386/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №1935 от 24.04.2019 г. по т.д.№43/2019 г. на ОС Благоевград, с което е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 от ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания в хипотеза, когато със същата искова молба е предявен иск за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства. 2. В хипотеза на настъпила смърт на упълномощителя и извършена сделка въз основа на издадено приживе пълномощно, висяща недействителност ли е налице или нищожност на договора поради липса на съгласие. 3. Възможно ли е да се сключи договор без представителна власт от името на лице, което е починало към момента на сключване на договора или този договор е нищожен поради липса на съгласие. 4. Нищожен ли е поради липсата на форма договор, за който законодателят е предвидил форма – нотариална заверка на подпис и съдържание, сключен от пълномощник, разполагащ с пълномощно само с нотариална заверка на подписа или този договор е висящо недействителен и може да бъде потвърден. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая липсва конкретен правен интерес на ищеца/трето лице – кредитор на В. Й. Т. от предявяването на искове по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на вписани обстоятелства: 1) прехвърляне на 500 дружествени дяла от капитала на ответното търговско дружество от В. Й. Т. на А. Й. Т. и 2) прехвърляне на 500 дружествени дяла от капитала на ответното търговско дружество от А. Й. Т. на Л. Л. М.. Посочил е, че е неоснователно твърдението на ищеца, че правният му интерес произтича от качеството му на кредитор на починалия едноличен собственик на капитала, тъй като произнасянето по релевираните от ищеца основания се включват инцидентно в произнасянето по специалния иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, защото самият договор за прехвърляне на дружествени дялове не се вписва в търговския регистър, а се представя и обявява, с оглед вписване на обстоятелството по чл.119, ал.1, т.1 от ТЗ – отразяване в дружествения договор на собствеността и разпределението на капитала, но по тези въпроси съдът се произнася в мотивите на решението, а не с изричен диспозитив и не се формира сила на пресъдено нещо. Счел е, че с евентуалното уважаване на предявените искове, процесните дялове няма да се върнат в патримониума на ответното търговско дружество и няма да се отрази на действителността на договорите за тяхната покупко-продажба. Изразил е становище, че това заличаване няма никакво значение за правото на собственост на третите лица върху дяловете от капитала на ответното търговско дружество и няма да възникне правото на принудително изпълнение върху процесните дялове, а и това са трети лица, който не са страни в производството по предявените искове и няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо. За пълнота на изложението е изложил съображения, че макар и да е въпрос по същество на правния спор, ищецът не е и активно материалноправно легитимиран, защото при твърдяно несъществуване на вписано в търговския регистър обстоятелство – висяща недействителност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове е налице хипотеза на несъществуване на вписано обстоятелство, но активно легитимиран да предяви иск за неговото установяване е само едноличният собственик на капитала, респективно неговите наследници. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, първият от формулираните правни въпроси е обусловил правната воля на съда /останалите въпроси, свързани с активната материалноправна легитимация на ищеца, респ. с основателността на предявените искове, нямат отношение към извода за недопустимост на исковете/ и тъй като този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение на ВКС, ТК Второ отделение по т.д.№949/2018 г., съгласно която налице е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 от ЗТР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, заличено поради последващи вписвания, когато с исковата молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По същество на частната касационна жалба: С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното определение се явява неправилно, поради което същото и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени. Предвид обстоятелството, че исковата молба, по която е образувано т.д.№43/2019 г. на ОС Благоевград се явява нередовна – ищецът не е обосновал в достатъчна степен правния си интерес от завеждане на исковете, тъй като се домогва да установи запазване на правата на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество, с оглед качеството му на кредитор, като е насочил исковете само срещу дружеството, но не и срещу правните субекти, претендиращи собствеността върху капитала - праводатели и правоприемници по договорите по чл.129, ал.2 от ТЗ /каквато възможност и интерес с оглед разрешението, дадено в решение №87 от 02.08.2013 г. по т.д.№68/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съществува/ – първоинстанционния съд е бил длъжен да даде съответни указания до ищеца да обоснове правния си интерес, съответно да предприеме необходимите процесуални действия, като в този смисъл след връщане на делото на ОС Благоевград, същият следва да процедира съобразно дадените в настоящето определение указания. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1759 от 30.05.2019 г. по в.ч.д.№2386/2019 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №1759 от 30.05.2019 г. по в.ч.д.№2386/2019 г. на САС и потвърденото с него определение №1935 от 24.04.2019 г. по т.д.№43/2019 г. на ОС Благоевград. ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.