Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 29.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 25.02.2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.З. като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 965/2019 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА. Образувано е по предявените от „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД, гр. София обективно кумулативно съединени искове по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, със седалище [населено място] (АСТПС) от 14 06.2018 г., по в.арб.д. № 20171130009/17 г., с което, на основание чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240 ЗЗД и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД е осъден настоящият ищец, в качеството му на ответник в арбитражния процес, да заплати на „М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място] сумата 15 000 лева, главница по неизпълнено задължение по договор за заем от 06.08.2015 г. и сумата 75 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на задължението по същия договор за заем от 06.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от датата на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски за арбитражното производство в размер на 7 700 лева. Искането си за отмяна на атакуваното арбитражно решение, съобразно въведеното отменително основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА ищецът обосновава с твърдения за постановяването му при отсъствие на валидно арбитражно споразумение, респ., което е включено в несъществуващ между страните облигационен договор, уреждащ материално заемно правоотношение помежду им. При условията на евентуалност „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД поддържа, че дори и твърдяният от на „М. ПЛОД.Б” ЕООД облигационен договор между страните да е валиден, арбитражната клауза включена в същия, на която АСТПС е основал своята компетентност, е недействителна (нищожна), поради противоречието й със закона –чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, доколкото конкретен арбитражен съд не е определен от съконтрахентите, нито са налице белези, по които последният би могъл да се индивидуализира. Невъзможността за разкриване волята на съконтрахентите относно конкретно договорена помежду им арбитражна институция, според ищеца, изключва и възможността за автоматично трансформиране на арбитражното споразумение за арбитраж ad hoc. Липсата на компетентност на арбитражния съд, постановил атакуваното решение, е допълнително мотивирана с отсъствие на изразено от ответника, настоящ ищец, изрично съгласие за арбитриране на процесния правен спор от сезирания АСТПС, както и с надлежно обективирано в протокола от арбитражното заседание неоспорване от негова страна на компетентността на същия. В исковата молба са изложени и твърдения за наличие на отменителното основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, поради неуведомяване дружеството - настоящ ищец, за образуване на арбитражното производство и за назначения арбитър, разгледал спора. Ответникът „М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място] оспорва допустимостта на предявените искове, поради пропускане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ГПК, позовавайки се на оповестителното действие на извършеното вписване в имотния регистър към АВ на възбраната по изп.д.№ 20188440402785 на ЧСИ с рег.№ 844 на КЧСИ и на датата на безспорно връчената на ищеца и неприложена по настоящето дело призовка за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело.При условията на евентуалност възразява и по основателността на въведените отменителни основания, считайки ги за неосъществени, предвид ангажираните по делото доказателства. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и прецени доказателствения материал по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.48 и сл. ЗМТА, намира: І.По допустимостта на молбата за отмяна: Молбата за отмяна подадена от надлежна страна на 17.04.2019 г., е в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя и допустимостта на предявените в обективно кумулативно съединяване отменителни искове, по които ВКС дължи съответно произнасяне по същество досежно основателността им. Видно от доказателствения материал по делото не е налице основание да се счете, че ищецът е узнал за процесното арбитражно решение преди твърдяната в исковата молба дата 29.01.2019г., на която , в качеството му на длъжник по изп.д.№ 201483804409692 на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 на КЧСИ , чрез процесуалния си пълномощник – адв. Г. Х., е получил уведомление с изх.№ 06677 / 24.01.2019 г. за опис на недвижимо имущество. Поради изложеното е неоснователно възражението на ответника на „М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място] за недопустимост на производството пред ВКС, предвид по- ранната от горепосочената дата, като начало на преклузивния тримесечн срок по чл.48, ал.1 ЗМТА – 19.10.2018 г. От представените в тази вр., с отговора на исковата молба, писмени доказателства , вкл. разписка за залепване на уведомление по чл.47 ГПК по изп.д. № 20188440402785 по описа на ЧСИ ,с рег.№ 844 на КЧСИ(л.100) и покана за доброволно изпълнение, не се установява да са били спазени предпоставките на закона за уведомяване на страната по процесуалния ред на чл.47 ГПК, в правноважимата му редакция в ДВ, бр. 86 / 2017 г., предприет от ЧСИ С.Я..Доколкото срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА се свързва с получаване на арбитражното решение, то вписаната забрана по конкретно изп.дело е правно ирелевантна, независимо от оповестителното действие на вписването. ІІ.По основателността на предявените искове: Разгледана по същество исковата претенция по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е неоснователна. Отменителното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА се свързва с липсата на арбитражно споразумение или с неговата недействителност, съобразно закона избран от страните, респ. съобразно ЗМТА. Според последователната практика на ВКС на това основание не може да се позове само страната, която виновно е пропуснала да оспори своевременно компетентността на АС, докато е било висящо арбитражното производство, по което е била надлежно призована, какъвто не е разглежданият случай. С оспорваното по реда на чл.47 и сл. ЗМТА арбитражното решение, постановено на 14. 06.2018 г. от Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, [населено място] е разгледан правен спор, породен от сключен между страните по делото договор за паричен заем в размер на 15 000 лева от 06.08.2015 г. За да обоснове компетентността си по предявените от „М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място] обективно кумулативно съединени искове, по които е било образувано в.а.д. №20173011009 Арбитражният съд за търговски и потребителски спорове към СДРУЖЕНИЕ ”АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ”, [населено място] се е позовал, в раздел ІІ от постановеното арбитражно решение, на договорната клауза на чл.8 от процесния договор за заем между страните, която е приел за редактирана прецизно, недвусмислено обхващаща всички спорове относно действието на същия и породените от него правоотношения и валидно обвързваща страните. Изводът на арбитражния съд за наличие на валидно арбитражно споразумение е в съгласие с доказателствения материал по делото и със закона, поради което следва да бъде споделен. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал арбитрируем правен спор от Арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, легално дефинирано в чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА, което по своята правна същност представлява самостоятелен процесуален договор, писмената форма на който е елемент от фактическия му състав. Същото може да е обективирано както в отделен самостоятелен процесуален договор, така и в арбитражна клауза, съдържаща се в сключен между страните материалноправен договор. В случая с договорната клауза на чл. 8 от сключения на 06.08.2015 г. договор за заем съконтрахентите „М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място], като заемодател и „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД, гр. София, в качеството му на заемател, са възложили разрешаването на всички бъдещи евентуални спорове помежду си и отнасящи се до действителността, изпълнението, тълкуването или прекратяването на същия, на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове, [населено място]. Договорен е също състава на бъдещия АС –едноличен арбитър, както и начина на избор на последния –от председателя на АС , от списъка на арбитрите. Преценено съдържанието на процесната арбитражна клауза налага да се приеме, че същата притежава правната характеристика на арбитражно споразумение по смисъла на дефинитивното му определяне в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, което сключено по взаимно съгласие на страните съдържа както изискуемата се от закона ясна определяемост на евентуалните бъдещи спорове, така и недвусмислено обозначаване на съответната арбитражна институция, по отношение на която не е доказано да е несъществуваща към релевантния за спора момент или дублираща друга такава, със сходно наименование. Поради изложеното и доколкото ищецът нито твърди, нито доказва в хода на процеса порок, който да се отразява на действителността на сключеното арбитражно споразумение, а отразените данни както в титулната част на процесния облигационен договор, уреждащ материалното заемно правоотношение между страните, в който арбитражната клауза на чл.8 се съдържа, така и с оглед лицата, положили подписи за ЮЛ- съконтрахенти, тезата му за отсъствие на валидно арбитражно споразумение, бланкетно въведена с исковата молба, е недоказана. Затова и разрешеният от арбитражния съд спор се явява в съответствие с компетентността му, съобразно договорената между страните арбитражна клауза. Възприетото разрешение е в съгласие и с последователната практика на ВКС по приложението на чл.7 ЗМТА, според която условие за действителност на арбитражното споразумение е същото да е сключено от лица, имащи право по закон или по пълномощие да изразяват волята на страните по договора. При сключване на договор от ЮЛ- търговци, това означава, за да породи правни последици, волеизявлението за арбитражна клауза (арбитражното споразумение) трябва да е направено или от законния представител - управител, респ. изпълнителен директор или от съответното надлежно упълномощено от него лице. В случая изискуемото се от закона надлежно упълномощаване се установява от сочените в процесния заемен договор данни, вкл. конкретното нот.завереното пълномощно на лицето М.Г., приложено по дело в заверен препис, останало неоспорен в процеса, както не е оспорена и законната представителна власт на Николай Н. Б., като управител на „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД. Неоснователна е и исковата претенция за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1 т.4 ЗМТА. Несъмнено е, че макар и конвенционален арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международни приети принципи за равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които като израз на състезателното начало са основополагащи за действащия в страната правов порядък. Следователно, поради своя повелителен характер тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство. Затова и като израз на въведеното в арбитражния процес състезателно начало основанието по т.4 на чл.47 ЗМТА е налице, всякога, когато в резултат на нарушаване на съответните процедурни правила, установени в ЗМТА и/или в Правилника на съответния АС, на страната е била отнета възможността да участва в арбитражното производство по делото - не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за самото арбитражно производство, или по независещи от нея причини не е могла да вземе реално участие в същото. От обстоятелството, че по силата на арбитражната клауза на чл.8 от сключения договор за заем на парични средства съконтрахентите са договорили като компетентен да разрешава възникналите помежду им спорове Арбитражният съд за търговски и потребителски спорове [населено място], означава, че е приложима и арбитражната процедура, установена с Правилника на АСТПС към СДРУЖЕНИЕ ”АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ”, достъпен, както се сочи в приложено по делото писмо на председателя на АСТПС вх.№ 578/ 22. 01. 2020 г., на сайта на съда :www.arbitajensud.com. Поради това и визираните в исковата молба конкретни нарушения във вр. с призоваване на страната в арбитражното производство и уведомяването и за същото, следва да бъдат преценявани с оглед съдържащите се в последния процедурни правила, доколкото същите не противоречат на повелителните норми на закона - арг. от чл. 24 ЗМТА. Предвид изложеното следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.25 и чл.26 от Правилника. С първата от тях е прието, че Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях материали, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на техните представители в тридневен срок от получаването им.Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определения се изпращат препоръчани с обратна разписка. Призовките и други съобщения могат да бъдат изпратени и чрез телеграма или по телефакс.Призоваването с телефакс се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило, а призоваването с телеграма- с известие за доставянето и. Според ал.3 на чл.25 документите по предходната алинея могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител, включително и от другата страна, лично или чрез неин представител. В чл.26, ал.1 и ал.2 от Правилника, относим към получаване на документите, е възпроизведен текста на чл.32 ЗМТА. С оглед на горепосочените разпоредби от Правилника, доказателствата, намиращи се в приложеното към настоящето дело арбитражното дело не сочат на допуснати от Арбитражния съд нарушения на съдопроизводствени правила, относно призоваването на „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД в арбитражното производство, които да са накърнили правото му защита , като ответник в арбитражния процес. Видно от приложената пощенска товарителница на куриерска служба M& BM express № 60661712 до „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД, на адреса на управление, безспорно последно вписан в Търговския регистър по партидата на търговеца, както и в процесния договор за заем , е била изпратена пощенска пратка, с подател АСТПС и с дата на изпращане 23. 05. 2018 г. Съпоставена последната с датата на връчване призовката до „М. ПЛОД.Б” ЕООД, [населено място] за насроченото арбитражно заседание - 22. 05. 2018 г. дава основание да се приеме, че в пощенската пратка адресирана до „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД се е съдържала призовка за насроченото арбитражно заседание. Пратката не е била връчена на страната и е върната на подателя й на 25.05.2018 г. – обстоятелство, удостоверено с извършено върху същата отбелязване от връчителя - „непознато на адреса”. Индиця за изпратени на настоящия ищец книжа по образуваното арбитражно дело е и приложената от куриерска служба „Спиди” пратка № 90530086693 по товарителница 50573515441. Доколкото ищцовото търговско дружество не твърди в процеса да е било страна по различно от процесното арбитражно дело, решението по което оспорва, то настоящият съдебен състав приема, че изпратените документи са относими именно към в.арбитражно дело № 20171130009/17 г. и призоваването на страна е извършено при условията на чл.32 ЗМТА, разпоредба изцяло възпроизведена и в чл.26 от Правилника на АСТПС - чрез прилагане на законовата фикция за редовност на призоваването и свързаното с него уведомяване за образуваното арбитражно производство. Отразената от връчителя причина – „непознат на адреса”, поради която съобщението до „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД не са връчени на адресата, попада в хипотезите на фингирано връчване, предвидени в чл.26 от Правилника на АСТПС и чл. 32, ал.1 ЗМТА, обезпечаваща бързо развитие на арбитражното производство. Своеобразен коректив на последното е създаденото от законодателя задължение за съответния АС да извърши старателно издирване адреса на страната и да изпрати на този адрес уведомление с препоръчано писмо или с друго средство за съобщаване, удостоверяващо опитите същото да бъде предадено. Затова и връчването се счита за осъществено както при реално предаване на уведомлението, така и при проявено от страната поведение, осуетяващо получаването му, както е в разглежданият случай. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното и косвено доказателства както за поведението на страната, така и за изпълнение на възложеното от закона задължение на АС се явяват опитите на АСТПС своевременно да уведоми „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД, като ответник в арбитражния процес, за постановеното арбитражно решение - писмо с обратна разписка на „Български пощи” ЕАД с № ИД PS 1377 00C8UB 0 от 20. 07. 2018 г. и писмо с обратна разписка на „Български пощи”ЕАД с № ИД PS 1377 00C8PS 0 от 16.08.2018 г., които както сочат приложените по арбитражното дело доказателства са върнати, като непотърсени, според направено от пощенската служба отбелязване. Гореизложеното позволява да бъде обобщено, че неучастието на настоящия ищец в арбитражното производство в случая не е било обусловено от допуснато от АСГПС нарушаване на съдопроизводствените правила във вр. с уведомяването му и призоваването му за арбитражното производство, поради което исковата претенция по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА подлежи на отхвърляне, като недоказана. Следва в тази вр. единствено да се посочи, че в производството по чл. 47 ЗМТА съставът на ВКС не разполага с правомощие да действа като инстанция по същество, нито да осъществява касационен контрол по проверка правилността на постановеното арбитражно решение, а се произнася само по наведените в исковата молба и предвидени от законодателя изрично и изчерпателно изброени отменителни основания. Поради това, независимо от евентуално различното, спрямо задължителната практика на ВКС, тълкуване на закона от Арбитражния съд, служебно обсъждане валидността на конкретната неустоечна клауза, с оглед съответствието и с добрите нрави, е изключено. С оглед изхода на делото в настоящето производство и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответната по делото страна следва да бъдат присъдени претендираните деловодни разноски, възлизащи на сумата 1500 лв., реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 05.07.2019 г. адвокатско възнаграждение, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД, гр. София срещу„М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място] обективно съединени искове за отмяна на арбитражно решение от 14 06.2018 г., по в.арб.д. № 20171130009/17 г. на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове, към СДРУЖЕНИЕ ”АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ”, [населено място]. ОСЪЖДА „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД, гр. София, с[ЕИК] да заплати на „М. ПЛОД. Б” ЕООД, [населено място] , с ЕИК:[ЕИК] сумата 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/ , деловодни разноски за настоящето производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: