Р Е Ш Е Н И Е
№ 307/2011
гр. София 20.03.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 03 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 284 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците И. М. Я., С. Г. Я., М. Г. Я., Х. М. П. и Н. Г. П., чрез адв. С. Г.-Т. срещу решение № V – 140 от 10.11.2010 г. по в. гр.дело № 1482/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 93/15.06.2010 г. по гр.дело № 666/2009 г. на Районен съд [населено място]. С последното е отхвърлен, предявения иск от жалбоподателите против [община] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ дворно място с площ от 4400 кв.м., съставляващо поземлен имот № * с начин на трайно ползване нива в м.”К. с.” по плана на землището на селото, а съгласно кадастралния план на [населено място], [община] от 1975 г. поземлен имот пл. № * с площ от 4370 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м. и останалите подобрения и насаждения в дворното място, като неоснователен. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата [община] не е изразила становище по жалбата.
С определение № 794/21.07.2011 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуално правния въпрос за разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл.146,ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Предмет на исковата претенция е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с пр.осн.чл.124 ГПК ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателите И. Я. и Х. П. са наследници по закон на М. И. П. – починал на 25.03.1991 г. Наследник по закон е и съпругата му и тяхна майка С. С. П..
С нот.акт № */1974 г. М. П. е признат за собственик на основание давностно владение и наследяване на дворно място с площ от 4370 кв.м., образуващо имоти пл. № * и * извън регулационния план на [населено място], Бургаска област, а заедно със съпругата му С. П. е признат за собственик на основание давностно владение и наследяване на построената в дворното място жилищна сграда. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, извършен с нот.акт № */18.02.1994 г. С. П. прехвърлила на И. Я. и Х. П. собствените си по 1/6 ид.част от дворното място, заедно с по 2/6 ид.части от жилищната сграда и направените подобрения в мястото, срещу задължението на приобретателките за гледане и издръжка. Договорът е сключен през време на брака на приобретателките – И. Я. с Г. Я., а Х. П. с Н. П.. Г. Я. починал на 30.05.2008 г. и оставил наследници съпругата му И. Я. и деца С. Я. и М. Я..
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че е налице идентичност между имот пл. № * по плана за земеразделяне на [населено място] и имот пл. № * и * по отменения кадастрален план от 1938 г. За имот пл. № *, записан по разписен лист на И. П., а по-късно на М. П. и С. П. е отреден парцел * в кв.*, а за имот пл. № *, записан по разписен лист на И. П., М. П. и С. П. е отреден парцел *, кв.*. Прието е, че впоследствие имотите са изключени от регулацията на селото на осн. ПМС № 216/08.11.61 г. и не са включвани в регулация. Прието е, че на място имотът е ограден с мрежа на бетонови колове, а на места с жив плет и в него е изградена жилищна сграда с площ 60 кв.м. и стопанска постройка.
Като е взел предвид установените факти съдът е направил извода, че с изключване на имота от регулация същият се счита внесен в ТКЗС и загубва своите реални граници, че собствеността следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ освен ако представлява единствен стопански двор и жилище на членовете на ТКЗС, твърдения за което в исковата молба не са изложени. Поради отчуждаване на имота по реда на ПМС № 216/61 г. и включването му в ТКЗС в полза на наследодателя на жалбоподателите не е изтекъл съответния придобивен давностен срок. Наследодателят не е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение. Поради това съдът е приел, че наследниците му И. Я. и Х. П. не са наследили частта от имота, останала в наследство след смъртта на М. П.. Прието е, че И. Я. и съпругът й Г. Я. не са придобили 1/6 ид.част от дворното място и 2/6 ид.части от жилищната сграда на основание сключения договор за издръжка и гледане през 1994 г., а след смъртта Г. Я. И. Я. да е наследила частта, останала в наследство от същия имот заедно с децата им С. Я. и М. Я.. Въззивният съд е приел, че Х. П. и Н. П. същите не са придобили собствеността върху 1/6 ид.част от дворното място и 2/6 ид.части от жилищната сграда на основание сключения договор за издръжка и гледане към 1994 г., тъй като праводателката не е била собственик на имота на основание давностно владение.
С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск за собственост на процесия имот.
По правния въпрос:
Разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от първоинстанционния съд по чл.146,ал.1,т.5 ГПК е част от съдържанието на доклада по делото. Процесуалното задължение на първоинстанционния съд е при изготвянето на доклада с оглед становището на ответника, възраженията и оспорванията, извършени от последния да посочи как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Останалото съдържание на доклада по делото, очертано с текста на чл.146,ал.1 ГПК е посочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Съобразно чл.146,ал.2 ГПК съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
Когато съдът изпълни процесуалното задължение, произтичащо от разпоредбите на чл.146 ГПК и съответно по ал.1,т.5-та - да посочи в доклада как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, съответно за кои от твърдените от факти не се сочат доказателства страните ще могат да извършат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията на чл.147 ГПК. Когато съдът не е дал указания за начина на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти процесуалното бездействие на страната няма за последица преклудиране на правото да го извърши. При въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба, касаещо нарушение разпоредбите на чл.146,ал.1,т.5 и ал.2 ГПК въззивният съд следва да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът с оглед на тези указания следва да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл.266 ГПК.
Като взема предвид изложеното становище по поставения правен въпрос съдът намира,че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В настоящият случай първоинстанционния съд не е изпълнил процесуалното си задължение в изготвения доклад по чл.146 ГПК да посочи кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд не е отстранено от въззивния съд, който е следвало да извърши доклад със съдържанието, посочено в чл.146,ал.1,т.3, 4 и т.5-та -как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, да укаже за кои от твърдяните от страните факти не сочат доказателства и да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства в откритото заседание по разглеждане на делото без да се съобразява с ограниченията на чл.266 ГПК.
С оглед на посочените съображения съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за извършване на процесуалните действия, посочени по-горе. При новото разглеждане на делото въззивният съд при разпределение доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти следва да се съобрази с представения отговор от ответника по иска – [община]. С последният не е оспорена материалната легитимация на ищците, основаваща се на наследяване и прехвърлителна сделка. С исковата молба са представени констативен нотариален акт № */10.10.1987 г., с който наследодателите на ищците са признати за собственици на процесния имот както следва – М. И. П. на дворното място, образуващо имот пл. № * и пл. № * с площ от 4370 кв.м., извън регулационния план на [населено място], а М. П. и С. С. П. за собственици на построената в недвижимия имот жилищна сграда. Приложен е и нот.акт № */08.02.1994 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Ответникът не е оспорил истинността на представения констативен нотариален акт. При поправяне на опорочните процесуални действия въззивният съд следва да посочи в доклада кои са подлежащте на доказване факти и как се разпределя, доказателствената тежест за тези факти, както и да посочи за кои от твърдяните от страните факти не сочат доказателства, като вземе предвид становището на ответника по предявения иск, а именно същият е заявил само, че следва да се установи идентичността на процесния имот с имот пл. № * по плана на земеразделяне на [населено място].
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № V – 140/10.11.2010 г. по в.гр.дело № 1482/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |