Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 16 април 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесет година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков. изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 367/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Д. К. М. срещу решение № 470 от 07.01.2013 год. по внохд № 1129/2012 год. на Софийския апелативен съд. От съдържанието й могат да се извлекат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК като се иска оправдаване на подсъдимия. Оспорват се изводите на съда за доказано авторство на М. в деянието предмет на обвинението като се излага довода за допуснати съществени процесуални нарушения в действията по събиране и проверка на доказателствата. В тази насока касаторът прави собствен разбор на доказателствената съвкупност и различна от съда интерпретация на фактите. Твърди, че решението е постановено при непълен отговор на наведените от защитата въпроси свързани с довода за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, т.е. оплакване за липса на мотиви-основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Според жалбата безкритично са кредитирани показанията на свидетелите уличаващи подсъдимия, без те да се съпоставят с неговите обяснения и с останалите гласни и писмени доказателствени източници опровергаващи обвинението. В съдебно заседание служебно назначеният защитник на подсъдимия адв. М. П. К. поддържа жалбата по изложените в нея основания и искания. Допълнителни доводи по тази позиция се излагат в представените писмени бележки, депозирани в деловодството на ВКС на 22.03.2013год., като в тях се прави и алтернативно искане-за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Срещу жалбата е постъпило възражение от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Д. Г. Г. чрез настойника й Б. П. З.-адв. П. Б., с което прави искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, тъй като жалбата на касатора е неоснователна. Възражението се поддържа пред касационната инстанция от повереника като се претендират разноски. В последната си дума подсъдимият М. иска оправдаване и отхвърляне на уважения граждански иск, тъй като се счита за невиновен. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 33 от 29.09.2012 год. по нохд № 393/2011 год. на Видинския окръжен съд подсъдимият Д. К. М. е признат за виновен в това, че на 17.11.2009 год. в гр.Видин, в жилище на ул.”Бдин” № 6/1, умишлено умъртвил 81-годишната А. Л. Ц. от гр.Видин чрез притискане на дихателните отвори, довело до механична асфикция, поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 от НК е осъден на четиринадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на Д. Г. Г. сумата от двадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до предявения пълен размер, искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, по направените деловодни разноски и по разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, които възложил в тежест на подсъдимия. Подсъдимият останал недоволен от присъдата и я обжалвал пред Софийския апелативен съд като по жалбата е образувано внохд № 1129/2012год. С оглед процесуалната история на делото /с решение № 507/22.12.2011год. по внохд № 941/2011г. състав на Софийския апелативен съд е отменил предишна присъда по същото дело на Видинския окръжен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения като са дадени указания за отстраняването им, но което не е изпълнено/ въззивната инстанция е встъпила в задължението си по чл. 335, ал. 3/нова, ДВ,бр. 93/2011г. от НПК/, като е решила делото по същество, допълвайки мотивите на присъдата и е постановила решение, с което тя е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК. Доводите в жалбата на подсъдимия М. са неоснователни. Впрочем, оплакванията в жалбата са идентични с тези, правени от защитата и пред въззивната инстанция. Съставът на Софийския апелативен съд при повторното въззивно разглеждане на делото е отстранил допуснатите от първоинстанционния съдебен състав съществени нарушения на процесуалните правила и не е допуснал нови такива, поради което оплакването в жалбата на касатора е неоснователно. С оглед спецификата на провеждане на второ поред производство по делото пред въззивната инстанция при хипотезата на чл. 335, ал. 3 /Нова-ДВ, бр. 93 от 2011 год./ тя го е решила по същество. Извършена е правилна оценка на доказателствената съвкупност съгласно чл. 107 НПК и е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на М. и двете допълнения към нея, както и в устната пледоария на защитника на подсъдимия-адв. Д. М. от АК-Видин, съгласно чл. 339, ал. 3, във вр. с чл. 305, ал. 3 НПК. Неоснователно е твърдението, че съдът е формирал вътрешното си убеждение произволно, без да обсъди, както доказателствата, ползващи тезата на защитата, така и тези - на обвинението. Оплакването е лишено от фактическо и правно основание. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на М. в деянието предмет на обвинението, довело до настъпването на съставомерните последици. От фактическа страна въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: На 30.05.2008 год. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Г. Ц. и А. Ц. са прехвърлили дома си в гр.Видин, на ул.”Бдин” № 6 на подсъдимия Д. М. и неговата съпруга В. М.. В изпълнение на договора сем. М. полагали грижи за сем. Ц., като от време на време, след смъртта на Г. Ц., оставали да преспят в дома на Ц. и дъщеря й, страдаща от психическо заболяване. На 03.08.2009 год. с договор за покупко-продажба посоченият имот на ул. „Бдин”, № 6 е прехвърлен от подсъдимия и съпругата му на свид. Я. К. В., който до 2006год. е бил женен за тяхната дъщеря. След смъртта на съпруга си пострадалата А. Ц. прехвърлила с договор за покупко-продажба друг свой имот в гр.Видин,кв. "Калето" на своята съседка и свидетелка по делото Б. П. З.. По същото време отношенията между А. Ц. от една страна и Д. М. и съпругата му от друга, рязко се влошили, тъй като последните влошили изпълнението на задълженията си по договора за издръжка и гледане. Пострадалата и дъщеря й често гладували, били подлагани на тормоз, не се полагали грижи за тяхната лична и домашна хигиена. Подсъдимият и жена му вземали техните пари и документи. Пострадалата Ц. и дъщеря й изпитвали страх от агресия и саморазправа от страна на семейство М.. За тези си несгоди пострадалата многократно е споделяла с близки и съседи. В така установилата се ситуация, А.Ц. и дъщеря й получавали помощ от свидетелката Б. З., при която често ходели на гости. Свидетелката З. започнала да получава пенсията на А. Ц.. С нея заплащала и получаваните от пострадалата и от дъщеря й услуги от Социален патронаж. Неизпълнението на договора за издръжка и гледане провокирали А. Ц. да поиска неговото разваляне. Тя се консултирала с адвоката си и свидетел по делото Р. Д. и подала искова молба до Видинския районен съд на 21.10.2009 год. На 17.11.2009 год. свид.П.Х.Н, съсед и син на свид.Б.З, отишъл до дома на А. Ц. към 08.30 часа, за да й занесе хляб. Вратата отворила пострадалата и в проведения между двамата разговор тя му казала, че в дома й е „оня”, визирайки подсъдимия М., когото тя така наричала. Същият ден между 9.00 и 9.30часа в дома на пострадалата пристигнала свидетелката С. Б.-служител на Домашен социален патронаж-Видин, за да вземе от там празни канчета, които по-късно да върне с храна. Вратата била отключена и свидетелката влязла в къщата. Там тя видяла подсъдимия и пострадалата, заедно с дъщеря й. Когато около 10.00 часа свид. Б. се върнала да остави канчетата с храна, вратата била заключена и на позвъняването излязъл подсъдимия М. като свидетелката не видяла дали има други хора в къщата. Около 10.00часа подсъдимият позвънил на съпругата си и я извикал да дойде в дома на А. Ц.. След като М. пристигнала, подсъдимият я изпратил да повика личния лекар на пострадалата-свид. Я. Г.. По пътя тя срещнала свид. Я. В. и му съобщила, че А. Ц. е починала в дома си. Д-р Г. отишъл в дома на А. Ц. и констатирал, че смъртта й е настъпила скоро, тъй като тялото било топло, но отказал да изготви акт за смърт, защото сем. М. не са роднини или близки на починалата. Пристигналите в дома на А. Ц. органи на полицията извършили оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни лица, за което бил съставен съответният протокол. Трупът на А. Ц. бил открит на диван в спалното помещение на жилището. На досъдебното производство органа на дознанието възложил на д-р А. И. до отговори на поставени въпроси за медикобиологичния характер на откритите по тялото на починалата външни видими увреждания и за причината на смъртта й. Извършените две единични експертизи установила множество кръвонасядания, хематоми и издрасквания по лицето, по дясната слепоочна област и средата на теменната област на главата, по върховата област на носа и брадата, лигавицата на горната устна, клепачите по долните клепачи на двете очи на пострадалата, както и счупвания в дясно на ІІ-ро, ІІІ-то, ІV-то и V-то ребра и на ІV-то ребро вляво, като всички счупени ребра били с лек ъгъл навътре и като резултат на притискане на гръдната кост. В заключение, експертът направил извод, че смъртта на Ц. се дължи на механична асфикция като последица на притискане на дихателните пътища нос и уста, където са установени характерните кръвоизливи и кръвонасядания и че тя е настъпила между 9.30 и 10.00 часа на 17.11.2009год. В хода на съдебното следствие била назначена тройна СМЕ, която в заключението за причината на смъртта на пострадалата, механизма, характера и времето на настъпването й изцяло е препокрила заключението на единичната експертиза, поради което противоречия между двете експертизи не е налице. По делото е била назначена и ДНК експертиза/№10/ДНК-716-09/ на веществени доказателства № 10/ДНК-220, за ноктените изрезки от ръцете на Д. М., която установила смес от клетъчен материал от две лица, еднакви за двете ръце. Част от биологичния материал произхождали от А.Ц., а останалото количество-от самия него. Установените от въззивния съд фактически положения са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК, при който анализ той, както и първостепенният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Показанията на разпитаните по делото свидетелите Б. З., А. И., Л. Н. и Р. Д., П. Н. от една страна, а от друга - на Т. Б. Н., Й. Д., И. К. и М. Л. Б. са проверени за достоверност като са подложени на внимателна оценка от съда. Показанията на тримата от последната група свидетели са изключени, тъй като не установяват правнозначими за делото факти, а показанията на свидетеля Л., с които той твърдял, че в инкриминирания часови период подсъдимият е бил далеч от местопрестъплението, съдът е приел, че са тенденциозни, недостоверни и недобросъвестни и като противоречащи с всички останали опровергаващи ги доказателства, не ги е възприел. В дейността си по анализ на съвкупността от доказателства съдът не е подминал и дадените от В. М. показания в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че между семейството й и пострадалата Ц. не е имало имуществени спорове /прието от решаващите по фактите инстанции като основен мотив за извършване на убийството/, на които не е дадена вяра, не само поради това, че тя е съпруга на подсъдимия, но и от приложената по делото писмена документация оборваща това твърдение. Ето защо, съдът не може да бъде упрекнат в едностранчивост при проверката и оценката на тези доказателствени източници, защото са последователни и непротиворечиви. Въз основа на анализа на експертните заключения по назначените във въззивното производство съдебномедицински експертизи е изяснен характера на причинените на пострадалата телесни повреди, механизма на причиняването им и причината за смъртта. Въззивната инстанция е изложила аргументирани съображения защо е дал вяра на експертизите, които не си противоречат, а допълват и препокриват в извода, че смъртта на пострадалата е настъпила в резултат от удушване /механична асфикция/ и не е кредитирал подсъдимия в обясненията му, че пострадалата сама е паднала на пода в жилището си и там е починала в резултат на заболяване на сърцето/л. 11-12 от мотивите на решението/, въпреки опитите му да я „реанимира”. Правилни са изводите на Софийския апелативен съд, че смъртта на пострадалата е в пряка причинна връзка от душенето й от подсъдимия и от причинената механична асфикция. Съдът е мотивирал доверието си към компетентността и пълнотата на заключението на единичната и тройната СМЕ, според които откритите по главата и лицето на постаралата увреждания, както и счупването на множеството ребра са причинени, когато тя е била жива, оказвала е съпротива и доколкото е могла като възрастен човек, се е борила за живота си. Всички посочени обстоятелства безспорно установени, преценени и в съвкупност водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия М., като нарушения по чл. 14 и чл. 303, ал. 2 от НПК, въззивният съд не е допуснал и е приложил правилно закона. На базата на събраната и проверена съвкупност правилно е прието, че с деянието си подсъдимият М. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 115 от НК, под формата на пряк умисъл. Той е съзнавал обществената опасност на извършеното и противоправния му характер, към който като цел се е стремял и постигнал. Затова, оплакването от страна на защитата за неправилното приложение закона се явява неоснователно. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице релевираните от подсъдимия М. основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Г. Г. чрез настойника си Б. П. З. е направила разноски за адвокатска помощ пред настоящата инстанция в размер на петстотин лева, видно от договор за правна защита и съдействие № 00000431, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да й заплати. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470 от 07.01.2013 год. по внохд № 1129/2012 год. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. М. да заплати на Д. Г. Г. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатска помощ в размер на 500.00/петстотин/лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: