Р Е Ш Е Н И Е № 450 София, 22.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 400/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалби на подсъдимите П. Г. С. и С. Х. С. и повереника на частния обвинител Ф. А. М. против решение № 66 от 08.04.2010 г. по внохд № 35 по описа за 2010 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на С. Х. С. се релевират съществени нарушения на процесуалните правила при повдигане на обвинението и при допускането, събирането и обсъждането на доказателствата, като се твърди, че по този начин се е стигнало до неправилно приложение на закона. С тези аргументи се поддържа искане за отмяна на решението на апелативния съд. В жалбата на П. Г. С. / подадена чрез защитника му адвокат Д. Б. / също се сочат касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК – неправилно приложение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че обжалваното решение и потвърдената с него присъда почиват на предположения за виновно поведение на подсъдимия. Отправя се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав. Повереникът на Ф. А. М. оспорва справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания, като твърди, че те са снизходителни по размер и начин на изтърпяване и няма да постигнат целите на генералната превенция. Пред касационната инстанция касаторите поддържат жалбите си и настояват тази на повереника на частния обвинител да бъде оставена без уважение. Прокурорът пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Разград с присъда № 1 от 13.10.2010 г.по нохд № 247/2009 г.признал 1. подсъдимия С. Х. С. за виновен в това, че на 16.05.2009 г. в гр.Разград, като водач на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с П. Г. С. по непредпазливост причинил смъртта на А. М. С., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” във връзка с чл. 342, ал.1 и чл. 343 г и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и три години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като съгласно чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на лишаването от свобода за срок от четири години. 2. подсъдимия П. Г. С. за виновен в това, че на 16.05.2009 г.в гр.Разград, като водач на моторно превозно средство – противопожарен автомобил марка „Т.” нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване със С. Х. С. причинил смъртта на А. А. С., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 343г от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като съгласно чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на лишаването от свобода за срок от три години. Варненският апелативен съд, наказателно отделение, с решение № 66 от 09.04.2010 г.по внохд № 35/2010 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения: По жалбата на С. Х. С. Доводите на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила са били предмет и на въззивна проверка, завършила с отхвърлянето им. Настоящият състав не намира основание за различна позиция. На първо място не се констатира твърдяното от жалбоподателя нарушаване на правото му на защита поради осъждане по непредявено обвинение за неспазване на чл. 41 и сл. от ЗДвП / неправилно изпреварване/. Непредубеденият прочит на въззивното решение показва, че маневрата изпреварване присъства единствено в описателната част на механизма на транспортното произшествие като резултат на задълбоченото изследване на целия причинно-следствен процес, завършил с удар между автомобилите, управлявани от двамата подсъдими. Съдът отбелязал, че колата на подсъдимия С. С. предприела изпреварване на движещите се в нейната посока товарни автомобили, което обяснява навлизането й в лентата за насрещно движение и в забранения за движение остров, обозначен с маркировка „М-15”. Обстоятелството , че сред инкриминираните нарушения не е посочено и това на чл. 41 и сл. от ЗДвП не ограничава съда при обсъждане на времевите и пространствени параметри на инцидента и при изясняването на причинната връзка между останалите, посочени в обвинителния акт, нарушения на правилата за движение и настъпилия общественоопасен резултат. По-важно в случая е да се отбележи , че подсъдимият не е бил лишен от възможност да оспори обвинението изцяло, включително и относно инкриминираното на стр.3 навлизане в обсега на маркировката „М 15” и насрещното платно.Точно с тези обстоятелства предходните две инстанции са свързА. виновното нарушаване на правилата на движение,а не с предшестващото ги / и коректно мотивирано в обжалваното решение / поведение на подсъдимия по отношение на товарните автомобили Т.. Ето защо касаторът не е търпял ограничения на правото да разбере в какво е обвинен и да изложи своите контрааргументи. На второ място настоящият състав не съзира изтъкваното от жалбоподателя вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд относно мястото на удара. Двете предходни инстанции не са подценили решаващото значение на този факт и подробно са обсъдили доказателствата, водещи до категоричното му установяване. Те не са избегнА. различията между едноличната и повторната експертизи по този спорен въпрос. В мотивите на атакувания акт логично и убедително е обяснено , че съдът дава вяра на изводите на вещите лица от тройната експертиза, тъй като те са базирани на обективни данни от замервания на място и анализ на описаните в огледния протокол предмети / и деформациите върху тях/ за разлика от разсъжденията на вещото лице по едноличната експертиза, което борави основно със свидетелски показания с много по-малка степен на конкретност и обективност. В касационната жалба некоректно се твърди , че на стр.6 в мотивите си апелативният съд приема за място на удара лентата за движение на лекия автомобил на жалбоподателя , а на стр. 4 – лентата за насрещно движение. Цитатът от мотивите на стр.6 е изваден от контекста. В него въззивният съд обсъжда позицията на вещото лице по единичната експертиза и обяснява след това защо се разграничава от нея. Няма никакво противоречие или неяснота в мотивите относно ситуирането на удара между двете коли върху пътното платно. Той е станал на 8-9 метра от върха на разделителния остров по дължината на пътното платно и на 5-6 метра от северния му край по ширина т.е. извън лентата за движение на лекия автомобил м.”Пежо”. На последно място не може да бъде споделено оплакването на касатора за липса на мотиви относно причинната връзка между допуснатите от него нарушения на правилата за движение и пътнотранспортното произшествие, завършило със смъртта на А. С.. Категорично е установено, че подсъдимият е шофирал с неразрешена скорост- 109 км/ч / която в конкретния случай е и несъобразена, но тъй като няма обвинение за нарушение по чл. 20 , ал.2 , изр.1 от ЗДвП всякакви разсъждения в тази насока са процесуално недопустими/ Вж.и Тълкувателно решение № 28 по н.д. № 10/84 г., ОСНК, Решение № 53 от 31.03.2001 г. І н.о.,Решение № 501 от 20.11.2001 г. по н.д. № 474/2001 г. І н.о. и др., и върху забранена част от пътното платно, поради което не е могъл да спре преди контакта с противопожарния автомобил, управляван от втория подсъдим. Избраните скорост и траектория са обусловили неизбежност на сблъсъка, а виновното поведение на другия водач, върху което акцентира защитата на подсъдимия, е обсъдено от съда на плоскостта на независимото съпричиняване. То не изключва приноса на жалбоподателя С. С. за общественоопасния резултат и не може послужи за неговото оправдаване. Установените в съответствие с процесуалните правила факти са получили правилна правна квалификация като престъпление по чл. 343,ал.1, б.”в” във връзка с чл. 342,ал.1 от НК и този съдебен състав не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК. По жалбата на подсъдимия П. Г. С. Жалбоподателят акцентира върху твърдението, че управлявал моторно превозно средство със специален режим на движение и включена сигнализация. Въззивният съд отказал да го третира по този начин, като приел, че при навлизане в кръстовището подсъдимият не бил включил звуковата сигнализация, което го лишава от предимствата по Наредба № І-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение на моторните превозни средства. /ДВ, бр.94 от 04.10.2002 г./. Поляризацията на доказателствата за установяване на това решаващо за изхода на делото обстоятелство е била предмет на задълбочено обсъждане от предходната инстанция. Апелативният съд проверил /на стр.8 от мотивите/ доказателствените разсъждения на първостепенния съд и след самостоятелен анализ за обективност и достоверност също дал вяра на свидетелските показания на свидетеля Д..В тях категорично се опровергава твърдението на подсъдимия, че управлявал противопожарния автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация. Касационната проверка не установи процесуални и логически основания за ревизия на този извод. Свидетелят Д. е очевидец в особено благоприятна позиция за възприемане на развитието на инцидента. Той се движел с автомобила си по пътя с предимство и спрял, за да пропусне противопожарния автомобил „Т.”. Вниманието му било съсредоточено върху пътната обстановка , която той преценявал от гледната точка на водач на моторно превозно средство , случайно озовал се на местопроизшествието . За разлика от него останалите свидетели, които твърдят включване на звуковата сигнализация, са колеги на подсъдимия и имат пряко отношение към правомерността на движението на противопожарния автомобил/ свидетелите П. И., Р. П. и П. Пенчев/ или са били твърде отдалечени и ангажирани с други дейности /свидетелката Комаровска/.Ето защо предходните инстанции не са нарушили процесуалните правила при обсъждане на протоворечивите доказателтвени материали,тъй като изложените съображения за приетата част от тях са подчинени на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Подсъдимият С. е управлявал противопожарната кола само със светлинна сигнализация, но без звукова такава, а съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № І-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства /ДВ , бр. 94/2002 г./ моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен и специален звуков сигнал. В конкретния случай не се твърди , че пътната обстановка е позволявала звуковият сигнал да не се ползва / арг. от чл. 4 от цитираната по-горе Наредба/,поради което за жалбоподателя са отпаднА. всички привилегии на водач на моторно превозно средство със специален режим на движение. Независимо от това следва да се отбележи в отговор на доводите в касационната жалба , че дори при този специален режим водачът е длъжен да се движи по безопасен начин. В конкретния случай той следвало преди да предприеме маневрата завой наляво да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като съобрази скоростта и траекторията си с пътната обстановка, която се е характеризирала с ограничена видимост. Неправомерното поведение на другия участник в движението - подсъдимия С. С., не освобождава водача от изискването да вземе мерки за избягване на произшествието, след като не си е осигурил видимост върху цялото пътно платно . Останалите доводи в касационната жалба са за необоснованост на обжалвания акт и не подлежат на коментар в рамките на касационната процедура по аргумент от чл.348,ал.1 от НПК. Възприетата от съда фактическа обстановка е със степен на несъмненост, постигаща стандарта на чл. 303 от НПК. Решението не е базирано на предположения, а на категорично установени обстоятелства относно предмета на доказване, получили правилна правна квалификация. Не са нолице посочените от жалбоподателя основания за отмяна на въззивното решение , поради което касационната му жалба следва да бъде оставена без уважение. По жалбата на повереника на частния обвинител Ф. А. М. Жалбата е посветена на явната несправедливост на наложените на подсъдимите наказания с два аргумента - занижени по размер срокове на лишаване от свобода и право на управление на моторни превозни средства и неправилно приложение на чл. 66, ал.1 от НК с оглед целите на генералната превенция. Настоящият състав не намира основания за тяхното уважаване. Първото оплакване не е подкрепено с конкретни доводи извън тези, с които се обосновава и условното осъждане. Разгледано в тази светлина то цели установяване на несъответствие между строгостта на наложените санкции и една от целите по чл. 36, ал.1 , пр.3 от НК -да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Определените на подсъдимите наказания са адекватни на обществената опасност на всеки от тях и извършеното деяние, както и на правилно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Предходните инстанции са съобразили , че и двамата подсъдими имат чисто съдебно минало и извършеното престъпление, въпреки тежкия резултат, е инцидент в техния живот. Наказанията са наложени около средния размер на легално предвидената санкция и съдържат достатъчно интензивен възпиращ и превъзпитателен потенциал, който ги прави справедливи по тежест и на това основание – съответни на целта на генералната превенция. Неоснователно е и твърдението за конфликт между условното осъждане на подсъдимите и очакваното от обществото психическо въздействие върху останалите негови членове. Несъмнено и при отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода се търси съчетаване на изискванията както на личната , така и на генералната превенция, като последните не могат да превалират както се поддържа от жалбоподателката. В чл. 66, ал.1 от НК законодателят подчертава преди всичко необходимостта от поправяне на подсъдимия, а в конкретния случай това може да стане и без да е задължително ефективното изтърпяване на наказанията в условията на пенитенциарно заведение. Не би могло да се очаква, че общественото съзнание ще бъде насърчено към положителни промени чрез примери на дълга изолация на лица с характеристиките на подсъдимите, чийто досегашен живот е бил законосъобразен. В същото време не бива да се подценява и респектиращото въздействие на условното осъждане, тъй като отложеното наказание подлежи на изтърпяване при предвидените в закона предпоставки. Обобщено, не е налице явна несправедливост на наложените наказания по смисъла на чл. 348 , ал.5 от НПК,налагаща отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 08.04.2010 г. по внохд № 35 по описа за 2010 г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.