4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №190 гр. София,04.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1252 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц., представяван от адв. С. С., срещу решение № 10301 от 06.04.2021г. по гр.д. № 1093/2020г. на САС, 2 състав, с което, след частична отмяна на решение № 8817 от 23.12.2019г. по гр.д. № 8665/19г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557 КЗ за разликата над 2500 лева до 50 000 лева и касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски за двете инстанции в размер на 2000 лева.
Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че предявеният иск е недоказан по основание, като не е съобразил разпоредбата на чл.296, т.2 ГПК и обстоятелството, че влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната част – за 2500 лева, се ползва със сила на пресъдено нещо за страните по делото относно наличието на фактите от правопораждащия фактически състав на иска. Поради това намира, че ответникът е признал наличието на изключително близка и трайна връзка между ищеца и починалия, обуславяща дължимостта на обезщетение за претърпените вреди. Оспорва и извода, че не попада в кръга на лицата, които съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „При въззивна проверка на частично обжалвано първоинстанционно решение дължи ли съдът съобразяване със силата на пресъдено нещо, която е формирало това решение в необжалваната му и съответно влязла в сила част?” Твърди, че въпросът е решен в противоречие с ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решение № 43 от 14.04.2014г. по гр.д. № 6421/2013г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 55 от 22.02.2012г. по гр.д. № 812/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д. № 2488/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на оплакванията на касатора за нарушение на процесуални правила и на принципа на справедливостта.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от касатора иск е бил уважен за разликата над 2 500 лв..
Въззивният съд е приел, че относно присъденото обезщетение за сумата 2 500 лв., ведно със законните лихви, решението на СГС не е обжалвано и като такова е влязло в сила, поради което е намерил, че според ответника искът е основателен. Изложил е обаче съображения, че не са налице предпоставките на ТР 1/16 г. от 21.06.18 г. ОСНГТК на ВКС, с което се допълват лимитативно изброените от ППВС 4/61г. и ППВС 4/69г. правоимащи да бъдат обезщетени родственици, като се приема, че съществуват особени житейски обстоятелства и ситуации, в които лица, извън определения от ВС кръг реално (без значение на формалните роднински връзки) търпят неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Посочил е, че показания за неимуществените вреди на ищеца е дала свидетелката Ц. Г., която утвърждава, че загиналият бил с 12 г. по-голям от брат си и поради тази разлика той се грижел за него като баща, подпомагал го, включително и финансово; че и след навършване на пълнолетие семействата на братята били в постоянна връзка, виждали се, празнували при поводи; че след смъртта на брат си (която следвала тази на двамата му родители) ищецът станал сприхав и изпаднал в нервна криза. Приел е, че според свидетеля А. А. двамата братя били в перфектни отношения, помагали си взаимно, морално и физически, разчитали един на друг. Намерил е, че от така дадените показания може да се направи извод за нормална близост на двама братя, запазили връзката си и след съвместното детство, но липсва онази категория особени житейски предпоставки, извеждащи отношенията от кръга на обичайното. Поради това въззивният съд е приел, че в обжалваната част претенцията е неоснователна. С оглед на този извод е намерил за безпредметно произнасянето по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и лимитирането на размера на обезщетението от § 96, ал. 1 ПРЗ ЗИДКЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос се отнася до силата на пресъдено нещо на влязлата в сила част от първоинстанционното решение. Този въпрос е обусловил изхода на делото и поради това отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.297 и чл.298 ГПК и по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения е формирана практика – решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д. № 2488/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 43 от 14.04.2014г. по гр.д. № 6421/2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др., както и са дадени разяснения в мотивите на ТР №3 от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Поради това на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по формулирания материалноправен въпрос за проверка за съответствие на произнасянето на въззивния съд с формирана постоянна практика на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата касаторът Ц. Г. Ц. следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 950 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10301 от 06.04.2021г по гр.д. № 1093/2020г. на САС, 2 състав, с което, след частична отмяна на решение № 8817 от 23.12.2019г. по гр.д. № 8665/19г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Ц. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557 КЗ за разликата над 2500 лева до 50 000 лева и касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски за двете инстанции в размер на 2000 лева.
УКАЗВА на касатора Ц. Г. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 950 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|