О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № . 326   София,  27.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                   МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 40/2009 година   Производството е по чл.278 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3,т .1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на С. с н. цел „С” и „О”, двете със седалище гр. В. против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 435 от 10.11.2008 год., постановено по в.ч.т.д. № 452/2008 год., с което е потвърдено определение на Варненския окръжен съд № 1549/ 11.09.2008 год. по т.д. № 871/2008 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВОС за разглеждане на предявения иск по същество . Частният жалбоподател поддържа, че доколкото кръгът на субектите, които са активно легитимирани да предявят колективен иск не е лимитиран до качеството им на потребители по см. на § 13 от ДП към ЗЗП, то въззивното определение на Варненския апелативен съд, според което правото на иск по гл. ХХХІІІ ГПК не принадлежи на стопанските субекти, при и по повод на извършваната от самите тях или по повод на възникнали с тях облигационни правоотношения, търговска дейност е в нарушение на само на конкретната правна норма- чл.379 и сл. ГПК, но на духа и целта на създадената с ГПК нова правна уредба за защита на нарушените субективни права на всяка категория лица, засегнати от увреждащото действие на конкретното нарушение. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира: І. По допустимостта на частното касационно обжалване: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните жалби срещу определения, с които са потвърдени определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството /какъвто е характерът и на настоящото/, касационното обжалване е допустимо при наличие на императивно определените в чл.280, ал.1 ГПК условия. Следователно задължителна предпоставка от категорията на абсолютните и по отношение допустимостта на предприетото пред ВКС обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице и поне един от лимитивно изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, критерии за селекция - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед данните по делото и поддържаното в частната касационна жалба и приложеното към същата изложение основание по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира касационното обжалване за допустимо. Несъмнено е, че въпросите за правото на колективен иск по гл. ХХХІІІ ГПК и субектите, активно легитимирани да го предявят е съществен процесуалноправен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл. Обстоятелството, че същите са предмет на изцяло новосъздадена нормативна регламентация, по която не съществува съдебна практика - противоречива или не, обосновава основателността на въведеното от касатора твърдение за значимостта им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне въз основа на въведения от частния жалбоподател критерий за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК и касационната жалба да бъде разгледана по същество. ІІ. По основателността на частната касационна жалба: За да остави в сила определението на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд е счел, че ищците-настоящи частни жалбоподатели не разполагат с правото на иск по гл. ХХХІІІ от ГПК. Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото ЮЛ- С. с н. цел „С” и „О” нямат качеството ”потребител” по см. на § 13, т.1 от Закон за защита на потребителите и не могат да се сдружават за осъществяване на обща защита по чл.186 ЗЗП след изм. му с § 25 ПДР на ГПК, то същите не са активно легитимирани да предявяват колективен иск по чл.379 и сл. ГПК срещу ТД ”П” АД, гр. В. и О. В. . При обосноваване на този си правен извод въззивният съд допълнително се е позовал и на въведеното с чл.164, ал. 1, т.7 ЗЗД, в редакцията на нормата, публикувана в „Държавен вестник” бр.53/2006 год., в сила от 01.01.2007 год., изискване и отсъствието на доказателства за неговото изпълнение по отношение на претендиращите да са увредени от посочените в обстоятелствената част на исковата молба действия на ответниците, лица. Определението като краен резултат е правилно. Приетото от въззивния съд по отношение въведеното с чл.379 ГПК изискване за активната легитимация на ищците в производството по гл. ХХХІІІ ГПК и предмета на колективния иск е в съгласие с процесуалния закон и следва да бъде споделено. Правилно решаващият състав на Варненския апелативен съд е преценил, че защитата на субективните права на лица, индивидуално определени или определяеми, увредени от дейността на стопански правни субекти, при или по повод на извършваната от последните стопанска дейност, в която първите участват по силата на възникнали помежду им облигационни отношения е недопустимо да бъде реализирана чрез предявен колективен иск по реда на чл.379 и сл. ГПК. Доколкото призната от закона възможност да се търси защита на нарушени колективни права чрез предявен колективен иск всякога е обусловена от наличието на противоправно действие или бездействие, влизащо в противоречие с общата императивна забрана да не се вреди другиму, но засягащо с породените от него правни последици субективни права на индивидуално неопределен, а определяем по конкретните критерии, произтичащи от особеностите на самото нарушение, кръг лица, които поради това имат и обединяващ ги групов /колективен/ интерес, то взетото от СД на ЕАД- ответник решение да се предложат на наемателите на пазари „Ц” и „Ч” в гр. В. нови наемни договори със завишена наемна цена, не обосновава правен извод, че в случая е увреден или застрашен от нарушение конкретен колективен интерес- елемент от фактическия състав на чл. 379, ал.1 ГПК. Следователно предявените в субективно пасивно съединяване, искови претенции, обосновани единствено с предложените от ответника ТД ”П” Е. , гр. В. нови условия за сключване на наемен договор с членове на Сдруженията – ищци, поради отсъствие на увреден колективен интерес по см. на чл.379 и сл. ГПК, не подлежат на защита по предвидения в гл. ХХХІІІ особен исков ред - процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и правилно производството по делото пред ВОС е прекратено като недопустимо. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд № 435 от 10.11.2008 год., постановено по в.ч.т.д. № 452/2008 год. ОСТАВЯ в сила въззивното определение на Варненския апелативен съд № 435 от 10.11.2008 год., постановено по в.ч.т.д. № 452/2008 год. по описа на с.с. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: