Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137
гр.София, 06.01.2021г.
в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева
Вероника Николова

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1308 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ю. Давидов, [населено място] дол, срещу решение № 299/05.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 707/2018г. от Софийски апелативен съд, като предмет на произнасяне с настоящото решение е частта от въззивния акт, допусната до касационното обжалване, с която е отменено решение № 3122/09.05.2017г. по гр.д. № 5894/2015г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗД „Б. Инс” АД, [населено място], да заплати на С. Ю. Давидов обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ю. Х. Давидов, настъпила на 11.07.2012г. при ПТП, за разликата над 20000 лв. до сумата от 68000 лв. и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 20000 лв. до 68000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 68000 лв. до пълния предявен размер на претенцията, ведно със законната лихва от 11.07.2012г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства, както и относно приетия процент на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Моли решението да се отмени в частта за отхвърляне на иска и да му се присъди обезщетение в размер на 130000 лв. Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗД „Б. Инс” АД, [населено място], оспорва касационната жалба с доводи, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните за съдилищата указания в ППВС № 4/1968г. за приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли решението да се остави в сила.
Третото лице помагач К. Б. К., [населено място] село, общ.Б. дол, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установено, че застрахованият в ЗД „Б. Инс” АД К. Б. К. е причинил пътно транспортно произшествие на 11.07.2012 г., в резултат на което е настъпила смъртта на Ю. Х. Давидов – баща на настоящия касатор С. Ю. Давидов. Счел е за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без колан и знание за пияното състояние на водача. Приносът на пострадалия за настъпване на увреждането е определен на 50 %. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че отчита възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията между ищеца и починалия, както и икономическите условия в страната и лимита на застрахователно покритие към датата на събитието. Съобразявайки тези обстоятелства Софийският апелативен съд е намерил за справедливо обезщетението в размер на 40 000 лв., което е намалил с определения процент на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат.
С определение № 6/06.01.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не представлява абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, неизчерпателно изброени в Постановлението. Същите следва не само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо обема на търпените вреди (в този смисъл са решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о.). По приложението на понятието „справедливост“ е налице константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, както и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. С оглед на практиката на ВКС настоящият съдебен състав следва да се произнесе по правилността на обжалваното въззивно решение съобразно с въведените от касатора основания по чл.281, т.3 ГПК.
По същество на касационната жалба:
Според касатора при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил възрастта на пострадалия /57 години/ и на сина му към датата на ПТП /17 години/, които са от значение, тъй като младото момче е имало нужда и продължава да се нуждае от бащина подкрепа и обич поради навлизането му в етап от живота, когато бащините съвети и опора предопределят бъдещето му. Конкретните основания за неправилност на решението са изведени от липсата на мотиви по направените от въззивния съд изводи за прилагане на критерия за справедливост, тъй като конкретните обстоятелства били само изброени, но не било посочено тяхното значение при установените факти по спора с оглед определяне на обезщетението. Касаторът счита, че решаващият състав неправилно не е кредитирал събраните по делото свидетелски показания с мотив, че липсват писмени доказателства относно заплащането на издръжка от бащата на сина и за действително полагани грижи. Неправилността на въззивното решение се изразява, според касатора, и в несъобразяване нивата на застрахователните лимити и на икономическата обстановка в страната.
Върховният касационен съд счита, че въведените доводи за неправилност на въззивното решение са основателни. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният правилно е преценил част от обстоятелствата, относими към прилагане на критерия за справедливост, като възрастта на увредения /17 години/, социално – икономическите условия в страната към момента на произшествието /11.07.2012г./, но преценката на съществуващите между пострадалия и увредения отношения, които са обуславящи за търпените морални вреди, е необоснована. Според апелативния съд починалият е напуснал семейството си, когато синът му бил 5-6 годишен, както и не е заплащал издръжка и не е полагал родителски грижи. За част от посочените обстоятелства /заплащането на издръжка/ по делото не са ангажирани доказателства, но същите не са определящи при преценката за причинените на увредения неимуществените вреди. Изводът за липса на родителски грижи не съответства на депозираните свидетелски показания относно поддържаните между баща и син чести срещи, добри отношения, както и тежкото отражение на смъртта на пострадалия върху увредения. В този смисъл, само от безспорния факт, че двамата не са живели заедно, направеният извод за липса на грижа или за характера на съществувалите отношения между родител и непълнолетно дете, съответно за търпени вреди по-малък обем, не съответства не само на установените други факти по спора, но и на разнообразието в съдържанието на житейските взаимоотношения. По тези съображения настоящият състав намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 80000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта относно определения в размер на 50% принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. По отношение на приетия от въззивния съд факт, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е възприел заключението на техническата експертиза, според което белезите по тялото в посочените области се оставят само от колан, както и предположението, че е възможно и при поставен колан фаталните травми да настъпят предвид механизма на осъществяване на пътно транспортното произшествие. За приетото съпричиняване, изразяващо се в пътуване с водач, употребил алкохол, касаторът твърди, че този извод е изграден на предположения, тъй като по делото не са събрани доказателства за знание на пострадалия за алкохолното опиянение на водача.
Настоящият състав на ВКС намира за необосновани изводите на въззивния съд за допринасяне на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед непоставяне на обезопасителен колан, като с това си поведение той е станал причина за настъпване на леталния за него изход. Софийският апелативен съд не е кредитирал заключението на комплексната експертиза в частта, в която, според него, хипотетично се допуска пострадалият да е бил с предпазен колан, или той да не е изпълнил своето предназначение, както и че състоянието, в което е намерено и фотографирано тялото, да е резултат на външна интервенция на лица, които да не са от разследващия екип. Това са единствените съображения, изложени от въззивния съд, както и декларативното позоваване на изводите на първоинстанционния съд. Софийският градски съд е приел за установено, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан на база на възприятията си от снимката във фотоалбума, че тялото е паднало по гръб на тавана на обърнатия автомобил, което би било невъзможно при поставен колан, както и при предположението, че ако медицински екип е откопчал колана, не би оставил пострадалия в автомобила, вместо да го извади навън и да установи състоянието му. Въззивният съд не е изразил собствено становище за това как възприема снимката във фотоалбума, което представлява главният решаващ извод на първоинстанционния съд при преценка на доказателствата, а отказът да се кредитира експертното мнение не е основан на съпоставка на констатациите в заключението с другите събрани по делото доказателства.
Съставът на ВКС констатира, че по делото ясно е изразено експертно мнение, че от медицинска гледна точка нараняванията по тялото могат да бъдат свързани с поставен колан, но и че е невъзможно вещото лице да даде категорично заключение относно този факт. Разколебаването на експерта – лекар, е свързано единствено с положението на тялото при заснемането, а по отношение на това каква би могла да бъде причината за това неестествено положение са изказани единствено предположения. От техническа гледна точка, с оглед на установения механизъм за настъпване на произшествието – челен удар в крайпътно дърво, резултатна сила от дървото, която връща автомобила на пътното платно, преобръщането му върху тавана на купето и последващо приплъзване от 15 м. до погасяване на кинетичната енергия, вещото лице – инженер е посочило, че ударите са се получили от сблъскване на тялото в части на купето, от сътресението на тялото /на вътрешните органи/ и притискане на деформираните разместени части. При така установените по делото факти категоричният извод на инстанциите по същество, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, е неправилен. При произнасяне по възражението за допринасяне на пострадалия за настъпване на вредите следва да се съобрази експертното мнение, че и при поставен предпазен колан, е възможно същият да не е изпълнил предназначението си, при което е получено многофрагментарно счупване на черепа и контузия на мозъка, довели да смъртта на пътника в автомобила. Този извод е изграден въз основа на категоричното становище на вещите лица, че пострадалият би получил същите увреждания предвид преобръщане на автомобила, тъй като коланите са достатъчно ефективни при скорост до 100 км./ч. и челен удар или при внезапно спиране, които хипотези не са се осъществили в случая. Посочената аргументация е изразена и от първоинстанционния съд, който е определил 15% съпричиняване за настъпване на вредата, но не е споделена в мотивите на въззивния съд. Съставът на ВКС намира, че с оглед на събраните по делото доказателства изцяло следва да се изключи принос на пострадалия, изразяващ се в пътуване без поставен обезопасителен колан.
По отношение на приетия за установен факт, че пострадалият е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол над законоустановения минимум, въззивният съд се е позовал на видимото и лесно установимо за околните, още повече от пътник на предната седалка на автомобила, пияно състояние. Настоящият съдебен състав приема довода на касатора, че по делото лисват данни за знание на пострадалия за алкохолното опиянение на водача, но само доколкото по делото не са събрани преки доказателства за този факт. Въззивният съд се е позовал на опитни правила, прилагайки и становището на медицинския експерт, че при доказана концентрация на алкохол от 1,16/1000, това установява със сигурност употребата на етилов алкохол. Индивидуалната поносимост към алкохола на отделните лица е различна, но при така установената стойност външното проявление на алкохолното опиянение се изразява в миризма на алкохол, залитаща походка и нарушена концентрация. Следователно това са обстоятелства, които могат не само да се възприемат, но и пътникът да може да прецени причината за проявлението им. По тези съображения касационната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че определеното обезщетение следва да се намали предвид допринасянето на пострадалия за настъпване на резултата, но не споделя степента на приноса, като го определя в размер на 15 %.
С оглед на изложените мотиви за неправилност на въззивното решение, същото следва да се отмени в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 20000 лв. до 68000 лв. и искът да се уважи за тази разлика.
Предвид уважаването на главния иск въззивното решение следва да се отмени по обратния иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, в частта за отхвърляне на обратния иск за сумата над 20000 лв. до 50000 лв. и в тази част искът да се уважи, както и да се уважи обратният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от 14399,13 лв. за периода от 11.04.2012г. /датата на увреждането/ до предявяване на иска /08.05.2015г./.
В останалата част на обжалваното въззивно решение за отхвърляне на предявения главен иск и на обратния иск за обезщетение за забава до предявените размери решението следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед настоящото решение по исковите претенции ВКС следва да се разпредели отговорността за разноските. Във въззивното решение разноските са определени предвид на частичната отмяна на първоинстанционното решение и съответно въззивното решение следва да се отмени в частта за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските. На касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска, или сумата от 1904 лв., а ответникът следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати допълнително държавна такса в размер на 1950 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 299/05.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 707/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 3122/09.05.2017г. по гр.д. № 5894/2015г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗД „Б. Инс” АД, [населено място] да заплати на С. Ю. Давидов обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ю. Х. Давидов, настъпила на 11.07.2012г. при ПТП, за разликата над 20000 лв. до сумата от 68000 лв., за осъждане на К. Б. К., [населено място] село, да заплати на ЗД „Б. Инс“ АД, [населено място], на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за разликата над 20000 лв. до 50000 лв., сума равняваща се на обезщетението за неимуществени вреди, което ЗД „Б. Инс“АД е заплатило на С. Ю. Давидов, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата между сумата от 5753,65 лв. до 14399,13 лв., представляваща обезщетение за забава, както и за отхвърляне на предявените искове за посочените суми, както и за отмяна на решение № 3122/09.05.2017г. по гр.д. № 5894/2015г. на Софийски градски съд в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Ю. Давидов, ЕГН: [ЕГН], [населено място] дол, обл.Кюстендил, ул.“Димитър Благоев“ № 9, ет.2, ап.6, допълнително сумата от 48000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ю. Х. Давидов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН: [ЕГН], [населено място] село, общ.Б. дол, секция 010, да заплати на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ на ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], бул.“Джеймс Баучер“ № 87, при условие, че ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], бул.“Джеймс Баучер“ № 87, е заплатило на С. Ю. Давидов, ЕГН: [ЕГН], [населено място] дол, обл.Кюстендил, ул.“Димитър Благоев“ № 9, ет.2, ап.6, допълнително сумата 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2015г. до изплащането й, както и допълнително сумата от 8645,48 лв. /осем хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху заплатеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 11.07.2012г. до 08.05.2015г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299/05.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 707/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта за потвърждаване на решение № 3122/09.05.2017г. по гр.д. № 5894/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от С. Ю. Давидов, ЕГН: [ЕГН], [населено място] дол, обл.Кюстендил, ул.“Димитър Благоев“ № 9, ет.2, ап.6, против ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], бул.“Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от 68000 лв. до предявения размер от 150000 лв. и за отхвърляне на предявения от ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], [улица] против К. Б. К., ЕГН: [ЕГН], [населено място] село, общ.Б. дол, секция 010, обратен иск за заплащане на обезщетение за забава за разликата над сумата от 14399,13 лв. до предявения размер от 15427 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Ю. Давидов, ЕГН: [ЕГН], [населено място] дол, обл.Кюстендил, ул.“Димитър Благоев“ № 9, ет.2, ап.6, допълнително разноски по делото в размер на 1904 лв. /хиляда деветстотин и четири лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на ВКС допълнително за държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1950 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.