Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * дисциплинарно нарушение * вреди от липси * доказателствена тежест * доказателствена сила на частен документ

Р Е Ш Е Н И Е

N 58

София, 23.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари............................
две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря Р. Иванова.....................….…........................................................в
присъствието на прокурора ….........…................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.................................
гр.дело № 3666/2015 година.
Производство по чл.290 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалният си представител адв. Кр. П. от АК-Шумен, е подало касационна жалба срещу решение № 90 от 15.04.2015 година по гр.д. № 141/2015 година на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 908 от 05.12.2014 г. по гр.д. № 82/2013 г. на районен съд-Шумен. С него са уважени искове на С. А. С. от [населено място], област Шумен, срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ, работникът е възстановен на длъжността „водопроводчик-инкасатор” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 2 407, 28 лева, ведно със разноските по делото. В касационната жалба, която поддържа и в съдебно заседание, развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът С. А. С. от [населено място], област Шумен, чрез пълномощника си адв. М. В. от АК-Шумен, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски по делото. Не взема становище в съдебно заседание.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд се е произнесъл по искането за допускане на касационното обжалване с определение № 1155 от 03.12.2015 г. , като е допуснал касационно обжалване по въпроса - по какъв начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството. Въпросът следва да се разгледа в контекста на доказателствените средства и доказателствената тежест в производство за установяване незаконност на уволнение, когато работодателят го е обосновал с констатирани финансови нарушения /липси/. В случая е извършено дисциплинарно уволнение, при което нарушението е обосновано с неотчетени парични средства, установени с инвентаризационни протоколи на вътрешна комисия и други писмени доказателства, свидетелско показание, заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
В отговор на поставения въпрос трябва се има предвид следното: Доказването на дисциплинарното нарушение може да се извърши с всички доказателствени средства. По отношение на частните и счетоводни документи, съставени от работодателя, се прилагат разпоредбите на чл.182 ГПК и чл. 180 ГПК. Трябва да се прави разграничение между производствата по чл.203, респ. чл.207 КТ /за имуществена отговорност на работника или служителя/ и тези по чл.344, ал.1, т.1 КТ /за отмяна на незаконно уволнение/, дори когато основанието за уволнение са извършени финансови нарушения или вреди, причинени при или по повод изпълнение на трудови задължения, респ. липса на стоково-материални ценности. В последния случай доказателствената тежест е на работодателя, който трябва да установи наличието на нарушение, а в предходния – на работника или служителя, който трябва да докаже отсъствието на вина. По отношение на липсата възниква оборима презумпция, че е причинена от отчетника, тъй като нему е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото правоотношение.
За да уважи исковете на работника и отмени заповедта за дисциплинарното му уволнение съставът на въззивния съд е приел, че работодателят не е доказал наличието на липси с писмени доказателства, а разпитът на свидетели е недопустим на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Освен това свидетелят е в трудово-правни отношения с ответното дружество и е пряко зависим от него, а показанията му се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Инвентаризационните протоколи и рапорта на ръководител отдел „Продажби” са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила, поради което не ги е ценил. Що се отнася до представените фактури за консумирана вода на различни абонати, те не установявали обстоятелството, че сумите по тях не са били отчетени. Съдебно-счетоводната експертиза не събрала доказателства кои фактури и на кои абонати формират липсата от 8 664, 72 лева, която съществува в дебитното салдо на предприятието по сметка „Вземания по съдебни спорове”.
Решението е неправилно. Ответникът е бил наказан за това, че въз основа на инвентаризация от 26.11.2012 г. по предадени фактури е констатирано финансово нарушение, изразяващо се в липса /неотчетени/ парични средства в качеството му на МОЛ - водомайстор на [населено място], изпълняващ длъжност „водопроводчик-инкасатор”, видно от представената длъжностна характеристика. Възззивният съд е трябвало да съобрази, че в производството по установяване на незаконност на уволнение са допустими всички доказателствени средства, тъй като на установяване подлежи фактът на нарушението като съвкупност от обективни и субективни елементи – неизпълнение на трудови задължения и вина на работника или служителя. Частните свидетелстващи документи и счетоводните записвания, ако не са оспорени и/или са потвърдени от свидетелско показание, имат доказателствено значение и се ползват с материална доказателствена сила. В случая липсата на парични средства се установява от представени от работодателя и неоспорени от ищеца писмени доказателства - инвентаризационни протоколи, рапорт, докладна записка и оригинали на фактури, които са потвърдени от подробните показания на св. Ст. С. относно механизма на събиране и отчитане на паричните средства от инкасаторите в района. Липсата е установена и в заключението на вещото лице, което макар да не може да посочи от кои точно фактури е формирана тя и дали съответства напълно на посочения в заповедта размер, съществува като пасив в предприятието и подлежи на санкциониране. В случая размера на липсата може да има значение при определяне размера на наказанието, но не е необходимо точното й установяване, тъй като не сме в производство по осъществяване на имуществена отговорност от работника или служителя.
Посочените доказателства не са опровергани от нито едно доказателство на ищеца, сега ответник, който не е направил искания в тази посока. Пасивно е поведението му и в досъдебната фаза на дисциплинарното производство, където е отказал да даде обяснения за допуснатите нарушения, както и да подпише заповедта за уволнение.
Изложеното налага извод, че е доказано наличието на дисциплинарно нарушение и работодателят е имал основание да наложи дисциплинарно наказание. По отношение на съразмерността му следва да се има предвид длъжността на ищеца, която е свързана с отношения на доверие – събиране, съхраняване и отчитане на парични средства, формата на вината – умисъл, липсата на критично отношение към извършеното и цялостното му поведение в хода на дисциплинарното производство. Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е правилно определено и съответства по тежест на извършеното нарушение според състава на Върховния касационен съд. Ето защо исковете следва да се отхвърлят, а на касатора – ответник в производството, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции по правилото на чл.359 КТ във вр. с чл.78, ал.1 и 3 ГПК, за което е направено надлежно искане и са представени доказателства за плащане – договори за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 90 от 15.04.2015 година по гр.д. № 141/2015 година на Шуменския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. А. С. от [населено място], област Шумен, срещу [фирма], [населено място], за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 1775/11.12.2012 г. на управителя, за възстановяване на длъжността „водопроводчик-инкасатор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 14.12.2012 г. – 14.06.2013 г.
ОСЪЖДА С. А. С. от [населено място], област Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], [населено място], адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции в размер на 880 лева /осемстотин и осемдесет лева/.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.