Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр.София , 03 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от В. АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 600/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от служебно назначения защитник на подс. Н. А. Ш. – адв. Н. Р., срещу въззивно решение № 12 от 19.01.2015г. по внохд № 1107/2014г. на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 4031 от 29.09.2014г., постановена по нохд № 58/2014г. по описа на Благоевградски окръжен съд, НО, подсъдимият Н. А. Ш. е признат за виновен в това, че на 02.08.2013г., около 20.00ч. в местността „И.“, землището на [населено място], обл. Благоевградска, е направил опит умишлено да умъртви Д.Д. Д., като нанесъл удар с брадва в областта на главата на пострадалата и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от защитника на подсъдимия. С решение № 12 от 19.01.2015г. по внохд № 1107/2014г. на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, присъда № 4031/29.09.2014г. по нохд № 58/2014г. на Окръжен съд-Благоевград, е била потвърдена изцяло. В касационната жалба срещу въззивното решение се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и се възразява конкретно срещу некредитиране на показанията на св. И. Ш., заявява се и оплакване за непълно обсъждане на доказателствения материал. Твърди се недоказаност на механизма на нараняване на пострадалата. Претендира се неправилна квалификация на деянието като опит за престъпление по чл. 115 от НК, като се претендира, че коректната правна квалификация на извършеното е по чл. 130 или по чл. 132 от НК. Алтернативно се излагат и доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, алтернативно - за намаляване на размера на наказанието с прилагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. Ш. – адв. Р., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Развива съображения за неправилно приложение на материалния закон, като счита, че правилната квалификация на деянието следва да е за причинена телесна повреда. Навежда и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като моли да бъдат приложени разпоредбите на чл. 55 и чл. 66 от НПК. Представителят на В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подс. Н. Ш. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от защитника на подсъдимия касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени и веществени и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност на апелативният съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. При извършване на тази собствена дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка – такава, каквато е възприета в мотивите на първоинстанционната присъда, както и е споделил доказателствената оценка, направена от първия съд. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени въз основа на изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. Съставът на Апелативния съд в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК е обективирал вътрешното си убеждение във връзка с неприемането на доводите в жалбата на подсъдимия. Направените пред настоящата инстанция възражения срещу доказателствената дейност на първостепенния съд са били формулирани по същия начин и пред въззивната инстанция, като последната е отговорила на всички тези доводи, при това с дължимата задълбоченост на доказателствения анализ и при вярно и точно интерпретиране на доказателствата и средствата за тяхното установяване, което е довело до прецизни и аргументирани изводи досежно всеки един от елементите на фактическата обстановка. Изцяло е лишено от основание твърдението в касационната жалба, че осъждането на Н. Ш. се основава на косвени доказателства, както и на непълно обсъждане на целия доказателствен материал. Фактическите положения, касаещи поведението на подсъдимия непосредствено преди деянието, както и конкретните му действия насочени срещу пострадалата Д., са установени при логичен и последователен анализ на преки доказателства, изводими от показанията на пострадалата свидетелка, на св. И. Ш., които са в пълен унисон помежду си, като информационно значение е придадено и на косвени доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ч. и С.. Показанията на свидетелите - очевидци Д. и И. Ш., които напълно кореспондират помежду си по отношение на извършеното от подсъдимия посегателство спрямо личността на пострадалата - конкретните действия на закани от подсъдимия спрямо пострадалата, осъщественият удар спрямо свид. Д. с брадва, отклонен в резултат от намесата на свид. И. Ш., правилно са били кредитирани от решаващите съдилища. Показанията на свидетелите Ч., С., К., които съдържат косвени доказателства, са послужили за проверка на първичните такива и са включени в доказателствената верига за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото те съдържат доказателствена информация по отношение на времето и мястото на извършване на деянието, причиненото на пострадалата нараняване, предхождащите деянието заплахи от подсъдимия спрямо Д.. Твърдението, че неправилно не са кредитирани показанията на св. И. Ш., направено в касационната жалба, не отговаря на истината. Както първостепенният, така и въззивният съд са кредитирали с доверие показанията на посочения свидетел, като са възприели неговите показания по отношение на поведението на подсъдимия спрямо пострадалата и намесата на свидетеля за отклоняване на удара с брадва от подсъдимото лице спрямо свид. Д.. Тези показания обосновано са поставени в основата на фактическите изводи, преценени във връзка с показанията на пострадалата, косвените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Ако защитникът при аргументиране на касационната жалба е имал предвид некредитирането на показанията на свид. А. Ш., то лишаването от доверие на свидетелстването на посоченото лице е правилно мотивирано, както предвид противоречието на заявеното от този свидетел с еднопосочната информация, съдържаща се в показанията на пострадалата и на св. И. Ш., така и предвид очевидния дисонанс между заявеното относно механизма на увреждането на пострадалата със заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази връзка, несподелимо е и оплакването за непълно обсъждане на доказателствения материал, защото нито едно доказателство и доказателствено средство не е останало извън вниманието на инстанционните съдилища, като процесът на формиране на вътрешното им убеждение е ясно обективиран в съдебните актове. Оплакването в касационната жалба за това, че не е бил доказан механизма на причиняване на увреждането на свид. Д., е лишено от основание. В атакуваното въззивно решение се съдържа внимателна и задълбочена преценка на доказателствените факти, изводими от показанията на свидетелите - очевидци - И. Ш. и Д., и експертното заключение на СМЕ за характеристиките на причинените на пострадалата увреждания и механизма на тяхното причиняване. Посочените гласни доказателствени средства съдържат еднопосочна информация за това, че подс. Н. Ш., намирайки се на по-високо място спрямо пострадалата, докато тя била с гръб към него, замахнал силно с брадва към главата й, като в същото време свид. И. Ш. хванал с ръце дръжката на брадвата в момента на замахването и така отклонил удара и отнел силата му. Изводимото от посочените гласни доказателствени средства е преценено като достоверно и във връзка със заключението на СМЕ, според което, обективно причинената на пострадалата повърхностна порезна рана е възможно да бъде причинена, ако се отклони удар с брадва, насочен към главата и острието й само се плъзне по повърхността на кожата. Следователно, описаният от посочените свидетели механизъм на нанасяне от подсъдимия на удар с брадва към главата на пострадалата свидетелка и намесата за отклоняването му на нейния мъж, има съответно потвърждение в заключението на вещото лице, а това сочи на изясненост на механизма на деянието. Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намери за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Липсата на пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища сочи, че не може да бъде поставена под съмнение правилността на възприетата от тях фактическа обстановка. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, поради осъждането на Н. Ш. за опит за убийство, а не за причиняване на лека телесна повреда, касационният съд също намира за неоснователно. При правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си подс. Н. Ш. е реализирал състава на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Идентични доводи, свързани с претенцията поведението на подсъдимия да бъде квалифицирано като причиняване на лека телесна повреда, са били правени и пред въззивната инстанция и са намерили законосъобразен отговор. Претенцията на защитата за квалифициране на деянието, извършено от подсъдимото лице, само въз основа на причинения резултат - лека по характеристиките си телесна повреда, не държи сметка за увреждащото поведение на подсъдимия като сила и насоченост на удара и средството на увреждането, за това, че при липсата на страничен и случайно намесил се фактор, резултатът от действията му би бил различен. Обективираното от подс. Н. Ш. поведение се е изразило в нанасяне на силен удар със замах с острата част на брадва, насочен директно в главата на свид. Д.. С това поведение подсъдимият е осъществил изпълнително деяние на престъплението по чл. 115 от НК, като то е било годно да причини престъпния резултат - да умъртви пострадалата. Престъплението не е довършено, доколкото не е настъпила смъртта на Д., но това е станало по независещи от дееца причини. Той е реализирал такива действия, които биха довели до смъртта на пострадалата - както е посочено в съдебните актове на решаващите инстанции, в случай на осъществяване на директен удар в главата на пострадалата, би била причинена травма, създаваща реална опасност за нейния живот. Общественоопасните последици от поведението на подс. Н. Ш. не са настъпили, но по причини стоящи изцяло извън него, като лишаването от живот на пострадалата не е настъпило единствено и само поради действията на св. И. Ш.. Адекватната и своевременна намеса на посочения свидетел е отклонила причинно-следствения процес, поставен в действие от подсъдимия. Единствено поведението на този свидетел е попречило за реализиране на резултата - лишаване от живот на свид. Д., към който резултат обективно е било насочено поведението на подсъдимия. Поради това, са верни изводите на инстанционните съдилища, че подс. Н. Ш. е извършил всичко необходимо и достатъчно от обективна страна за причиняване на престъпния резултат - смъртта на пострадалата, но този резултат не е настъпил, поради независещи от дееца причини - намесата на неговия брат, довела до отслабване на силата и до отклоняване на насочеността на удара. Правилни са и изводите на съдилищата по отношение на субективната страна на деянието, за това, че отношението на подсъдимия към деянието и неговия резултат сочи на пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Съобразно трайната съдебна практика, за умисъла на дееца се съди по обективни факти, каквито са насоченост и сила на ударите, засягане с ударите на части от тялото, съдържащи жизнено важни органи и системи, оръжието, с което деецът действа, като тези обективни факти могат да обосноват извод за субективното психическо отношение на дееца към резултата, независимо от заявеното от него като целени последици. Обективно установените обстоятелства, от които са направени изводите за пряк умисъл за лишаване от живот на пострадалата, са обсъдени пространно и правилно от въззивния съд на стр. 10 от решението. За тези изводи правилно са послужили обстоятелствата, свързани с отправяните от подсъдимия спрямо пострадалата заплахи през времето, предшестващо деянието, подготвянето на оръжието на престъплението – точенето на брадвата и носенето й, нанасянето на удар с това оръжие със силен замах, в областта на главата на пострадалата. Тези обективни обстоятелства сочат на умисъл за умъртвяване, а не за нанасяне само на телесно увреждане. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление /за лека телесна повреда/, като материалният закон е приложен правилно, доколкото се касае до опит за умишлено умъртвяване. По-нататък, не се констатира наличието на касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. Н. Ш. наказание за така извършеното престъпление - четири години лишаване от свобода. Решаващите съдилища са обосновали преценката си за наличие на основания за определяне на наказанието на подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум. Ревизия на размера на наложеното на подсъдимия наказание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не се налага, защото така определеният размер не сочи на явна несправедливост. При определянето му са съобразени обстоятелствата, определящи преценката за степента на обществена опасност на дееца - лошите му характеристични данни, наложените по реда на УБДХ административни наказания. Именно тези данни за личността на дееца сочат на съответствие на определеното наказание като размер на относителната тежест на обстоятелствата, влияещи върху отговорността му. Не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. Определеното на подс. Н. Ш. наказание е в съответствие с изискването за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на дееца, както и на тези, свързани с генералната превенция. Изложените съображения мотивират изводите на касационния съдебен състав за липса на предпоставки за корекция на въззивното решение по отношение на наказанието, наложено на подс. Н. Ш., за извършеното от него престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Предвид законосъобразно определения размер на наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, не са налице материално правните предпоставки за приложението на чл. 66 от НК. Видно от изложеното, не са налице основания за изменение на въззивното решение поради неналичието на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от защитника на подс. Н. Ш. за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12 от 19.01.2015г., постановено по внохд № 1107/2014г. на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.