Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 18.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 571 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 939 от 14.12.2012г. по касационна жалба на Х. З. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 782/23.04.2012г. по гр.д.№ 424/2012г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 16 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 9410/2010г. на Варненски РС в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба при равни квоти между касатора и бившата му съпруга И. П. К. на: масивна сграда, построена в дворно место с площ 700 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1496 в кв. 137 по плана на [населено място], находаща се на [улица], нива с площ 10,505 дка в м. „П. път”, нива от 7,003 в м. „Конака” и нива от 7,203 дка в м. „Високата канара” и нива с площ 8,336 дка м.”Дренака” всички в землището на [населено място]. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 22, ал.3 СК поради това, че е направен извод, че производствена сграда, строена със средства на ЕТ е приета за съпружеска общност и на чл. 23 СК поради това, че не е отчетено, че процесни земеделски земи са купени със средства от продажба на наследствено имущество, за нарушение на процесуалните правила, поради не обсъждане на всички доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост на извода, че всички имоти са съпружеска общност. Ответницата по касация оспорва жалбата с доводи, че не е доказано, че в сградата са вложени средства, придобити от бившия й съпруг като ЕТ, че сградата не е довършена и сега той ползва част от нея за жилищни нужди. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по два въпроса: Първият въпрос, по който е допуснат касационнен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е: съпружеска общност ли е имот, придобит със средства, реализирани от дейност на ЕТ, който обслужва дейността му. Съгласно чл. 22, ал.3 от новия СК лична собственост са вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие. С този текст нормативно се възприе даденото разрешение с т.1 от ТР № 2/2001г., че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака имущество от съпруга-едноличния търговец, когато то е резултат от търговската му дейност. Предпоставките на този текст са: съпругът да е регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака, да е придобил възмездно вещни права, те да са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното предназначение и последваща промяна на предназначението не променят правото на собственост. Предназначението на вещта за упражняване на професия към момента на придобиване е определящо за вещния й статут, съгласно чл. 22, ал.2 и ал.3 СК. Такава вещ по разпореждането на закона е лична собственост на съпруга, упражняващ професия чрез нея. Без значение е стойността й, защото законът не въвежда такъв критерий. /В този смисъл виж Р № 201/27.06.2011г. по гр.д.№ 1282/2010г. ІІ гр.о./. Последната предпоставка, за да се приеме, че определено вещно право е лична собственост на съпруга ЕТ е то да е включено в имуществото на предприятието. Законът не изисква това да е станало в някаква специална форма, а следва да се отбележи, че предвид това, че съпружеската общност е бездялова е невъзможно и включването чрез сделка между двамата съпрузи. Придобиването на лично имущество от ЕТ не е поставено в зависимост от волята на другия съпруг. Дали вещните права са включени в имуществото на предприятието се определя и от това дали това имущество е отразено като придобиване в счетоводните книги на ЕТ, респективно дали ако се касае за реализиране на строителство, след приемане на сградата тя е заприходена и се начисляват амортизационни отчисления, данък сгради и т.н. Произходът на средствата, вложени в придобиването на вещи, включени в търговското предприятие и обслужващи дейността му, не е определящ за вещния статут на тези вещи. /В този смисъл Р № 289/18.01.2012г. по гр.д.№ 1475/2010г. на ІІ гр.о./ Втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване също в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е става ли лична собственост придобитото имущество по време на брака възмездно на името на единия съпруг, ако вложените средства са от продажбата на лично негово имущество По този въпрос е констатирано противоречие с т.3 от ППВС 5/1972г., Р № 680/02.11.2010г. по гр.д.№ 784/2009г. І гр.о. Р № 727/23.11.2010г. по гр.д.№ 978/2010г. ІV гр.о. и др./ С тези решения в съответствие с чл. 23 СК се приема, че не е съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло, или от части с лични средства, каквито са средствата от продажба на наследствено, или подарено имущество. В този случай е налице пълна, или частична трансформация на лични средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва приноса, т.е. оборена е презумпцията за съвместен принос. По касационната жалба: По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 28.12.1969г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 17.11.2009г. – при действието на СК от 01.10.2009г. Фактическата раздяла между тях е настъпила около 1999г. С н.а. № 139,т.3/1993г. ищецът Х. С. е купил дворно место от 700 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1496 от кв. 137 по плана на [населено място]. От 1992г. ищецът е регистриран като [фирма]. В периода 1994г. до 1999г. в това место е изградена масивна сграда, състояща се от механичен цех /стругарска работилница/ и гараж на 200 кв.м. на първия приземен етаж и помещение за шивашки цех на етажа над приземния с канцелария и таванска стая над него. Първият етаж се ползва като стругарска работилница и гараж за ремонт на селскостопански машини, а шивашкия цех на втория етаж не е довършен и не е приет за ползване. В таванската стая живее ищецът. Разрешение за ползване за цялата сграда не е издадено, но са издадени становища, с които е разрешено ползването на работилницата и гаража. С разрешение за строеж № 60/14..11.1994г. на името на Х. С. е разрешено изграждането на „механичен цех и гараж” по одобрен архитектурен проект на 12.09.1994г. На место СТЕ е установила, че сградата е изградена до степен груб строеж с някои довършителни работи. На първия етаж гаражът за ремонт на селскостопански машини и работилницата функционират. На втория етаж функционира само канцеларията и санитарен възел. Предвиденият по проект на етажа над партерния „шивашки цех” не е завършено и не е оборудвано. Прокарани са само В и К и ел. инсталации и е поставена дограма, но няма шпакловка, подова замазка и настилка. От ССЕ се установява, че строителни материали и строителни услуги са купени и платени със счетоводни документи, които за отразени в счетоводството на фирмата. Вложените материали като количество съответстват на купените материали с осчетоводените фактури. Съдът е приел, че тази сграда е съпружеска общност,защото не е установено,че реализираните доходи от търговската дейност на ЕТ са вложени в изграждането на сградата и че тя е предназначена за дейността на фирмата. Този извод е необоснован, защото противоречи на комплексната СТЕ и ССЕ, строителни книжа и счетоводни документи. От тях се установява, че сградата е проектирана и изградена с производствено предназначение „механичен цех и гараж”, обслужва дейността на едноличния търговец и е изградена със негови средства,, а покупката и влагането на материалите и строителните услуги е установено със счетоводните документи на фирмата на ЕТ. В съответствие с чл. 22, ал.3 СК и отговорът на първия поставен въпрос, следва да се приеме, че тази сграда е лична собственост на ЕТ. Обстоятелството, че в констативен н.а. № 39, т. ХІ от 18.11.1999г., с който касаторът е признат за собственик на масивната сграда, е посочено, че втория етаж от 100 кв.м. включва „антре две спални хол и баня” не опровергава този извод, тъй като констатациите на нотариуса нямат правопораждащо значение и не определят предназначението на тези помещения. Тези констатации противоречат на строителните книжа – проекта за сградата и на установеното от СТЕ състояние на този етаж на место. По изложените съображения, съдът приема, че масивната сграда не е съпружеска имуществена общност, поради което за нея иска за делба следва да се отхвърли. По отношение на дворното место е допусната делба при равни квоти и в тази част решението е влязло в сила. Презумпцията на чл. 92 от ЗС действа само ако не е установено друго. В случая закона – чл. 22, ал.3 СК изключва приложението на презумпцията за съвместен принос и принципа на приращението. Поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност върху дворното место, съгласно чл. 24, ал.1 СК и това, че ЕТ не е персонифициран търговец, съпругата в този случай не може да учреди право на строеж за изграждане на сградата с производствено предназначение на ЕТ. Затова в отношенията между съпрузите действа нормата на чл. 22, ал.3 СК, която изключва не само презумпцията за принос по чл. 21, ал.3 СК, но и принципа на приращението. По отношение на четирите земеделски имота, за които с допуснатата част от въззивното решение до касационно обжалване е потвърдено решението на РС, с което е допусната делба на следните четири земеделски имота: нива с площ 10,505 дка в м. „П. път”, купена за 1000 лв. с н.а. № 44, т.11 / 31.08.2005г., нива от 7,003 в м. „Конака”, купена за 700 лв. с н.а. № 45,т.ІІ/31.03.2005г., нива от 7,203 дка в м. „Високата канара”, купена за 600 лв. с н.а. № 86,т.ІІІ/08.06.2005г. и нива от 8,336 дка в м. „Дренака”, купена за 700 лв. с н.а.№ 48, т.VІ./17.02.2005г. всички в землището на [населено място] се установява, че са придобити след фактическата раздяла между бившите съпрузи в период от време след продажбата на имущество – индивидуална собственост на съпруга. С решения № 1А01.07.2003г. и 19.11.2003г. за невъзстановени имоти на майката Я. Х. Е., починала 12.12.2002г., ищецът е сестра му К. С. са обезщетени с компенсаторни записи на стойност 7754 лв. по първото решение и 2083 лв. по второто решение. За невъзстановени имоти на бащата З. С. Е., починал на 05.06.2003г. той е обезщетен с компенсаторни бонове на стойност 21 062 лв. Те са били продадени за периода 29.07.2004г. – 20.10.2004г. и са реализирани доходи от тях, както следва: на 15.09.2004г. от продажба е реализирана сума от 1938 лв. на 20.10.2004г. от продажбата на два пакета са реализирани суми от по 593 лв. и от 6161 лв. /л. 66 от делото на РС/ Тези суми са подлежали на разпределение между ищеца и сестра му К., която разпитана като свидетел установява, получената от брат й част и влагането й в покупката на земеделски имоти. Показанията й не са оборени. С н.а. № 39,т. 1 от 20.01.2005г. ищецът и сестра му К. С. продали останал в наследство от родителите им недвижим имот за сумата 3000 лв. Така реализираните от продажбите на лично имущество средства от касатора надвишават продажната цена за посочените четири ниви, а реализирането на този доход по време е близко до придобиването им и е през фактическата раздяла. Затова съдът приема, че е доказана трансформацията на лични средства в придобиването на четирите ниви, което изключва приноса на бившата съпруга и е основание тези имоти да се преценят като лична собственост на касатора, за която иска за делба следва да се отхвърли. Решението, с което е потвърдено решението на РС, с което е допусната делба на масивната сграда и на посочените четири земеделски имота е постановено в противоречие с материалния закон чл. 22, ал.3 и чл. 23 СК и е необосновано, поради което следва да се отмени, като вместо това иска за делба на тези имоти следва да се отхвърли. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят разноски до претендирания и доказан размер 425 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 782/23.04.2012г. по гр.д.№ 424/2012г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 16 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 9410/2010г. на Варненски РС в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Х. З. С. и И. П. К. на следните недвижими имоти: 1.масивна сграда, построена в дворно место с площ 700 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1496 в кв. 137 по плана на [населено място], находащо се на [улица], 2.нива с площ 10,505 дка в м. „П. път”, 3.нива от 7,003 в м. „Конака”, 4.нива от 7,203 дка в м. „Високата канара” и 5.нива с площ 8,336 дка м.”Дренака” всички в землището на [населено място], и вместо това постановява ОТХВЪРЛЯ иска за делба на И. П. К. против Х. З. С. на следните недвижими имоти: 1.масивна сграда, построена в дворно место с площ 700 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1496 в кв. 137 по плана на [населено място], находащо се на [улица], 2.нива с площ 10,505 дка в м. „П. път”, съставляваща имот № 081010, 3.нива от 7,003 в м. „Конака”, съставляваща имот № 021004, 4.нива от 7,203 дка в м. „Високата канара”, съставляваща имот № 099030 и 5.нива с площ 8,336 дка м.”Дренака”, съставляваща имот № 006136, всички в землището на [населено място]. ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на Х. З. С. деловодни разноски в размер на 425 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: