6 Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 28.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ПЕТЯ КРЪСТЕВА................ и с участието на прокурора ………..………………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1801 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 285 от 17.VІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, е била допусната до разглеждане по същество молба на застрахователното акционерно д-во „Б. В. И. Г.”-София /ЕИК[ЕИК]/ за отмяна (с вх. № 1037548/14.Х.2013 г.) на влязлото в сила решение № 237 на Софийския градски съд, ГК, от 3.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 16444/2012 г., с което е бил отхвърлен осъдителния иск на това д-во с правно основание по чл. 273, ал. 4 КЗ, предявен срещу ответния Гаранционен фонд и с предмет присъждането на сума в размер на 598.56 лв. – като главница на заплатено при липса на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователно обезщетение по щета 200801040010102176. В молбата си застрахователят излага, че налице била предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като, вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила относно призоваването на страните в процеса, търговецът е бил лишен от възможността да участва в делото. В тази връзка позоваването на [фирма]-София е върху определение № 368/15.ХІ.2001 г. на 5-чл. с-в от ГК на ВКС, постановено по гр. дело № 269/01 г., както и върху следните три определения на състави от ТК на ВКС, както следва: 1./ Опр. № 265/29.Х.2008 г. на І-во т.о. по т. д. № 251/08 г.; 2./ Определение № 376 от 17.ХІ.2008 г. на ІІ-ро по т. д. № 407/2008 г. и 3./ Опр. № 609 от 9.ХІ.2009 г. на І-во т. о. по ч. т.дело № 607/09 г. . Ответникът по молбата за отмяна „Гаранционен фонд” не е ангажирал становище на свой представител по нейната основателност. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС застрахователят молител е заявил чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК, че поддържа молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС на единственото посочено в нея основание по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, отнасящо се до това, че вследствие нарушаване на съответните правила дружеството, като въззиваема страна, е било лишено от възможността да участва в делото, щом като вместо на посочения в отговора му по въззивната жалба на ГФ съдебен адрес, то е било призовавано под наименованието и съответно на адреса на праводателя си: Застрахователната компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица]. Ответникът по молбата за отмяна „Гаранционен фонд”, редовно призован, не е бил представляван и не е изразявал становище по нея в откритото с.з. пред настоящия състав на ВКС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становището на застрахователя молител, намира че молбата му за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 237 на Софийския градски съд, ГК, от 3.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1046/09 г. на посоченото в нея единствено основание - по т. 5 на чл. 303, ал. 1, ГПК, е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: В молбата си за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС застрахователят [фирма]-София поддържа, че при разглеждане на неговия осъдителен иск с правно основание по чл. 273, ал. 4 КЗ, предявен срещу „Гаранционен фонд” за присъждането на сума в размер на 598.56 лв., съставът на СГС бил допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно призоваването му в процеса, тъй като вместо на посочения в исковата молба известен по делото негов съдебен адрес: адв. А. Б., [населено място], [улица], това д-во е било призовано под фирменото наименование и на адреса по седалището на праводателя му – ЗК [фирма]-София. Съгласно посоченото по-горе определение на петчленен състав от ГК на ВКС, постановено при действието на отменения процесуален закон: „При наличието на съдебен адрес връчването на съобщението за изготвено въззивно решение следва да се извърши на същия, за да се приеме за редовно, а не на адреса на управлението на търговското дружество касатор”. Същевременно с първото и последното от трите определения на състави от ТК на ВКС е било прието, че: „Законодателната идея за същността на съдебния адрес, като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз в чл. 39 ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г., според който страната би могла да посочи „съдебен адресат”, т.е. акцентът е върху лицето, което получава съобщенията, а в търговската си кореспонденция търговецът би могъл освен задължителния адрес на управление, да посочи и „адрес за съобщения” – чл. 13 , ал. 1 ГПК. Съответно с второто от трите определения е било отменено разпореждане за връщане на касационната жалба на русенско д-во с ограничена отговорност като просрочена, като е прието, че въззивният съд е нарушил задължението си по чл. 42, ал. 1 ГПК (отм.), понеже не е изпратил на този търговец съобщение за решението на съдебния му адрес, посочено по делото. Фактическата обстановка по настоящето дело, отнасяща се до начина на протичане на процеса пред въззивната инстанция, обаче е различна. В процесния случай препис от решението на първостепенния съд надлежно е бил връчен на съдебния адресат на застрахователя – адв. А. Б. от софийското адвокатско д-во „Д. и Б.”, който е изготвил и своевременно депозирания по делото писмен отговор за неоснователност на въззивната жалба на Гаранционен фон срещу първоинстанционното решение, в който застрахователното д-во ищец /въззиваема страна в пр-вото пред СГС/ е било посочено като правоприемник на ЗК [фирма]-София с фирменото наименование: „Б. В. И. Г.” – застрахователно акционерно д-во. Вярно е, че призовка за единственото открито съдебно заседание пред СГС, проведено на 27.V.2013 г., погрешно е била изпратена на адреса по седалището на праводателя на застрахователя настоящ молител - ЗК [фирма]-София, където е била получена от юрисконсулта Радостина И.. Меродавно обаче е обстоятелството, че в съдържанието на протокола от същото съдебно заседание пред въззивния съд изрично е било отразено, че се докладва „днес постъпила молба на въззиваемия, с която моли да се допусне промяна в неговото наименование, поради извършено вливане, в която насока представя удостоверение от 13.ХІ.2012 г. на Агенцията по вписвания”. Подаването на въпросната писмена молба е по естеството си надлежно удостоверено процесуално действие, различно от самия отговор на застрахователя по въззивната жалба, датиращ от 3.ХІІ.2012 г., към който няма други приложения освен преписа от същия за връчване на въззивника. Съгласно чл. 150 ГПК под диктовката на председателя на съответния съдебен състав се изготвя протокол за разглеждане на делото, в съдържанието на който освен останалите обстоятелства се вписват още и „същността на изявленията и исканията на страните, представените писмени доказателства и констатациите и определенията на съда. Ето защо, а и според изричния текст на чл. 152 ГПК, доказателствената сила на същия документ се изразява в това, че „неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени”. Обратно, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, протоколът от съдебното заседание съставлява доказателство за изявленията пред съответния съд и за извършените от него и пред него действия. Ето защо в случая е налице последващо процесуално действие на въззиваемата страна застраховател, саниращо нередовното й призоваване в пр-вото пред СГС, тъй като със сигурност сочи на знание у пълномощника й, съчетаващ качеството и на неин съдебен адресат, за датата и часа на провеждане на откритото съдебно заседание по това дело и поправка на протокола не е искана по реда и в срока на чл. 151 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от застрахователното акционерно д-во [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ молба за отмяна с вх. № 1037548/14.Х.2013 г. на влязлото в сила решение № 4029 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 3 юни 2013 г., постановено по гр. дело № 16444/2012 г., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 303, АЛ. 1, Т. 5 ГПК, като неоснователна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1801 по описа за 2014 г.