Р Е Ш Е Н И Е № 242 София, 13.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седeмнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 19/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 522/30.03.2011 год., , поправено с решение № 1431/02.08.2011 год. по гр.д. № 851/2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав, с което след като е отменено решението на Софийски градски съд , І ГО,11,с-в , постановено по гр.д. № 4189/2009 год. в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. Д. Т. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ за размера над 20 000 лв. до 40 000 лв. , е постановено ново решение , с което за този размер предявеният иск е уважен, както и в частта, в която е потвърдено решението н Софийският градски съд, с което предявеният от Б. Д. Т. иск е бил уважен в размер на 20 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост /касационно основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Касаторът застъпва становище , че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените от ищеца вреди. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Б. Д. Т. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД. Ответникът по касация Б. Д. Т. оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението е правилно като размерът на претърпените неимуществени вреди е установен след задълбочен анализ на всички данни и доказателствата по делото. При определяне размерът на дължимото обезщетение съдът е съобразил продължителния период на наказателно преследване / 16 год./ , влошеното му здравословно състояние, накърнената чест и достойнство. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 696 от 16.05.2012 год. по делото касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”. Прието е че по този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и в редица решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер / Р. № 337/ 22.06.2010 по гр.д. № 1381/2009 на ІV г.о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 год.ІІІ г.о на ВКС, Р № №532/ 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 год./, служебно известни на съда. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл е разрешението на посочения въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290 ГПК: Прието е , че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства , с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ , от който произтича отговорността на държавата. При определянето на дължимото обезщетения съдът следва да държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено икономически условия на живот. По касационната жалба : За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 203 във вр. чл. 26 НК , в последствие предаден на съд с обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 203,ал.1 във вр. чл. 202,ал.1 във вр. чл. 201 във вр. чл. 311,ал.1 във вр. чл. 26 НК за длъжностно присвояване в особено големи размери / 1 763 696,84 недоминирани лв./ и изготвяне на документ с невярно съдържание с цел да бъде използван , по което обвинение в последствие е бил оправдан с влязла на 26.01.2009 год. в сила оправдателна присъда . С оглед на това съдът е приел, че фактическия състав за ангажиране на обективната гаранционна отговорност на Прокуратурата по чл. 2,ал.2 ЗОДОВ е изпълнен и ищецът следва да бъде репариран за претърпените от него неимуществени вреди, установени в процеса. При определяне на дължимото обезщетение съдът е отчел обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца / досъдебна и съдебна фаза /е продължило общо около 17 години , че първоначално по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „ задържане под стража” за около осем месеца - от 07.07.1992 год. до 15.03.1993 год. , когато мярката е била заменена с парична гаранция в размер на 100 000 нед. лева, че му е била наложена забрана за напускане пределите на страната по чл. 153а НПК. Съдът е приел, че следствие повдигнатата срещу него обвинение и мерки за процесуална принуда контактите на Т. били значително ограничени ; след мярката „задържане под стража” същият нямал нищо общо с човека , който бил преди това , имал здравословни проблеми, не можел да си намери работа, станал затворен . При отчитане на тези обстоятелства е прието, че справедливото обезщетение на вредите , достатъчно за тяхното цялостно репариране е в размер на 40 000 лв. Възражението на Прокуратурата по чл. 5 ЗОДОВ за съпричиняване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлено. При определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е взел предвид , че наказателното производство макар и продължило за един значителен период от време не е водено интензивно като през определени периоди от време спрямо обвиняемия не са провеждани процесуално следствени действия, а след постановяване на оправдателната присъда от първата инстанция от 04.012005 год. до влизането и в сила на 26.01.2009 год. спрямо него не са извършвани никакви процесуални действия.Това обстоятелство влиза в противоречие с приетото от въззивният съд за значително ограничаване и затрудняване на социалните контакти на ищеца през целия период на наказателното производство. По делото не са представени писмени доказателства – медицинска документация , която да установява по несъмнен начин влошаването на здравословното състояние на ищеца . Изводите на съда в тази насока се основават единствено на показанията на съпругата на ищеца С. С. , която свидетелства, че от преживения стрес зъбите на ищеца започнали да падат и получил тремор на десния крак , който към настоящия момент е отшумял. Не може да се приеме, че поради наложената мярка по чл. 153а НК за ищеца са настъпили съществени неимуществени вреди, доколкото данните по делото сочат, че в редица случаи същият е получавал разрешение да излиза в чужбина. / В хода на съдебното производство с определения на съда, по чл.153а,ал.5 ГПК на ищеца е разрешаване на четири пъти да напуска страната и то за значителен период от време от 18.07.2003 год. до 22.09.2003 год. , от 16.10.2003 год. до 16.12.2003 год. , от 10.02.2004 год. до 20.04.2004 год. и от 17.05.2004 год. до 231.12.2004 год. /.Не на последно място въззивното решение не е съобразено с обществения критерий за справедливост предвид жизнения стандарт в страната. При съобразяване на тези обстоятелства, както и съществуващите обществено икономически условия на живот, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв. До този размер обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. За разликата от 20 000 до присъдените 40 000 лв., решението следва да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли. В тази част решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. В останалата част решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна ,поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответникът по касация не е направил разноски, поради което такива при условията на чл. 10,ал.3 ГПК не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 522/30.03.2011 год., , поправено с решение № 1431/02.08.2011 год. по гр.д. № 851/2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав, в частта, в която е предявеният от Б. Д. Т. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ е уважен за размера над 20 000 лв. до 40 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Д. Т. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 20 000 лв. до 40 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. Д. Т. от [населено място] на осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер на 20 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, по което в последствие е бил оправдан. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: