Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр.София, 29 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 2255/2012 г. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №343/2012г. на Районен съд /РС/ - Казанлък, отмяна на постановената по него присъда №67 от 03.05.2012г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати нарушения по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. В съдебно заседание на 24.01.2013г. депозираното искане се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият А. А. и упълномощеният му защитник не участват лично в настоящата извънредна съдебна процедура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №67 от 03.05.2012г., по нохд №343/2012г., след проведено съкратено съдебно следствие, при алтернативата по чл.371, т.2 от НПК, Казанлъшки РС е признал А. К. А. за виновен в извършено на 09.11.2011 година, по ПП - І - 6 км 345 + 100, в района на гр.Николаево, транспортно престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.139, ал.1, т.2 и ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл.172, ал.1 и ал.2 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, чл.26, ал.2, т.1, б „а” от Закона за пътищата /ЗП/, чл.8, ал.2, чл.12 и чл.14, ал.2, т.4 от Наредба №11/03.07.2001г., с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл.58а, ал.5 от НК – ПРОБАЦИЯ, със задължителните мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от правоуправление. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет на 18.05.2012г., което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Искането на Главния прокурор е основателно. Атакуваната присъда е постановена в нарушение на процесуалния закон и наложеното на осъдения А. наказание сочи на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК Решаващият орган не се е съобразил с императивните процесуални правила на чл.чл.255 и 257 от НПК, и дадените във връзка с тях указания с ТР №1 от 06.04.2009г., по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС, очертаващи необходимост от уведомяване на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, за насрочването на съдебното заседание, и от осигуряване на възможност за запознаване с материалите по делото – предпоставки за тяхното встъпване като страна в наказателния процес, в качеството на частни обвинители и граждански ищци. При диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК общите правила на съдебното производство са приложими субсидиарно, което е изрично закрепено в чл.374 от НПК. Аргументи, обосноваващи визираната теза се съдържат във формулировката “съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, указваща на отклонение от установения регламент за провеждане на съдебното следствие по общия ред. Това означава, че съдът е обвързан със задължението надлежно да осъществи предвидените в закона предходни процесуални действия по подготовка на съдебното заседание и даване ход на делото, в обсега на които са предвидените в чл.255, чл.257 и чл.271, ал.6 НПК. Извършването им до началото на съдебното следствие дава възможност новите страни в наказателния процес (частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник) да встъпят преди вземане на решението за предварително изслушване. В подкрепа на гореизложеното е граматическото, логическото и систематическото тълкуване на разпоредбата на чл.371 от НПК. Доколкото допустимостта на предварителното изслушване по т.1 на посочената норма е обусловена от изрично заявеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник, на гражданския ищец, на частния обвинител и техните повереници, то и установеният регламент по т.2 имплицитно изисква възможното признание на фактите от подсъдимото лице да се предхожда от конституирането на всички страни в наказателния процес. Следователно компетентният орган при всяко положение е длъжен да обезпечи призоваването на всички лица с право да участват в процеса в качеството на частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници, като преди началото на предварителното изслушване се произнесе по основателността на съответните искания за конституиране. РС - Казанлък не е изпълнил тези си задължения. Видно от приложената по делото писмена документация, ощетеното с инкриминираното престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342, ал.1 от НК юридическо лице /Областно пътно управление-Стара Загора/, не е уведомено за датата на насроченото на 03.05.2012г. съдебно заседание, което е препятствало процесуалната му възможност за встъпване в наказателното производство като граждански ищец. Дерогирани са и предписанията, съблюдаването на които е наложително при отмерване на наказателната отговорност. Налагането на наказание, включително в рамките на особените процедури в наказателно-процесуалния кодекс се основава на нормативно регламентирани и последователно провеждани начала – на принципа на законоустановеност на наказанието /определяне на санкцията в пределите на предвиденото от съответната особена норма и при стриктно спазване на установените в общата част разпоредби на чл.18, вр.чл.58 от НК за опита; чл.21, ал.1, вр.чл.58 от НК за съучастието; чл.чл.23 и 24 от НК за съвкупностите от престъпления; чл.чл.36 и 60 от НК за целите/ и на принципа на индивидуализация на наказанието, словно отразен в нормите на чл.54 и чл.55 от НК /отмерване на санкцията в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства/. Компетентният орган е длъжен да се базира на обективни фактически данни за конкретната престъпна проява, за личностните качества на дееца и за останалите очертани в правната уредба обстоятелства, и надлежно да ги съобрази в своята аналитична и оценъчна дейност при диференциране на наказателната отговорност, като неизпълнението на тези задължения предпоставя нарушение на материалния закон, неминуемо обосноваващо явна несправедливост на наложената санкция. При лимитиране на санкционните последици в разглеждания казус, Казанлъшки РС е пренебрегнал конкретиката по делото, сочеща на тежестта на престъпното деяние и на личната опасност на неговия автор, в аспекта на предявените от чл.36 от НК изисквания. Определените, при условията на чл.58а, ал.5 от НК наказания и тяхната продължителност са несъответни на установеното за формите на проявление на инкриминираното неправомерно поведение на А. А., субсумиращо множество груби нарушения на правилата за движение по пътищата, в причинно-следствена връзка с общественоопасния резултат; на доказаните факти за настъпилите значителни имуществени вреди, оценени на стойност 154 400 лева и предпоставили неизползваемост на моста над главен път гр.Казанлък- гр. Сливен. При отмерване на санкциите са игнорирани и данните за личността на извършителя на престъплението, многократно санкциониран за неспазване на ЗДвП и с лоша характеристика. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд №343/2012г. на Казанлъшки РС, отмяна на постановения по него съдебен акт и връщане на делото на решаващия орган, в стадия подготвителни действия за разглеждането му в открито съдебно заседание. При повторното производство, в обхвата на предоставените на първостепенния съд правомощия и при съблюдаване на дадените от ВКС указания, да се изпълни процедурата по чл.255 и чл.257 от НПК и да се индивидуализира наказателната отговорност на А. А.. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1,т.1, вр.чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.2 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №343/2012г. на РС-Казанлък. ОТМЕНЯ присъда №67 от 03.05.2012г., по нохд №343/2012г. на Казанлъшки РС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, в стадия подготвителни действия. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.