Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 04 март 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Милена Панева Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Михайлова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 872/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на определение № 67/24.01.2019г., постановено по чнд № 9/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК за възобновяване поради нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебно заседание осъденият П. Д. не се явява, редовно уведомен, като неговият защитник адвокат А. И. претендира за неговото отхвърляне, тъй като би се утежнило положението на нейния доверител. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно по изложените в същото съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането на Главния прокурор на РБ е допустимо, подадено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК и същото се явява основателно. Атакуваният от прокурора съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК. С определение № 67/24.01.2019г., постановено по чнд № 9/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна, е било извършено групиране на наказанията на осъдения П. Д., наложени му по нохд 900/2016г. по описа на ОС – Варна, нохд № 32/2017г. по описа на РС – Варна, нохд № 5094/2017г. по описа на РС – Варна и по нохд № 18152/2017г. по описа на Районен съд – София, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, при определен първоначален строг режим за изтърпяване на същото. както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 25 месеца, считано от 12.11.2016г. Към това наказание е било присъединено изцяло, на осн. чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.3 от НК и наказание глоба в размер на 1000лв., наложено му по нохд № 3040/2018г. по описа на РС – Варна. Било е постановено по отношение на осъдения П. Д. да изтърпи отделно и наказанията, наложени му по нохд 1389/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000лв. Бил е приложен и чл. 25, ал.2 от НК. Определението не е било атакувано и същото е влязло в сила на 09.02.2019г. От данните по делото се установява, че от значение за настоящото искане са осъжданията на Д. по следните дела: По нохд № 900/2016г. по описа на ОС – Варна, със споразумение, влязло в сила на 21.07.2016г., за извършено на 22.02.2016г. престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал.1 от НК, е било отложено за срок от четири години, глоба в размер на 5000лв, както и му е била определена пробационна мярка. По нохд № 32/2017г. на РС – Варна, със споразумение, влязло в сила на 10.08.2017г., за извършени на 18.11.2015г. престъпления по чл. 325, ал.1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл. 130, ал.1 от НК, е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години. По нохд № 5094/2017г. по описа на РС – Варна, със споразумение, влязло в сила на 20.02.2018г., за извършено на 16.09.2016г. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим. По нохд № 3040/2018г. по описа на РС – Варна, със споразумение, влязло в сила на 09.07.2018г., за извършено на 24.09.2016г. престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 1000лв. По нохд № 18152/2017г. по описа на РС – София, със споразумение, влязло в сила на 15.11.2018г., за извършено на 12.11.2016г. престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 25 месеца. По нохд № 1389/2018г. по описа на ОС – Варна, със споразумение, влязло в сила на 19.12.2018г., за извършено на 19.02. - 20.02.2018г. престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е било наложено наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 10 000лв.. При постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 от НПК, като не е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Съдът не е съобразил, че извършеното престъпление по нохд № 900/2016г. се намира в съотношение на рецидив с престъпленията както по нохд № 5094/2017г., така и с това по нохд № 18152/2017г., но също така и с тези по нохд 3040/2018г. и нохд № 1389/2018г., тъй като е било извършено от осъдения на 22.02.2016г., споразумението, с което е било наложено това наказание, е влязло в сила на 21.07.2016г., т.е. преди извършване на деянията по посочените дела. Съгласно чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Единствено в съотношение на съвкупност престъплението по нохд № 900/2016г. се намира с извършеното от Д. престъпление по нохд № 32/2017г. При наличието на усложнена престъпна дейност се е налагало съдът да бъде по-прецизен при изследването за наличие на предпоставките по чл.25 вр.чл.23 от НК, след което да се приложи най-благоприятния за осъдения вариант. В случая са възможни два варианта за групиране на наложените на Д. наказания, с оглед времето на извършване на престъпленията по посочените дела и влизането в сила на постановените по тях съдебни актове. Първият вариант е да бъдат формирани две съвкупности. От една страна по нохд № 32/2017г. на РС - Варна и нохд 900/2016г. на ОС - Варна да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв. Да се формира още една съвкупност по нохд № 5094/2017г., по нохд № 18152/2017г., по нохд 3040/2018г. и нохд № 1389/2018г., по която да се определи едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, глоба в размер на 10 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 25 месеца. Вторият вариант е да се сформират други две съвкупности. По първата от тях по нохд № 5094/2017г., нохд № 18152/2017г., нохд 3040/2018г. и нохд № 32/2017г. да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 25 месеца. По втората от тях по нохд № 900/2016г. на ОС – Варна и нохд № 1389/2018г. на ОС – Варна да се постанови отделно изтърпяване на наложените по тях наказания, съответно в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., и три години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 10 000лв. Съдът е следвало да съобрази, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва да се налага едно общо най-тежко наказание за съвкупността само по онези присъди, за които са налице условията за това, при това в най-благоприятното за осъдения съчетание. При налагане наказания за реална съвкупност от престъпления съдът задължително следва да преценява дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 24 от НК ( в този смисъл т.1 от ППВС № 4/65г.на ВС на РБ и т.6 от ППВС № 1/78г. на ВС на РБ). При това положение, при преценката за най-благоприятно за осъдения съчетание при различните възможности за групиране на наказанията в настоящия случай, е необходимо да се отчете предвидената в закона възможност за прилагането и на чл. 24 от НК по отношение на осъдения Д.. Съдът е допуснал нарушение и на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК. При определяне на общото най-тежко наказание при така формираната от него съвкупност, съдът не е съобразил, че наказанието по нохд № 900/2016г. е в размер на две години лишаване от свобода и се явява най-тежкото измежду всички останали. Затова, като е наложил като общо най-тежко наказание наложеното по нохд № 32/2017г., съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В случая е без значение, че с определение № 96/27.01.2017г., по чнд № 1432/2016г. по описа на ОС – Варна, е било постановено частично изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на Д. по нохд № 900/2016г. за три месеца лишаване от свобода, търпимо при общ режим. Това определение следва да бъде ценено при прилагане на чл. 25, ал.2 от НК, но няма отношение към размера на наложеното на осъдения Д. по нохд № 900/2016г. наказание лишаване от свобода. Позоваването в определението от ОС – Варна на ТР № 6/2014г. на ВКС по т.д. № 6/2013г.на ОСНК, е дълбоко погрешно, не държи сметка за казаното в т.1 от същото това тълкувателно решение и показва непознаване на разликата между наложено наказание „пробация“, заменено на осн. чл. 43а, т.2 от НК с "лишаване от свобода", и процедурата по приложение на чл. 68, ал. 3 от НК. Допуснато е и нарушение по чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.3 от НК. Наказанието „глоба“ в размер на 1 000лв., наложено на Д. по нохд № 3040/2018г., не е било включено от състава на контролирания съд в извършеното от него групиране на наказанията. За да се приложи чл.23, ал.3 от НК е необходимо наказанията за всяко престъпление, включено в съвкупността, да са различни по вид и някое от тях да е глоба или конфискация, то тогава съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Вън от съмнение за това е необходимо да бъдат изложени и мотиви, а такива в коментираното определение липсват, което сочи и на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от НПК. С оглед казаното, като е групирал наказанията по нохд 900/2016г. по описа на ОС – Варна, нохд № 32/2017г. по описа на РС – Варна, нохд № 5094/2017г. по описа на РС – Варна и по нохд № 18152/2017г. по описа на Районен съд – София, както и като е присъединил изцяло наказанието по нохд № 3040/2018г. на РС – Варна, съставът на първоинстанционния съд е нарушил чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК и е приложил неправилно материалния закон, което е съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. А предвид казаното по-горе за допуснато нарушение по чл. 14 и чл. 348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, то е налице и съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед изложената фактология, са налице предпоставките по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Така констатираното основание за възобновяване на делото не е в полза на осъдения, поради което не е в правомощията на касационната инстанция да измени определението, а следва да го отмени и върне за ново разглеждане на ОС – Варна. Възобновяването на наказателните дела е извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове, който цели постигането на законосъобразен, правилен и справедлив съдебен акт. Това налага искането да се уважи, като се възобнови наказателното производство по делото и се отмени определение № 67/24.01.2019г., постановено по чнд № 9/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 9/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна. ОТМЕНЯ постановеното по същото дело определение № 67/24.01.2019г., постановено по чнд № 9/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 09.02.2019г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: