Р Е Ш Е Н И Е
№31
София, 15.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1273 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. С. и В. Я. С. против решение № 326 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 385 описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила решение № 2085 от 5.06.2006 г. по гр.д. № 1885 от 2005 г. на Районен съд-Благоевград за допускане на съдебна делба на апартамент № 3, находящ се в[населено място], ж.к.”Е.”, бл.160, ет.1 между съделителите и при права в съсобствеността: ½ ид.ч. за И. В. С. и ½ ид.ч. общо за Л. К. С. и В. Я. С..
В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба И. В. С. оспорва същата.
С определение № 214 от 4.03.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед въпроса следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си.
По настоящото дело е безспорно, че процесният имот е придобит чрез покупко-продажба по време на брака, впоследствие прекратен с развод, на В. Я. С. и С. Н., праводателка на ищцата И. В. С. по договор за дарение от 15.12.2003 г. С решение № 166 от 23.08.1994 г. по гр.д. № 70/93 г., потвърдено с решение № 63/28.06.1996 г. по гр.д.№ 719/1995 г. е признато по отношение на С. Н., че апартамента е лична собственост на В. С.. Решенията са отменени по реда на надзора с решение № 128 от 28.03.1997 г. по гр.д. № 1210/1996 на ВКС, като при новото разглеждане на спора, установителният иск за собственост е отхвърлен с влязло в сила на 12.11.1998 г. съдебно решение. С договор от 24.06.1997 г. В. С. е продал имота на баща си Я. С., а на 24.10.2004 г. последният, заедно със съпругата си, го е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на Л. С. по време на брака й[населено място]. Спорът касае възражението на Л. и В. С., че принадлежалата на С. Н. ½ ид.ч. от апартамента е придобита чрез добросъвестно владение от купувача Я. С.. Въззивният съд е изложил съображения, че в случая намират приложение презумпциите на чл.70, ал.2 и чл.69 ЗС, които ищцата не е оборила, но е приел, че възражението е неоснователно, тъй като не се установява по несъмнен начин упражняването на фактическа власт върху имота по начин, който да покрива признаците на владението, а именно постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение – не става ясно дали владението е демонстрирано на собственика на останалата ½ ид.ч., а волята на владелеца следва да бъде обективирана по начин, който да е достъпен както за всички трети лица, така и за собственика, чийто имот се владее с намерение за своене.
По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване след определението по чл.288 ГПК по настоящото дело, са постановени решения по чл.290 ГПК - № 635/10 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/2009, ВКС, І г.о. и № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г., ВКС, ІІ г.о. – според които е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т.е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика. Това тълкуване обаче касае хипотези на недобросъвестно владение в срока по чл.79, ал.1 ЗС и е неотносимо в настоящия случай, в който възражението е за добросъвестно владение при условията на чл.79, ал.2 ЗС.
При добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния ефект да не е настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.
В случая въззивният съд правилно е устатновил фактическата обстановка по делото, но в нарушение на материалния закон е приел, че владението на Я. С. С. е опорочено, тъй като не е демонтстрирано на С. К. Н., която към момента на сключване на договора е била собственик на ½ ид.ч. от имота. След като ищцата не е представила доказателства и по делото липсват данни купувачът Я. С. да е знаел, че влязлото в сила решение на Б. районен съд по гр.д. № 70/93 г., с което синът му е бил признат за собственик на имота е било отменено по реда на надзора, то не е оборена презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС и след като е установено, че същия е упражнявал фактическа власт върху закупения апартамент от момента на договора до разпоредителната сделка от 2004 г., т.е. в период по дълъг от изискуемия от чл.79, ал.2 ЗС, то следва, че е придобил по давност чрез добросъвестно владение правата на С. К. Н.. По силата на договора за покупко-продажба 2004 г. тези права са преминали към купувача Л. К. С., а по силата на чл.19 от СК от 1985 г.-отм. и към съпруга й В. Я. С. в режим на съпружеска имуществена общност. Към момента на сключване на договора за дарение от 2003 г. между С. К. Н. и И. В. С. дарителката не е притежавала права в собственоста на процесния апартамент, съответно такива не са придобити и от надарената или установено е, че между страните по делото липсва съсобственост върху имота.
В обобщение атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от И. В. С. против Л. К. С. и В. Я. С. иск за делба на процесния апартамент. Ищцата следва да възстанови направените от ответниците в съдебното производство разноски в размер на 85.00 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 326 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 385 описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. С.,[населено място], [улица], ет.2 против Л. К. С. и В. Я. С., двамата с адрес:[населено място], [община] иск за делба на следния недвижим имот: апартамент № 3, ет.1 от жилищна сграда – блок 160, построен върху държавна земя в ж.к.”Е.”,[населено място], състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 62.71 кв.м., при съседи на жилището: север-стълбищна клетка и ап.№2, юг-калкан, запад-двор, изток-абонатна станция, ведно с избено помещение № 3 с полезна площ от 11.24 кв.м., при съседи: север-калкан, юг-коридор, запад-двор, изток-абонатна станция, както и 8.1685% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], ет.2 да заплати на Л. К. С., ЕГН [ЕГН] и В. Я. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес:[населено място], [община] разноски за съдебното производство в размер на 85.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|