3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 142 София, 24,02,2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ………...…………….…………………………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 31 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4308 от 29.ХІІ.2011 г. на застрахователното акционерно д-во „А. Б.” - С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 2234 на Благоевградския ОС от 2.ХІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1137/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на застрахователя срещу първоинстанционното разпореждане № 5079 на РС-Разлог от 7.Х.2011г. по гр. дело № 1344/2011 г.: за отхвърляне на заявлението му по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу посоченото в него като длъжник [фирма]-гр. Б. за сума в размер на 12 388.43 евро, дължима по застраховката „Загуби от неплащане на лизингови вноски”, съгласно издадената от заявителя полица от 15.ІІІ.2002 г. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последните били обективирани в „превишаване пределите на необходимата преценка” досежно правосубектността на лицето, посочено в заявлението по чл. 410 ГПК като длъжник. С оглед това се претендира касирането на обжалваното определение ведно с потвърденото първоинстанционно разпореждане, връщане на делото в първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. с даването на изрични указания за издаване на исканата заповед за изпълнение и присъждане на направените за настоящето производство разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователното д-во обосновава приложно поле на частното касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки, визирани в трите точки от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Благоевградският ОС се е произнесъл в противоречие с обективирана в определение № 332/9.VІ.2009 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 266/09 г. практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос „за редовността на заявление, към което не е било приложено удостоверение за актуално състояние на длъжник - юридическо лице, издадено от съответния съд по регистрация, когато той не е бил пререгистриран в ТР, както и какво било значението на доказване правосубектността на търговско д-во длъжник на издадено от Н. „Д.”. От друга страна, предвид противоречието между атакуваният с настоящата частна касационна жалба съдебен акт и други два: определение на СГС, ГК, от 4.ІІ.2009 г. по гр. дело № 589/09 г., а също и определение на Кюстендилския ОС от 23.ІІІ.2011 г. по гр. д. № 141/2011 г., налице било и основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, а и релевираният в изложението на частния касатор процесуалноправен въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото – понеже липсвала съдебна практика за случая на непререгистриран в ТР към А. търговец. Ответното по касация [фирма]-гр. Б. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените от застрахователната компания оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение на ОС-Благоевград. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Благоевградския ОС, настоящата частна касационна жалба на застрахователното акционерно д-во „А. Б.” - С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отказ да бъде снабден заявителят настоящ частен касатор със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, Благоевградският ОС е приел, че правосубектността на юридическото лице-търговец, посочено в заявлението на застрахователя по чл. 410 ГПК като длъжник, следвало да бъде доказана или посредством представяне на удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията му /в случая - Благоевградския ОС/, „респ. да бъде посочен ЕИК - съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР”. Доколкото в мотивите на атакувания съдебен акт не е било коментирано доказателственото значение на издадено от нац. информационна система „Д. за състоянието на търговец, не се констатира такъв въпрос да е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция, поради което и релевирането му в изложението към частната касационна жалба не е от естество да обоснове приложимост на касационния контрол. В останалата си част обаче, процесуалноправният въпрос за редовността на заявление, иницииращо заповедно пр-во, към което не е било приложено удостоверение за актуалното състояние на търговец-длъжник, е такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото: с оглед задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. в хипотезата на изменения в законодателството и обществените условия. В процесния случай в заявлението на частния касатор от 27.ІХ.2011 г. е бил посочен ЕИК на неговия длъжник [фирма]-гр. Б. (означен с цифрите[ЕИК]), срокът за пререгистрацията на същия търговец по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТР (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.), чиито краен предел е бил установен на датата 31.ХІІ.2011 г., все още не е бил изтекъл, а и разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР съдържа изричен запрет съдилищата „да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, както и представянето на актове, обявени в търговския регистър”. Следователно в състоянието си преди още да е изтекъл законоустановения срок за това непререгистрираният търговец-длъжник, е бил на общо основание правосубектен, т.е. имал е качеството на надлежна страна в заповедното пр-во по чл. 410 ГПК. С оглед изложеното ще следва да бъде отменено атакуваното въззивно определение на Благоевградския ОС, както и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане за отказ да бъде снабдено застрахователното д-во със заповед за изпълнение срещу длъжника му [фирма]-гр. Б. по реда на чл. 410 ГПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Разложкия РС, който да се произнесе по заявлението от 27.ІХ.2011 г., но при съобразяване на новонастъпилото обстоятелство, че към датата 31.ХІІ.2011 г. срокът за пререгистрация на търговците вече е изтекъл. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното определение № 2234 на Благоевградския окръжен съд от 2.ХІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1137/2011 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно разпореждане № 50 на Разложкия РС от 7.Х.2010 г. по ч. гр. дело № 1344/2011 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Разложкия районен съд с горните задължителни указания. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2