Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. София 26.04.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 06 февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2732 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците И. Р. и А. М. Д., чрез адв.И. Й. срещу решение № 2403/07.12.2015 г. по в.гр.дело № 2542/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1536/07.04.2015 г. по гр.дело № 95/2014 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателките срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство от 05.07.2005 г., касаещ апартамент № 16, находящ се на втори жилищен етаж на изградена жилищна сграда в [населено място], комплекс Р. С., със застроена площ от 58.17 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с паркомясто № 6, находящо се на подземния етаж на сградата, със застроена площ от 39.70 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на подземния етаж, който апартамент през 2009 г. е отразен в кадастралната карта и регистри на [населено място], като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3892.1.18, а подземният гараж на сградата е заснет с идентификатор 02676.501.3892.1.41 с площ от 230.36 кв.м.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателките въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в открито съдебно заседание в хода на първоинстанционното производство процесуалния представител на ответника изрично заявил, че има сключен предварителен договор между страните, но екземпляр от него не може да бъде намерен и представен на страните. Сочат, че процесуалният представител на ответника не е оспорил подписването на процесния предварителен договор, дори потвърждава неговото съществуване, а същевременно осуетява представянето му пред съда. Поддържат, че изводите на съда в тази насока са непоследователни и незаконосъобразни, доколкото водят до толериране на процесуално неизправната страна и същевременно санкционират страната с доказан правен интерес, която е изправна и в облигационно отношение. Позовават се на чл.161 ГПК, че с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, че в производството по делото пред двете инстанции ответникът не е понесъл никакви последици от възпрепятстване на доказването по отношение представянето на писмен екземпляр от сключения между страните предварителен договор.
Жалбоподателките поддържат, че въпреки преклудираната възможност да възрази по предявената искова претенция в първото по ред открито заседание процесуалният представител на ответника изложил възражения за основателността на предявения по делото анекс, позовал се на изтекла давност и възразил, че единствено едно от всички плащания на ищците се отнася до процесния имот. В жалбата се твърди, че направените доводи напълно са кредитирани от съда при посочена съдебна практика на ВКС, която е ирелевантна за спора. Сочат, че процесулания представител на ответника оспорва инстинността на представени документи, отправя възражения и взема становище по фактическото досъдебно поведение на ищците, въпреки, че ответната страна редовно е уведомена за исковата молба и в законоустановения за това срок не е подала отговор, че доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства не са наведени, че всички възражения на процесуалния представител на ответника е следвало да се преклудират, поради изтекла процесуална възможност за това, а не да се кредитират от съда.
В жалбата са изложени доводи, че съдът не кредитира представените платежни нареждания, като доказателство за извършени плащания от ищците, въпреки, че в своята съвкупност тези плащания напълно и изцяло покриват посочената от ищците платежна цена на процесния имот, че според приложените към исковата молба платежни документи ищците изцяло са заплатили продажната цена по процесния договор от 05.07.2005 г. окончателно още на 20.07.2006 г. по отношения на който и двете инстанции са приели, че е представен негов проект. Сочат, че процесуалното поведение на ответника и неговите пълномощници по категоричен начин установява, че платената от ищците цена е приета от ответника без възражения, направени в съответния за това срок.
Жалбоподателките поддържат, че съдът не кредитира и допълнителното споразумение от 22.07.2011 г., подписано към сключения предварителен договор, представено и прието като доказателство по делото, което съдържа признати от ответника неизгодни за него факти. Дори и като частен документ според жалбоподателките цитираното допълнително споразумение има материална доказателствена сила относно признатите факти, че към 22.07.2011 г. [фирма] е в забава на изпълнение на задълженията по предварителния договор, като не е извършил прехвърляне на собствеността, така както е било договорено с предварителния договор. Мотивирано е и становище за неправилност на мотивите на съда, според които никъде по делото не е установена продажната цена за процесния имот, сроковете за нейното плащане и изискванията към изпълнението на сделката от продавача по предварителния договор, че всички тези елементи са подробно описани във фактическото изложение на исковата претенция и по нито един от тях процесуалния представител на ответника не е направил възражение или оспорване в законоустановените срок и начин за това. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД се уважи.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
С определение № 776/09.11.2016 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос относно предпоставките за прилагане от съда на правилото на чл.161 ГПК – съдът да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД.
Приел е, че първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения. Възприети са мотивите на същия съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях.
Прието е също, че с исковата молба ищците са представили проект на предварителен договор от месец седми /юли/ 2005 г. с предмет строителството и продажбата на апартамент № 16, с площ от 58.17 кв.м., находящ се в комплекс "Р. с." – [населено място] и паркомясто с площ от 39.70 кв.м., което не е кокретизирано. Според въззивния съд няма сключен предварителен договор, тъй като по делото не е представен такъв, който да е подписан от страните и да материализира тяхната воля за сключване на окончателен договор и за неговите съществени елементи. Посочил е, че няма доказателства третото лице, посочено за пълномощник на ищците в проекта да е имало надлежно възникнала представителна власт и не е установен нейния обем.
Съдът е приел, че е налице допълнително споразумение, подписано на 22.07.2011 г. между страните по делото, с което се признава наличието на предварителен договор от месец седми 2005 г., че в същото споразумение няма данни за съществените елементи на предварителния договор – самостоятелен обект или обекти, тяхното местонахождение и продажната цена. С оглед на това е формиран извод, че споразумението не може да бъде ценено като самостоятелен предварителен договор или да представлява новиране на валидно възникнали задължения.
Позовал се е на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, според който всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор, който се счита за сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Прието е, че когато задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Посочил е, че предпоставките за уважаването на иска са - ответникът да е собственик на недвижим имот, наличие на валиден предварителен договор между ищеца и ответника за продажба на този недвижим имот и съгласие относно всички съществените елементи от съдържанието на окончателния договор, да не е сключен окончателен договор, ищецът да е поискал от съда обявяването му за окончателен, ищецът да е изправен относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор, процесният имот да е в степен на завършеност, позволяващ сделки с него - груб строеж.
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се налага извод за отсъствието на валиден предварителен договор, който да е източник на потестативното право на ищците да поискат обявяването му за окончателен. Извел е извод, че предявеният конститутивен иск е неоснователен. Приел е, че преведените от ищците на ответника парични суми могат да обосноват основателността на осъдителен иск, различен от предявения иск, предмет на делото.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.
По правния въпрос:
Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства – чл.190,ал.1 ГПК и чл.161 ГПК. Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на чл. 161 ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие за приложение разпоредбите на чл.161 ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл. 190, ал.1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
По основателността на касационната жалба:
Съдът намира, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Като взема предвид отговора на поставения въпрос съдът преценява за неправилен решаващия правен извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, както и изводите, че между страните по делото няма сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, тъй като по делото не е представен такъв, който да е подписан от страните и да материализира тяхната воля за сключване на окончателен договор и за неговите съществени елементи. Неправилни в тази насока са и изводите на първоинстанционния съд, към които въззивния съд е препратил на основание чл.272 ГПК.
В хода на първоинстанционното производство – с исковата молба ищците И. Р. и А. Д., чрез адв. И. Й. на основание чл.190,ал.1 ГПК са формулирали искане съдът да задължи ответника - [фирма] [населено място] да представи оригинал на предварителния договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 16, находящ се на втори жилищен етаж на изградена жилищна сграда в [населено място], комплекс Р. С. със застроена площ от 58.17 кв.м., заедно с паркомясто № 6, находящо се на подземния етаж в същата сграда със застроена площ от 39.70 кв.м., със съответните идеални части от общите части на подземния етаж, сключен между страните по делото на 05.07.2005 г. Искането е обосновано с твърдението, че ищците не разполагат с оригинален екземпляр от предварителния договор, тъй като такъв не им е бил изпратен от ответника-продавач, нито им е предоставен лично.
С определение № 69/09.01.2015 г. първоинстанционният съд на основание чл.140,ал.1 ГПК е съставил проект за доклад по делото, като на основание чл. 190,ал.1 ГПК е задължил ответника [фирма] [населено място] да представи в съдебното заседание, насрочено на 16.02.2015 г. оригинал на сключения между страните на 05.07.2005 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот и за извършване на строителство, касаещ апартамент № 16, индивидуализиран по местонахождение, площ и граници и паркомясто № 6 със застроена площ от 39.60 кв.м.. Със същото определение съдът не е изпълнил задължението си да уведоми ответника за последиците от поведението му в случай, че не представи документа без да има основателна причина за това – т.е. създава пречки за събиране на това доказателство – кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. В случая тези факти са: сключването на предварителния договор за продажба на процесния апартамент на 05.07.2005 г. със съществените елементи на окончателния договор, така както се твърди в исковата молба – описания недвижим имот, продажната цена, съответно уговорения срок за сключване на окончателния договор.
В съдебно заседание, проведено от Благоевградския окръжен съд на 06.03.2015 г. съдът е обявил съобщения на страните проект за доклад за окончателен. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.Б. е заявил, че по данни на представляващия дружеството е подписан предварителен договор между страните на 05.07.2005 г., че не му е представен от управителя оригинал на този предварителен договор и е поискал от съда да му предостави възможност документа да бъде потърсен в счетоводството на дружеството и съответно да се представи по делото. На това заседание съдът отново не е указал на ответника последиците от непредставяне на поискания документ – процесния предварителен договор, без наличие на основателни причини за това и е отложил делото за друга дата – 06.04.2015 г. за представяне на предварителния договор. В съдебното заседание на 06.04.2015 г. ответникът не се е явил и не е представляван от адвокат пълномощник, като е подал молба, постъпила в съда на 06.04.2015 г., чрез адвокат Б.Б. с изявление, че поискания документ – предварителния договор не е намерен и поради това не е представен по делото. В същата молба е изразено и становище по съществото на спора. В съдебното заседание първоинстанционния съд е дал ход на устните състезания и е постановил решение, с което исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. С първоинстанционното решение е прието, че по делото е представен проект на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство, че в тежест на ищците е да докажат, че са сключили валиден писмен договор с ответника, че последните са представили само проект на такъв документ. Обсъдени са и останалите доказателства по делото. Тези изводи са възприети от въззивния съд.
Ищците своевременно пред първоинстанционния съд са направили искане по чл.190,ал.1 ГПК за представяне от ответника [фирма] на оригинал на сключения предварителен договор между страните по делото на 05.07.2005 г. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Съдът е задължил ответника да представи документа, като не го е уведомил за последиците от непредставяне по чл.190,ал.2 ГПК. Задължението за уведомяване на страната за последиците от непредставяне на документа, намиращ се в нея и имащ значение за спора е на съда. След като съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е изпълнил това задължение тежестта от неустановяване на факта/фактите не е върху страната, която е заявила искането за представяне на документа по чл.190,ал.1 ГПК – в случая върху ищците. По искането на ищците за представяне от ответника на оригинал от предварителния договор, сключен на 05.07.2005 г. първоинстанционният съд е следвало освен да задължи ответника да представи документа, но и да го уведоми за последиците по чл.190,ал.2 ГПК – т.е. да уведоми ответника кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани в случай, че ответникът създава пречки за проверката им. Въззивният съд е следвало да констатира допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, доводи за което са изложени във въззивната жалба на ищците и да отстрани това нарушение в производството по чл.258 и сл. ГПК. След отстраняване на посоченото процесуално нарушение въззивният съд е следвало да извърши преценка за приложение разпоредбите на чл.190,ал.2 ГПК, респективно за приложение чл.161 ГПК и да формира фактическите и правни изводи по съществото на спора.
Като взема предвид изложеното и на основание чл.293,ал.3 ГПК съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Последният съд следва да се произнесе по основателността на предявения иск след изпълнение изискванията на чл.190,ал.1 и ал.2, вр.чл.161 ГПК за съобщаване на страната – в случая на ответника на последиците от неизпълнението на задължението да представи документа – на предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.07.2005 г. между страните по делото. Освен това съдът следва да съобрази и обстоятелството, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, че след този срок е оспорил само анекса от 22.07.2011 г. към предварителния договор, сключен между страните по делото в смисъл, че с анекса е уговорен само срок за извършване на СМР върху процесния обект, че е оспорил и фактическото твърдение в исковата молба за изплатена цена от ищците по предварителния договор, и след това да изведе фактически и правни изводи по основателността на исковата претенция.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 2403/07.12.2015 г., постановено по в.гр.дело № 2542/2015 г. на Софийски апелативен съд
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |