Р Е Ш Е Н И Е №63 гр.София, 11.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 924/2012 година Производството е по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК. Образувано е по молба на Й. Ж. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 389 от 06.10.2010 год. по в.гр.дело № 471/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е допусната делба между молителката и Р. Г. Р. на лозе с площ * кв.м./* кв.м. по скица/ в м.”Г. б.”, представляващо поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]. Молителката представя и се позовава на влязло в сила решение № 174 от 27.07.2012 год. по адм.дело № 210/2012 год. на Административния съд [населено място], с което е отменена заповед № КД-14-08-Д-0234/02.09.2005 год. на началника на С.-гр.Д. за одобреното с нея изменение на К. на града, състоящо се в обединяване на поземлени имоти с идентификатори * и * и даване на нов идентификатор – *. Поддържа се, че атакуваното с молбата за отмяна решение е основано на отменения административен акт – заповедта за обединяването на два поземлени имота в имот, по отношение на който е допусната делбата, поради което е налице основание по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 23.1-.2012 год. от заинтересувана страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок от узнаването и пределния едногодишен срок от влизането в сила на акта за отмяна /чл.305, ал.1, т.3 ГПК/, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. С влязлото в сила въззивно решение Добричкият окръжен съд е отменил отхвърлителното решение № 4 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 642/2009 год. на Добричкия районен съд и е допуснал делба на лозе с площ от * кв.м./* кв.м. по скица/ в м.”Г. б.”, представляващо поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] при следните квоти: */* идеални части за Р. Г. Р. и */* идеални части за Й. Ж. П.. Делбата е допусната по отношение на имот, чиято актуална индивидуализация е отразена на скица № * от * год. на С.-гр.Д./л.3 от гр.дело № 642/2009 год. на Д./, в която е посочено, че последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е въз основа на заповед КД-14-08-Д-0234/02.09.2005 год. на началника на С.-Д.. От представеното с молбата за отмяна влязло в сила на 17.08.2012 год. решение № 174 от 27.07.2012 год. по адм.дело № 210/2012 год. на Административния съд, [населено място] е видно, че с него е била отменена заповед № КД-14-08-Д-0234 от 02.09.2005 год. на началника на С.-Д., с която е било одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ЕКАТТЕ *, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005 год. на изпълнителния директор на А., състоящо се в обединяване на поземлени имоти с идентификатори * и *, даване на нов идентификатор – * на обединения имот, както и вписване на промяна на данните за собствеността на новообразувания имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Основанието за отмяна в тази хипотеза се отнася за случаите, когато решението е било обусловено от задължителната сила на административен акт. Отмяната на такъв акт събаря с обратна сила основата, на която е изградено решението, поради което то също следва да бъде отменено. От редакцията на чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК е видно, че за да се иска отмяна на влязло в сила решение по този текст от процесуалния закон, молителят следва да представи доказателства, че актът, на който е основано атакуваното решение, впоследствие бил отменен. В случая, са налице и двете предпоставки по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК. Влязлото в сила решение на въззивния съд е било обусловено от задължителната сила на административния акт – заповед № КД-14-08-Д-0234 от 02.09.2005 год. на началника на С.-Д. за обединяване на поземлени имоти с идентификатори * и * в поземлен имот с идентификатор * и вписвана промяна в данните за собствеността на новообразувания имот в кадастралния регистър. Налице е и второто условие-административният акт, на който е основано влязлото в сила решение, впоследствие е бил отменен. Атакуваното с молбата по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК въззивно решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА на основание чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК влязлото в сила решение № 389 от 06.10.2010 год. по в.гр.дело № 471/2010 год. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 4 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 642/2009 год. на Добричкия районен съд и е допусната делба на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], при квоти: */* ид.части за Р. Г. Р. и */* ид.части за Й. Ж. П.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/